Постинг
22.03 19:32 -
Мерсия Макдермот, която направи толкова добрини на българите и им поднесе извинения от името на нейния народ
Автор: radoykova
Категория: История
Прочетен: 605 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.03 19:41
Прочетен: 605 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 22.03 19:41
Добри англичани има, но лично аз не ги диря из царските палати, а на Божията нива. Една такава труженичка е Мерсия Макдермот, тя имаше доблестта да се извини на българите от името на цяла Англия, в исторически план, макар че именно на нея дължим огромни благодарности за книгите, които е посветила на България. Съставените от нея биографични описания на живота и делото на Апостола на Свободата - Васил Левски и други наши национални герои са изключително ценни нейни трудове!
Прекрасната по душа Мерсия казва:
"Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би затова, като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, поисках да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в обикновените библиотеки. По-късно разбрах, че имало книги в големите библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон например, но не можах да намеря книги, разбираеми за обикновения читател. И тогава реших като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да създам такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един достоен и беззащитен народ, аз поисках да разкажа пред света какви страдания сме ви причинили. И видях, че въпреки всичко това българите уважават другите народи, не са изпълнени с омраза към тях.
(...)
"Младежта от цял свят обича Че Гевара. А Левски е равен, бих казала и по-значим от него. Той също заслужава да бъде известен като Че. Днешният свят има нужда от примера на повече герои. Моята цел беше да направя нещо полезно за България, понеже ние, англичаните, сме й сторили доста злини. И да представя най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро мирно бъдеще!"
*****
Възхищавам се на хората, които обичат в името на Бога! Възхищавам се на такива славни хора като монахините от град Самара, избродирали свещеното знаме с толкова много сълзи, молитви, благослов, надежда, вяра, любов, отправени към българския народ, когато е бил на ръба на унищожението! Трябва да носиш гигантска любов в гръдната си пазва, за да избродираш такова знаме и да се самоорганизираш като делегация, потегляйки от далечният руски град Самара, за да връчиш лично и тържествено това Знаме на българските опълченци! И сърцати били самарските монахини, но и с акъла си, искам да ви кажа, уважаеми! Много мъдро са преценили какво точно да изобразят на това знаме и какво точно да напишат, това са били много умни светли души: от едната страна е избродиран образът на Богородица с младенеца-Спасител, а от другата - образите на Светите братя Кирил и Методий, като живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.
Отношение. Възхитена съм! И изпълнена с благодарност! Това, което се е случило е цяло чудо, чудо несравнимо, сърцето ми подсказва за това!
Както съм възхитена от Мерсия Макдермот, англичанка по произход, която посвещава целия си живот, труд и творчество да пише исторически биографии на най-видните българи! Защо го прави?!! Че има мислителни способности, има! Нали всеки призовава да развиваме разсъдъка си! Само че хладният интелект, нито само изолираната разсъдъчна дейност, биха я подтикнали да изпълни тази своя мисия, този духовен подвиг – душата и духът са и проговорили, че това е неин морален дълг! Любовта е проговорила в нея да изпълни тази работа, произтичаща от Божественото, защото без Любов тя не би имала това вдъхновение, това озарение, тази вътрешна сила да бъде толкова работоспособна именно на това поприще, както тя се прояви. И само при тези условия, идва Благодатта!
Питам се, при нарастващата безсърдечност и обърканост на света, ще успеем ли да съхраним сърцата си, за да сме способни на такова възприятие и за излъчването на такъв духовен импулс! Затова се възхищавам на споменатите духовно-душевни качества и способности! И зная със сигурност, че това са светли души с пълноценно развита сърдечна област, в съчетание със светъл ум и крепка воля!
****
Ще споделя тук отговора ми на съобщение, което получих по месинджър от непознат човек. Пишат ми за Мерсия Макдермот, във връзка с мои публикации, в които я споменавам, че най-вероятно тя е преродена българка, която е била свидетел/участник на събитията по времето на дейността на Васил Левски и съответно, нейната душа носи спомен за това.
Моят коментар:
допускам, че може да е така, но не бих желала в разсъжденията си да изхождаме от постулата, че личният мотив е водещ в живота, в значимите дела. По-скоро бих насърчавала да загърбим личното във всичките му аспекти. Би било твърде елементарно някой да дари своя значим принос за културата на цял народ, посредством подбуди от личен характер. Човек действително допринася тогава, когато се извисява далеч над всякакви субективни особености, засягащи изрично него самия и действа с разширено съзнание, с мисъл за Цялото, за общото благо, изпълнен от присъствието на Христос в делата му. Относно Англия е още по-интересно, защото това е държава, която така си плете кошницата в съответствие с поставената цел, че да постигне британско световно господство, а също и да потиска под свой контрол народите от Източна Европа. Радостното обаче е, че се намират представители на този народ, както и на американският, които имат импулс, коренно противоположен на доктрината на държавата, от която произлизат. И това е техен огромен напредък в развитието им! Това са специални пробудени души, които разпознават симптомите на упадъка сред народа, към който са причислени, но душите им се стремят към противоположното на този упадък. Те имат много силен отскок и тласък в другата посока, противоположна на установеното.
