Налага се мое извънредно включване в blog.bg, въпреки нежеланието ми да продължавам да публикувам, поради извънредното положение на обстоятелствата тук, а именно - вандалските опити да бъдат поругани, потъпкани и извратени всички свещени категории от религиозното самосъзнание на нашия народ. Поругават се разбиранията за Божественото, поругава се Библията, поругават се някои Мистерии и Тайнства в християнството. Относно последното - никой не е задължен непременно да разбира какво означава Духът от Петдесятница, как точно се е осъществило Възкресението и след това Възнесението Господне, какво именно подразбира Второто Пришествие на Христос като явление и процес, за нас, хората, поставени в земни условия и ограничения. Но да поругаваш и осверняваш съзнателно тези свещени основи в съзнанието на благосклонните към водене на религиозен живот, под каквато и да е било форма, е дребна форма на хулиганство. Дребна, защото за да направи това някой човек, не се изисква особено геройство.

И така, да се разберем -
Първо - 
думата "религия" не е мръсна, от която да се срамим и да заклеймим, както се опитват някои да ни внушат. Думата „религия“ произлиза от латинската religio, която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“. В по-широк смисъл може да означава: преклонение, почитание пред Бог, внимателно обмисляне на божествените неща.
Някои изследователи, като Том Харпър и Джоузеф Камбъл, предпочитат да извеждат religio от ligare („обвързвам, свързвам“) – така с представката re- се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от Августин Блажени в неговата интерпретация на Лактанций. Има известна логика да приемем, че религията съществува с цел да прокара пътя, да свърже отново човек с Бога, в условия на прекъсната и възпрепятствана такава връзка! Не виждам нищо лошо в това!

От там нататък, на какви основни направления се дели християнството, а те са две основни - еКзотерично и езотерично и кой лично за себе си намира подслон и прибежище в първата или във втората огромна класификация (всяка от която е с нейни разклонения), това е за отделен обширен разговор, което не е предмет на днешното ми изказване. Защото основната ми мисъл е за уважението и съответно за неговата липса именно към святото в живота ни и към това, което повдига човека, прави го по-добър; за наличието или отсъствието на свещено чувство.

Второ -
християнство и християни не е лоша дума, това е най-обединяващото понятие, най-близката и свързваща дума, окачествяваща тези человеци, които са приели Христа в себе си, изучават Неговото Учение, следват Неговата воля, Него призовават в молитвите си, от Него молят опрощение, избавление, изцеление, спасение; пред Неговите дела, знаци и проявление благоговеят; за Негова слава живеят и за въдворяване на Божието царство на Земята. Христос е този, Който ръководи Кармата на всяка една човешка съдба, Той се е свързал прочно с еволюцията на човечеството, казвайки ни:
"Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света."

Той е редом с нас, с нас се радва, с нас скърби, какво по-естествено от това да се наричаме Християни!

Трето -
относно непорочното зачатие.

Само хора чужди на християнския мироглед, изначално нехристианизирали душите си, дръзват да поругават това свидетелство. Генерално погледнато, трябва да се прояви разбирането, че в християнството е заложена идеята за чистата, благодетелна, благородна, непорочна Божия Майка, защото Майка на Спасителя на Човечеството може да е само най-достойната, а това означава най-морално извисената, тази, която се е запазила в чистота. Затова тя е наричана Дева. Това е архетипен образ, който ние трябва да следваме и към който да се придържаме, а именно да страним от пошлостта и порочността и да се доближаваме до състояние на невинност в зряла съзнателна възраст, колкото и да ни е трудно това! Ние имаме нелеката задача да развиваме непорочност на мисленето си! Постигнем ли това състояние на мисловно ниво, ще го постигнем и на дела, но всичко почва от правилната постановка на мисленето и на образите, които живеят в съзнанието и в душата ни.

Относно "технологичния процес" според изкривените представи на скептиците, че Мария не би могла за зачене чрез Святия Дух, заявената им позиция показва, че са безверници, които не вярват че за Бог няма невъзможни неща! Бог твори чудеса и самият живот е чудо в Неговите ръце! Бог е животворящата сила, всичко произлиза от Него!
Апропо, хората също не биха се възпроизвеждали без позволението и удобрението на Бога. Едно зачеване не става заради съчетанието на полови клетки, белтъчнини и други физиологични обстоятелства, а се случва посредством благоволението на Твореца. Друг аспект, в който сега няма да навлизам е, че хората няма да се размножават вечно по познатия за нас начин. В далечното бъдеще, зачеването ще е по безполов начин, чрез ларинкса на мъжа, т.е. чрез изговаряне. И това е предвидено от Бога като наша еволюция. Но до тогава не трябва да сме подивели в дивашките си изтъпления като това да живеем в морално разложение.

Между другото, един грях не се прощава -
Матей 12:31:
"Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости."


