Tъй като не бях разбрана в предишната ми публикация (1), ще се опитам съвсем на кратко да маркирам някои базисни положения по темата. Нарочно ще се изразя максимално простичко с надеждата този път да е по-разбираемо.

Хората май действително не разбират или отказват да разсъждават по тази причинно-следствена връзка относно това, че една важна първопричина защо светът се намира в разруха и деградация се дължи на разврата и низшата природа в човека - склонността към порочност, която се подхранва и напомпва по всякакъв начин, вместо да бъде озаптявана, ограничавана и превъзмогвана.

Днес ние живеем в общество на самодоволни перверзници, сластолюбиви развратници, хора без задръжки, срам и свенливост; хора без опасения за пораженията, които такъв тип поведение нанасят върху душевно-духовната същност на човека и свещеният потенциал на човека, с който той изначално е надарен от своя Създател. Те не осъзнават до каква степен е опустошена тази финна и най-деликатна същност от тяхното устройство, защото даже не изпитват потребности за осъществяване на висша дейност като опознаване на Бога в Неговите многогранни и разнообразни проявления на Земята и във висшите светове.


В събр.съч.141, Р. Щайнер казва:

"Това опустяване на човешкия вътрешен живот е нещо, с което ще се сблъскаме, и антропософията е тази, която е призвана да противодейства на този процес, да противодейства във всяка отделна област. Защото не само педагогиката работи за душевното опустошение, а за това се работи във всяка отделна житейска сфера."


И не става въпрос изключително за онези обратните, за тях няма нужда да говоря и не искам да говоря, защото и сред така наречените "нормални" се наблюдава абнормена сексуалност, изповядване на хедонизъм, порочно, скверно поведение, всепозволеност, нахалство. И с това те са обществено вредни, особено на своят/а партньор/ка, посредством такава нагласа, но и по отношение на колективния ни живот, в който делим общо пространство и общи мисловни конструкции, заряд и избор на поведение, които се отразяват върху цялото, пряко и косвено.

Ще поясня като ще взема за пример мъжете. Защо мъжете? Защо те водят, доминират, дори в традиционен, Библейски и патриархален смисъл, мъжът е този, който определя пътя, предприема действията, пък и по природа, те са активните, докато на жената е отредена ролята да приема и да следва водачеството на мъжа си.

И какво мислене има съвременният мъж? Първо, той страда от самодоволство и високо самочувствие. Като добавим към тази характеристика гледането на порно и приемането, поглъщането на едностранчивата пропагандна информация, че видите ли, той има една такава природа, която е толкова важно да задоволява, както намери за добре, при това технологичният процес побещава да е много приятен, че жената, която той си набележи му е много длъжна, безкрайно длъжна, защото неговата природа е най-важният въпрос за решаване, неотложно и приоритетно. Допълнително, лесният достъп, всеобщ разгул и вакханалия превръщат този мъж в абсолютен наглец и досадник, който няма елементарната култура на поведение, а действията му се свеждат до ускорено реализиране на целта. А целта е плътска, егоистична и в никакъв случай не бива да се бърка с любовта. За постигането на тази цел, той често се възползва от ествественото и изначално вкоренено в психиката желание, в слуая на жената, за внимание, изграждане на отношения, базирани на чувства, но скорострелно ще предяви своите претенции във връзка с неговата "свещена" природа, тя, разбира се по същество е низша природа, но той се отнася към половата си функция като към нещо от първостепенно значение, пред което жената трябва да се прекланя, подчинява и удовлетворява. Така на практика, една по-романтично настроена дама, може и никога през живота си да не изпита дори една невинна прегръдка, защото щом е прегръдка, това вече се тълкува по описания начин, а не като единство и общуване на душите. Всеки жест моментално бива опорочаван и превратно възприеман, именно поради наличния дефект, а той е сексуализация и порочност на намеренията, мислите и съответно - постъпките.


Днес вече никой не се впечатлява, че ги няма младежите, пишещи красиви стихове и пеещи серенади на своята избранница. Думата целомъдрие е някакъв архаичен динозавър, който и мен ме досрамява да употребявам, на този принцип не се държи. Така, на практика, животът на съвременния човек често е поредица от множество сексуални връзки и рядко някой постига моногамност и живот само с един възлюблен.

Това ви го описах, за да илюстрирам, че и така наречените хетеросексуални не са големи герои, ако не спазват определени принципи и чистота на намеренията, а могат да бъдат най-тривиални развратници и с нищо не правят света по-добър от онези с отклоненията, от които се разграничават. Даже аз имам теория, че именно развратът и безразборните сексуални отношения водят именно до споменатите отклонения в полов смисъл и ориентация.

И стигаме до въпроса - що за явление е един развратник? По мои наблюдения, това е човек, потъпкал любовта в себе си, преди всичко; човек, в който любовта е угаснала. Очакванията ми за такъв тип човек са той да бъде циничен, материалистично-прагматичен, принизен, душевно студен и помръкнал, без идеали и висши стремежи; неспособен за велики дела като жертвоготовност, алтруизъм, самоотрицание, живот за общото благо и за отечеството; неспособен на преданост, на дълбочина, на излъчване на светлина. Такива отношения нямат благодат и благословение.

Да не забравяме, че нашият национален герой Васил Левски е бил морално чист човек и моето тълкувание за неговата уникална вътрешна сила и реализирани велики способности се дължат именно на тази висока моралност, която е култивирал в себе си.
Днес често се питаме защо вече няма такива герои като Левски! Моят отговор е че ги няма, защото обществото е свръх-сексуализирано, а от такива типажи, не може да се очаква героизъм в светлия смисъл на думата, защото те разбират постигането на своя героизъм в количество, брой и интензивност на сексуалните отношения и с това се изчерпва "геройството" им.


Друг аспект, на който трябва да се обърне специално внимание е че на хората с бивово съзнание и елементарно устройство, практикуването на хедонистични наклонности не им се отразява кой знае колко. Друга обаче е ситуацията с тези индивидуалности, които имат духовни задачи за реализиране. Те трябва много добре да предвидят как да урегулират описаното безобразие по такъв начин, че да се предпазят, а залогът в случая е дали изобщо ще бъдат годни за служба на Бога, дали ще бъдат способни за възприемане на посланията на ангелския свят и висшите йерархии; дали ще успеят да развиват духовното си зрение, интуиция, имагинация, инспирация, просветление, озарение, неподправена лъчезарност и единение с Бога. Как се постига всичко описано в съжителство с ширещата се всеобхватна порочност в действията на обкръжението и дори най-близките, това е изпитанието и важният въпрос, който стои пред вратата на техните души и тропа предупредително за незабавно взимане на мерки и изработване на правилно отношение относно тази дилема.

Така описано по-разбираемо ли е от предишното ми изказване?
Както и да е. Можете да подминете и да си гледате работата!
Moите статии не са за масова употреба, а за малцината.


(1) - https://radoykova.blog.bg/drugi/2024/02/13/bydi-mi-brat-lirichna-proza-pismo-do-brata-ot-bydeshteto.1898429

Ю.Р.