Относно Мерсия, бих казала, че нейната душа е разпознала красотата и величието на подвига на българските национални герои, но за да оцени тази красота така пълноценно и по достойнство, това означава, че тя самата носи големи количества от същата тази красота вътре в себе си (защото далеч не всеки е способен да оцени!). Дали е била сподвижничка на Левски в минал живот или не, това не е толкова важно. Същественото, в случая е, че тя първо е развила добре своята Съзнаваща Душа и индивидуалност, за да осъществи нещо уникално и неповторимо като житейски път и творчество и второ, тя е ценител на тези добродетели и качества на личността, с които също е надарена, защото подобното привлича подобно и духовният стремеж винаги търси съратници, сподвижници и съидейници.
Другият ми мотив защо искам да се отдалеча от възможните версии за прераждането на някоя личност е защото избягвам подобни спекулации и считам, че хората, които знаят за прераждането като факт от Битието, не бива да бъдат изкушени, въз основа на това знание, да се опитват да налучкват и да се фиксират твърде много в тази насока.
Малко биографични данни:
МЕРСИЯ МАГДЕРМОТ
Тя е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.
Родена на 7 април 1927 г. в Плимът, Обединено кралство
Ражда се в семейството на хирург и учителка.
През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет.
През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев. През 1947 г. за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на железопътната линия Перник – Волуяк.
През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия.
През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, доктор по атомна физика.
От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963 – 1979 г. преподава в Английската гимназия в София.
След това води курс по „Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон.
Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392 – 1885 година.
Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г.
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.
Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и Изкуство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев.
В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия.
*****
Юлия Радойкова
Прекрасната по душа Мерсия казва:
"Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би затова, като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, поисках да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в обикновените библиотеки. По-късно разбрах, че имало книги в големите библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон например, но не можах да намеря книги, разбираеми за обикновения читател. И тогава реших като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да създам такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един достоен и беззащитен народ, аз поисках да разкажа пред света какви страдания сме ви причинили. И видях, че въпреки всичко това българите уважават другите народи, не са изпълнени с омраза към тях.
(...)
"Младежта от цял свят обича Че Гевара. А Левски е равен, бих казала и по-значим от него. Той също заслужава да бъде известен като Че. Днешният свят има нужда от примера на повече герои. Моята цел беше да направя нещо полезно за България, понеже ние, англичаните, сме й сторили доста злини. И да представя най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро мирно бъдеще!"
*****
Възхищавам се на хората, които обичат в името на Бога! Възхищавам се на такива славни хора като монахините от град Самара, избродирали свещеното знаме с толкова много сълзи, молитви, благослов, надежда, вяра, любов, отправени към българския народ, когато е бил на ръба на унищожението! Трябва да носиш гигантска любов в гръдната си пазва, за да избродираш такова знаме и да се самоорганизираш като делегация, потегляйки от далечният руски град Самара, за да връчиш лично и тържествено това Знаме на българските опълченци! И сърцати били самарските монахини, но и с акъла си, искам да ви кажа, уважаеми! Много мъдро са преценили какво точно да изобразят на това знаме и какво точно да напишат, това са били много умни светли души: от едната страна е избродиран образът на Богородица с младенеца-Спасител, а от другата - образите на Светите братя Кирил и Методий, като живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.
Отношение. Възхитена съм! И изпълнена с благодарност! Това, което се е случило е цяло чудо, чудо несравнимо, сърцето ми подсказва за това!
Както съм възхитена от Мерсия Макдермот, англичанка по произход, която посвещава целия си живот, труд и творчество да пише исторически биографии на най-видните българи! Защо го прави?!! Че има мислителни способности, има! Нали всеки призовава да развиваме разсъдъка си! Само че хладният интелект, нито само изолираната разсъдъчна дейност, биха я подтикнали да изпълни тази своя мисия, този духовен подвиг – душата и духът са и проговорили, че това е неин морален дълг! Любовта е проговорила в нея да изпълни тази работа, произтичаща от Божественото, защото без Любов тя не би имала това вдъхновение, това озарение, тази вътрешна сила да бъде толкова работоспособна именно на това поприще, както тя се прояви. И само при тези условия, идва Благодатта!
Питам се, при нарастващата безсърдечност и обърканост на света, ще успеем ли да съхраним сърцата си, за да сме способни на такова възприятие и за излъчването на такъв духовен импулс! Затова се възхищавам на споменатите духовно-душевни качества и способности! И зная със сигурност, че това са светли души с пълноценно развита сърдечна област, в съчетание със светъл ум и крепка воля!
