Не всичко трябва да е на показ, всеки индивидуално решава на кого и как да се моли в скришната си стаичка и нека тази стаичка да остане скришна, така като се пази всичко свято.

След тези уводни думи, искам да споделя един много ценен текст на руски антропософски автор, Дмитрий Кокшаров, в превод на български:

"Любовта на Христос.

При всеки човек, в най-съкровените дълбини на душата му, има такъв род  свещени преживявания, които той може да повери само на себе си и на БОГА. 
Защото светският, външният свят задължително ще оскверни и опорочи с пошлост тези преживявания.
Това е ядрото на душата и сърцето на вътрешната истина. При всеки човек то е свое собствено. И този най-съкровен, вътрешен концентрат е вратата към духовния свят. Ако човек не се затваря в него, а усеща и гледа по-нататък през него, то напред се открехва тази реалност, която е отвъд пределите на човешкото "аз".

Един от милиардите мотиви, накарали Христос да слезе в земния свят, е бил лично да преживее и съзре ВСИЧКИ човешки души в най-съкровените им дълбини.
Това е като да разшириш в самата безкрайност ВСИЧКИ най-дълбоки стремежи, надежди, сълзи на истината и болки на мъдростта, които обхващат ЦЯЛОТО човечество. И да бъде поставено в самото Сърце на Христос. В Сърцето на Този, Който винаги може да побере в Себе Си целия копнеж за истина, светлина и любов на ВСИЧКИ същества във Вселената.

Христос, бидейки самата Божия Любов, не можеше да не слезе в грешния земен свят, защото душите страдаха в затвора на мрака и лъжата, а Той е самото въплъщение на състраданието и спасението.

Посветеният е този, който се потапя в Сърцето на Христос, преживява като свои цялата болка на страданието и всички надежди за истина на човешкия свят, а след това и следом за Христа, самоотвержено се гмурка в този безмилостен свят на невежество, болка и ужас, в името на спасението на всички човешки души.
Защото просто няма друг начин."


Най-сърдечно благодаря на автора на тези проницателни, боговдъхновени слова!

Оригиналният текст бе публикуван на 05.05.2023г. в този вид, цитирам:

Любовь Христа

У каждого человека в самых сокровенных глубинах души есть тот род священных переживаний, которые он может доверять только себе и БОГУ. Ибо секулярный, внешний мир обязательно эти переживания осквернит и опошлит. Это ядро души и сердце внутренней правды. У каждого человека оно своё собственное. И этот сокровенный, внутренний сгусток — врата в духовный мир. Если человек не замыкается на нём, а чувствует и смотрит дальше, сквозь него, то ему открывается запредельная человеческому "я" реальность.

Одно из миллиард побуждений, которые заставили Христа низойти в земной мир, — это переживание и видение ВСЕХ человеческих душ в их сокровеннейших недрах. Это подобно тому, как если увеличить в саму бесконечность ВСЕ глубинные чаяния, надежды, слёзы правды и боль мудрости, которые объемлют ВСЁ человечество. И поместить это в Сердце Христа. В Сердце Того, Кто способен ВСЕГДА вмещать в Себе всю тягу к правде, свету и любви ВСЕХ существ Мироздания.

Христос, являясь Самой Любовью БОГА, просто не мог не низойти в грешный земной мир, ибо души тут страдали в заточении тьмы и лжи, а Он — само воплощение сострадания и спасения.

Посвящённый — тот, кто окунается в Сердце Христа, переживает, как свои, всю боль страданий и все надежды правды мира человеческого, а затем, за Христом, самоотверженно ныряет в этот беспощадный мир невежества, боли и ужаса ради спасения всех человеческих душ. Потому что по-другому просто не может."