Имах повод да разгледам блога си със задна дата за всичките осем и половина години и установих, че през изминалото време, периодично са се отбивали положителни, добронамерени и учтиви читатели, които с участието си засвидетелстваха за наличието на смисъл и така подсилиха излъчвания импулс и дадоха път на доброто и светлината в нашия взаимен обмен; съответно към тях отправям специални поздрави. Защото всички сме свързани помежду си и отговорни един към друг.

Но сега искам да се спра на един друг детайл. Напоследък и във връзка с някои анализирани аспекти от мен, ми бяха зададени едни лични въпроси (не съвсем тактични). В тази връзка искам да уточня следното - 
всичко, което съм писала тук е било с цел и със задачата да послужи на хората за тяхното повдигане, по-пълноценно разбиране, обогатяване на вътрешния мироглед, и не на последно място - запознаване с нова, по-различна гледна точка. Не зная дали забелязвате, но принципно и като стил, избягвам тривиалните неща.
Вие, обаче, уважаеми читатели, трябва да оцените това и да проявите разбиране защо аз пък се озовавам в по-сложна ситуация, да не кажа уязвима (защото нападателни зложелатели - много в условия на нарастващо зло на Земята), защото най-сигурно е когато човек е в шаблона, стереотипа, установеното, а също така, когато говори абстрактно, с общи приказки и мъглявини, укловинчиво, полу-разбираемо, без конкретност, нагледност и посочване на реални примери от живота. С други думи, в първия случай човек рискува посредством своята искреност, а във втория му е най-сигурно, спокойно и "безопасно" защото се е дегизирал, и след като не е конкретен и ясен, той е в удобно прикритие (абстракциите, общите приказки и безличност в самото повествование са маскировъчен материал).

Именно поради тази причина, за да ме разберете възможно най-добре, аз прибегнах до излагането на детайли, конкретност, реални примери, анализ на базата на личен опит, житейски наблюдения, натрупани знания, интуиция, морално чувство, зов на сърцето и известен вътрешен порив да кажа това, което считам за правилно, морално, добро.

С тази моя "откритост" (условно казано, имам в предвид гореизброените опорни точки) противникови сили се опитват да злоупотребят. Затова съм длъжна да кажа на всички читатели да не търсят под лупа в разказаните от мен истории, епизоди и илюстрирани случаи, моята индивидуалност и само нея. Моля ви, недейте така! Ако спомена една жена в случката, която разказвам и примера, който разглеждам, много ви моля да не принизяваме процеса на мисълта до такава примитивност във възприятията при която да обвързвате споменатия персонаж, лиричен герой с личността на автора. Убедително ви моля да не смесвате нещата. Напомням, че аз съчинявам включително и истории и разкази, имам няколко такива публикувани и тук, а освен това опознавам хората, които животът ми поднася като урок за научаване. Тъй като по душа съм писател, имам заложен в мен усет да ананлизирам и извличам поуки от житейския пример, индивидуалност, проявени черти на характера, специфична особеност на предприетия избор в живота (всички хора правят избор и вземат решения) на други (външни лица)... като материал за творчество и дълбоки размишления. И една от причините защо много ценя тишината е поради причината, че често пребивавам във вътрешен моног в който разглеждам определени житейски ситуации, човешки съдби, персонажи, идеи, извървян житейски път... И това са героите и сюжетите от книгите и от живота, това са хора от близко и по-далечно обкръжение... Имам такава особеност да изучавам явленията и феномените около мен с едно настроение на душата, близко до удивление, в сърдцевината на което стои стремежът към същинско познание. Искам да познавам, да зная.

Мили мои читатели, както виждате, не пазя за себе си натрупаното познание, опит, житейска мъдрост, впечатления, които служат за материал за размишления, с наши съвместни усилия, в свобода на духа и на мисълта!