****
Ще споделя тук отговора ми на съобщение, което получих по месинджър от непознат човек. Пишат ми за Мерсия Макдермот, във връзка с мои публикации, в които я споменавам, че най-вероятно тя е преродена българка, която е била свидетел/участник на събитията по времето на дейността на Васил Левски и съответно, нейната душа носи спомен за това.
Моят коментар:
допускам, че може да е така, но не бих желала в разсъжденията си да изхождаме от постулата, че личният мотив е водещ в живота, в значимите дела. По-скоро бих насърчавала да загърбим личното във всичките му аспекти. Би било твърде елементарно някой да дари своя значим принос за културата на цял народ, посредством подбуди от личен характер. Човек действително допринася тогава, когато се извисява далеч над всякакви субективни особености, засягащи изрично него самия и действа с разширено съзнание, с мисъл за Цялото, за общото благо, изпълнен от присъствието на Христос в делата му. Относно Англия е още по-интересно, защото това е държава, която така си плете кошницата в съответствие с поставената цел, че да постигне британско световно господство, а също и да потиска под свой контрол народите от Източна Европа. Радостното обаче е, че се намират представители на този народ, както и на американският, които имат импулс, коренно противоположен на доктрината на държавата, от която произлизат. И това е техен огромен напредък в развитието им! Това са специални пробудени души, които разпознават симптомите на упадъка сред народа, към който са причислени, но душите им се стремят към противоположното на този упадък. Те имат много силен отскок и тласък в другата посока, противоположна на установеното.
Относно Мерсия, бих казала, че нейната душа е разпознала красотата и величието на подвига на българските национални герои, но за да оцени тази красота така пълноценно и по достойнство, това означава, че тя самата носи големи количества от същата тази красота вътре в себе си (защото далеч не всеки е способен да оцени!). Дали е била сподвижничка на Левски в минал живот или не, това не е толкова важно. Същественото, в случая е, че тя първо е развила добре своята Съзнаваща Душа и индивидуалност, за да осъществи нещо уникално и неповторимо като житейски път и творчество и второ, тя е ценител на тези добродетели и качества на личността, с които също е надарена, защото подобното привлича подобно и духовният стремеж винаги търси съратници, сподвижници и съидейници.
Другият ми мотив защо искам да се отдалеча от възможните версии за прераждането на някоя личност е защото избягвам подобни спекулации и считам, че хората, които знаят за прераждането като факт от Битието, не бива да бъдат изкушени, въз основа на това знание, да се опитват да налучкват и да се фиксират твърде много в тази насока.
Малко биографични данни:
МЕРСИЯ МАГДЕРМОТ
Тя е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.
Родена на 7 април 1927 г. в Плимът, Обединено кралство
Ражда се в семейството на хирург и учителка.
През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет.
През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев. През 1947 г. за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на железопътната линия Перник – Волуяк.
През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия.
През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, доктор по атомна физика.
От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963 – 1979 г. преподава в Английската гимназия в София.
След това води курс по „Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон.
Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392 – 1885 година.
Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г.
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.
Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и Изкуство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев.
В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия.
*****
Юлия Радойкова
Оптимистична литература. «Ние никога не ...
Есенна миниатюра
И египетската Книга на мъртвите предсказ...
Есенна миниатюра
И египетската Книга на мъртвите предсказ...
Мерсия Макдермот е изключителен и достоен човек, рядко срещан днес!
Тя е усетила нещо много нужно за нас!
Че този достоен народ е мачкан безмилостно и незаслужено!
И се нуждае от повдигане на самочувствието му, доколкото го има!
И е посветила живота си на тази мисия!
Дала е урок и на кралския двор, като е свършила работата му!
А нихилизмът у нас е станал национална черта, ние не се борим срещу него, срещу вредата, която нанася Ние дори го поддържаме, да не залинее?
А някой се е отделил за малко от блатото и веднага друг сигнализира, да бъде върнат в него, полага му се!?
Явно е усетила този парадокс у нас и се е наела да ни свърши работата!
Поздравления за написаното!
цитирайТя е усетила нещо много нужно за нас!
Че този достоен народ е мачкан безмилостно и незаслужено!
И се нуждае от повдигане на самочувствието му, доколкото го има!
И е посветила живота си на тази мисия!
Дала е урок и на кралския двор, като е свършила работата му!
А нихилизмът у нас е станал национална черта, ние не се борим срещу него, срещу вредата, която нанася Ние дори го поддържаме, да не залинее?
А някой се е отделил за малко от блатото и веднага друг сигнализира, да бъде върнат в него, полага му се!?
Явно е усетила този парадокс у нас и се е наела да ни свърши работата!
Поздравления за написаното!
Изразявам своите благодарности за чудесния ти коментар и участие!
цитирай