A сега ще споделя откъс от пророчестата на Нил Мироточиви относно въплъщението на Антихриста. Забележете как пророкът описва неговата майка - тя е пълно отрицание, антипод на Божията Майка Дева Мария, така както Антихрист е абсолютният противник на Христос, негов антагонист:

"От нечиста блудница ще се роди Антихрист. В тази мома ще се струпат разврат, разпътен живот, тя ще бъде съкровищница на прелюбодейства. Цялото зло на света, всяка нечистота, всяко беззаконие ще се въплъти в нея. При нейното зачеване от тайнствен мистичен блуд, ще се съберат наедно в утробата й всякакви нечистотии и с обедняването на света от добродетели, те ще се оживотворят. Ще се зачене от тайнствен противоестествен блуд, без семе на мъж, плод, който ще бъде вместилище на всякакво зло. Този плод ще се роди на света тогава, когато светът обеднее от добродетели.

Но какво обедняване ще постигне света?
Първо, той ще обеднее от любов, от единодушие, от целомъдрие.
Второ, ще обеднее всяко селище и град от липсата на власт; управляващите лица ще напуснат града, селото и областта, така че не ще се окаже никакво възглавяващо лице нито в града, нито в селото, нито в областта.
Също така и Църквата почти ще осиромашее от управлението на духовните власти. След това обедняване „у мнозина ще изстине любовта“ (Мт. 24.12), ще бъде взет от „оня, който го е задържал“ (2 Сол. 2.7) и ще се роди нечистият от утробата на нечистотата. А после това нечисто родено ще произведе знамения и чудеса чрез бесовски въжделения.

Светът ще си въобразява, че този Антихрист е кротък и смирен по сърце, а в действителност той ще бъде по сърце – лисица, а по душа – вълк. Неговата храна ще бъде да обърква, да безпокои, да смущава и да тревожи хората. Когато се превърнат в погиващи от греховно падение, тогава Антихриста ще се насити.
А объркването на хората ще бъде това: осъждане, завист, злопаметност, ненавист, вражда, жажда за богатство, хомосексуализъм, забравяне на вярата, прелюбодейство, самохвалство с блуд. Това зло ще бъде храна на Антихриста.
Както храна на Христа е било да изпълнява волята на Своя Отец,
така храна за Антихриста ще бъде изпълняването на волята на неговия отец – дявола."

*****
А сега ще използвам случая да допълня излагането на размишленията си с един много важен аспект, а именно - относно достойнството на жената. За добро или за зло, нейното благочестие, цялостност и самосъхранение до голяма степен зависи от поведението на мъжа. Защо? Защото на мъжете е дадена водеща роля като доминиращи водачи със заложби за проява на активност по презумпция и те се възползват от тази своя „преднина“, едно предимство, за което обаче ще отговарят пред Бога, ще отговарят един ден на Божия съд защо цял живот развалят жените! А те ги развалят, развалят ги с изискванията си, с поведението и отношението си, което по наложила се масова практика е егоистично, низменно, свръх-сексуализирано и като цяло порочно, потънало в низши страсти. И те са натрапници в този смисъл! Но трябва да помнят принципното положение, че:

“Искам пак да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог.”
1Коринтяни 11:3

Следователно, тяхното водачество не е даденост, а е с поемането на отговорността, че мъжът, който води след себе си една жена да го следва (а тя е длъжна да го следва, защото такава е естествената подредба на нещата и такъв е архетипът на взаимоотношенията мъж-жена), той самият трябва да следва Господ и да се ръководи от Неговите заповеди и повеления! А ако не го прави, то той е поредният грешник, който води жената до себе си по пътеки адови и дяволски, това е тъжната констатация!

Войну против Бога ведут человеки

Восстали на Бога, изгнали монахов.
Ведомые злобой и бесом, и страхом.
Забывши историю в прошлом такую…
А я против злобы людской протестую.

Ведь Бог не бывает неправильным, точно!
С рогами Иуды пришли опорочить
Надежду и Веру в сердцах настоящих.
Как много сегодня душою незрячих.

Топтали и рушили подло святое.
И нет прихожанам сегодня покоя.
Детей – на войну, не подпущена к Храму
За сына просящая милости мама…

Рыдают иконы, кресты почернели.
Но Бог образумит ослепшее племя…
Не надо бояться! Рога и копыта
Исчезнут, как эта безбожная свита!

Помолимся вместе, чтоб в мире мы жили!
За тех, кто не ведали то, что творили…
Войну против Бога ведут человеки,
Но Бог поругаем не будет вовеки

Ирина Самарина-Лабиринт, 2023


Свързана тема - следващата по ред.

С уважение, ваша Ю.Р.
Музикален поздрав с едно прекрасно изпълнение на "Аве Мария" от Шуберт:

Добре е да се уважава правото на всеки на религиозна вяра. Аз съм против крайностите, не одобрявам нито поругаването на религиите, нито религиозния фанатизъм...

Да, разбира се, съгласна съм с теб. Благодаря за коментара, светли поздрави и на теб!