Налага се да направя още едно уточнение. Тъй като в няколко свои статии повдигам въпроса за порочното/непорочното, което е една много деликатна и твърде лична тема, ще съобщя какъв е мотивът ми, дирекно отговарям. Загрижена съм за здравето, включително моралното здраве на нашето общество. Загрижена съм за младежта, за подрастващото поколение. Самата аз страдам, когато общувам и имам касателство с хора, които са твърде опорочени, които с поведението си единствено напомят на един крилат израз: "Я рокеееееер, я весь в порокееее."  Тъжно ми е за погубените или прекомерно спънатите души, които имат важни задачи в живота си, а тя е да се повдигнат, да растат, душата им да процъфти, да просветне и да види лицето на Бога!
Така, посредством изразените от мен съждения, подхранвам в себе си надеждата това да послужи в полза на някоя търсеща душа, която е имала гореща нужда именно от споделянето на тази позиция и мироглед, които аз имам за споделяне.


Допълнително, чувствам морален дълг да се изкажа по въпроса, защото отчетливо си спомням как самата аз в ранните ми години имах множество важни въпроси, на които трябваше сама да намирам отгори, без външна опора, защото тогава нямаше някакво мъдро водачество и предлагане на съвети от вуншната среда, съвети, в които иначе бих се вслушала, защото тогава бях с изострен слух да чуя нещо мъдро, но средата категорично не ми предлагаше нищо такова; и си спомям колко трудно ми беше, даже не знаех какво и къде да чета като литература. Като добавим оскъдността на разглеждането на тези аспекти, тяхното неглижиране, завоалиране и липса на разглеждане с цел анализ и тълкуване..., определих като много необходимо и надлежащо да кажа няколко думи за така наречената земна любов и защо не е добре да е прекомерно земна и само земна... (надявам се че изразих по възможно най-ненатоварващ за въприятието начин).


Чуйте ме драги читатели. Поемам отговорността си към вас. Когато пиша, всякога съм трезвена и трезва в най-общ смисъл (и по конкретно - не употребявам алкохол по принцип в живота) и всякога държа висшата си идея за съществуването на Бога.
Ако някой е решил да ме ругае и да вредителства срещу мен, той може да го направи, но за всяко действие си има кармични последствия.
Аз всякога съм писала пред вас и за вас, в името на Бог и святата Истина, с най-светли намерения и съвестта ми е чиста. Не съжалявам за всичко това, което се роди и излъчи чрез мен. И ако утре, да речем нямам възможност да пиша, или не го правя поради други причини и обстоятелства, а те може да са всякакви, държа, настоявам, - това, което написах да остане, да живее, да съществува, да я има следата. Надявам се тази следа да е светла. Така или иначе, за всичко си нося и отговорността, и последствията и си плащам. Плащам си, да знаете. И само аз си зная как.

Не се срамувам от оповествените идеи. Човек, който съвестно и задълбочено изучава, стараейки се да прилага Божественото Учение, не бива да се срамува от този свой ключов избор в живота, който променя всичко в неговата съдба.

Зарекох се да не пиша повече тук и наруших това свое заричане, както често се случва в живота на всички. Не мисля, че с това съм извършила някакво тежко престъпление, но добре, признавам си, нямам претенциите да съм безгрешна и съвършена. Благодаря на един противник, че ми напомни: "ти нали каза, че ще си тръгваш".
Благодаря на всички противници, защото така си направих статистическа равносметка, изводи и имам представителна извадка за процесите в обществото ни!

Но да знаете с вас бях и ви обичам по своему, без да се познаваме. Защото и вие сте деца на Бога, Негово творение. И аз съм част от вас, от българския народ и от още един на северо-изток от България, каквото и да означава това за вас.

Благодаря за вниманието. Хубав ден и всичко добро ви желая!
Ю.Р.

А сега, давам път на класиците и подбраното поетично слово:


Александр Пушкин

Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольних бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;

Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста

И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих! дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.

Но дай мне зреть мои, о боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.

1836 г.

*Любоначалие (старо-слав.) - это властолюбие.