Съдейки по активността на българския народ, една солидна част от него изпита и изпитва в настоящ момент люта сърдечна болка от действията по унищожаването на П.С.А. Боли ни от кадрите, от акта на поругаване и разрушаване, които, по замисъл и изпълнение, имат по-дълбоки корени под повърхностното разглеждане на събитието... Мисля, че тези преживявания са много истинни, неподправени, изначални, достигащи до самата сърцевина и самия нерв на нашето време, като тези душевни преживявания вече се отпечатват върху астралното тяло на народа ни*.

По този повод съм част от този народ.

Нещото по което имаме разминавания е отправната точка - а от тук накъде?

Някои вярват, че ще се реализира справедливо възмездие и заявяват, че паметникът ще бъде възстановен наново, и дори ще бъде издигнат в по-добър вид и блясък!

Имам друго мнение. За мен в този случай, полза щеше да има от превантивна дейност, превантини мерки и превантивни граждански действия и организация.
Но при вече допуснато унищожаване на паметника в неговата материална величина, тази загуба я приемам като окончателна и безвъзвратна.

С други думи, първо отбелязвам, че в случая важи народния израз: "Късно, либе, за китка", т.е. вече е твърде късно, трябваше да се прави каквото би могло предходните 6+ месеца, вече е фатално късно. Важи с пълна сила и сентенцията на древногръцкия философ Хераклит: "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) река."

Второ, в настоящ момент, ние нямаме вдъхновението, заряда и културните особености, които са били преди 70 години (когато въпросният паметник е бил издигнат). Следователно да имитираме духа на времето от преди 70 години днес, би било натрапчиво, изкуствено и трудно постижимо, защото ние сме съвсем други в сравнение с вътрешното състояние на хората от онзи исторически период; съответно няма я закваската, няма го настроението и озарението за изграждането на подобни паметни символи и знаци, които сами по себе си изискват влагане на множество колективни сили по реализирането им.
Няма да повдигам въпроса за хроничната липса за средства за култура, за народа, за нещо градивно...

Това разрушение е безвъзвратно. Съжалявам.

Премахнатият паметник като действие на външен план символизира какъв живот протича и ще протича във вътрешния план на българското общество, в медиите, в училищните програми и учебно съдържание, в характера на събитията, в обществено-политическия живот, в степента на фобия, нацизъм и други деградиращи симптоми на този упадък, не на последно място, поставящ ни в опасна международна ситуация, за която не смея дума да пророня, защото, защото.... (знаете сами).

Трябва да изградим паметник неръкотворен на изповядваните от нас морал, етика, взаимоотношения, ценностна система и мироглед.

Защото камъкът, бетонът и бронзът са следствие, първоосновата е вътрешният живот на нашето общество.


* В събр. съч. 93, лекция 19, Рудолф Щайнер казва:

"Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява.

(...)

Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.

С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията.

Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности.
Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят. По-обширното често изпреварва по-малко обширното.

Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всеки може да си каже:
– Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.

(..)

Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл.
Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите. Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.

В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл. Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.

Макар че народностната мисъл наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея. Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност."

 

Свързана тема от блога - "Етимология на думата фашизъм и нейната съвременна употреба":  https://radoykova.blog.bg/history/2022/06/19/etimologiia-na-dumata-fashizym-i-neinata-syvremenna-upotreba.1822981#last_comment

Ю.Р.

Във видеото, моля, заповядайте, вижте какво уважение и почитание изразява руския народ към България:

Вдъхновението, заряда и културните особености преди 70 години за издигането на този МОЧА е било избиването на горяните !

"Изявление на Руското историческо дружество във връзка с демонтажа на Паметника на Съветската Армия в София

Руското историческо дружество следи внимателно развитието на ситуацията около демонтажа на паметника на съветските воини-освободители в София. През последните години сме свидетели на пълномащабна война срещу монументите от съветска епоха в недружествени страни, което е крещящ акт на исторически ревизионизъм.

Паметникът, създаден през 1954 г. с усилията на българския скулптор Иван Фунев и архитект Данчо Митров, неведнъж е ставал жертва на вандали и мишена на политици, които искат да останат в крак с политическия дневен ред. В продължение на 30 години не спират опитите да се унищожи ярък спомен за смелостта на войниците от Червената армия и техния принос за освобождението на европейските страни от нацистката окупация. В същото време българските власти се опитват да забравят как американски и британски пилоти бомбардираха София.

Историята на България съдържа срамна страница за сътрудничество с нацистка Германия, но през целия следвоенен период българите се гордеят, че не са се противопоставили на Съветския съюз, а Червената армия освобождава страната без нито един изстрел. Днес гледаме как се реже с флекс бронзовият паметник на войника-спасител. <...> Със събарянето на мемориала на съветските воини България предава историческата си памет. "