Постинг
13.01 20:04 -
Може ли един народ самоволно да се отрече от своята духовно-културна принадлежност поради преходни, политизирани, идеологизирани, суетни, егоистични мотиви
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 415 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.01 08:56
Прочетен: 415 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 14.01 08:56
на Български / Руский / English
Рудолф Щайнер е дал една много важна лекция, в която обяснява какви ще бъдат отличителните характеристики и особености на бъдещата културна епоха, Шеста, следатлантска. Но преди да направи тези ключови разяснения, основателят на антропософията посочва, че за всяка бъдеща културна епоха, почвата се подготвя от предшестващата я епоха; напълно логично е, да осмислим факта, че подготовката за тази бъдеща епоха, която все още не е настъпила, тече СЕГА, в настоящ момент; допълнително, още сега задълбоченият духовно-научен изследовател вижда нейните кълнове, нейният зародишен стадий, нейните семена - крехки и нежни, но изпълнени с колосални жизнени (етерни) сили и потенциал, защото тяхното разцъфтяване предстои. Лекцията е от GA 159 - 13, там се казва следното:
“Земната еволюция в следатлантската епоха най-напред се продължава от културата на древноиндийската цивилизация. Тя е последвана от древноперсийската епоха — редно е да има малко или много разяснения, но няма нужда сега да задълбаваме в това. След това идва египетско-халдейско-вавилонският културен период, после — гръко-римският, а сега — и нашата Пета следатлантска епоха. Всяка от тези епохи е трябвало, от една страна, да култивира определени форми на култура и на духовен живот, предимно свързани с външния и видим свят.
Но всяка епоха в същото време трябва да подготви в зародишен етап и онова, което ще последва в предстоящия културен период.
В утробата на древноиндийската епоха, както се подразбира, се е подготвяла културата на Древна Персия; по времето на древноперсийската култура се е подготвяла тази на египетско-халдейската епоха, и тъй нататък. Нашата Пета следатлантска епоха трябва да подготви идващата Шеста културна епоха. Задачата ни с духовната наука не е само да придобием духовни богатства за себе си, такива за вечния живот на душата, но и да подготвим онова, което ще съставлява съдържанието, особената външна задача на Шестата културна епоха. Така е било през всяка от следатлантските епохи.
(…)
Нашата епоха в хода на нейното развитие ще развие и разгърне съзнателната или духовната душа. Но онова, което ще даде облика на външната култура през Шестата епоха, нейното съдържание и характеристика, трябва да се подготви отрано. Много характеристики на Шестата културна епоха ще са напълно различни от тези през нашата епоха. Могат да се посочат три особени черти, които трябва да бъдат пренесeни в сърцата ни в Шестата културна епоха. И това е нашата задача — да ги подготвим за тази Шеста епоха."
Следователно, цялото съвременно човечество носи отговорност за начина по който се подготвят условията за разгръщането на бъдещата кутурна епоха! Струва ми се, че от първостепенно значение имат флагманите на човечеството в настоящ момент, през текущата 5-та следатлантска епоха (Германия от една страна и Западът, от друга) и народите, определящи се като Славянски, с особено изострен поглед към бъдещето. Защото самият Щайнер нарича тази бъдеща епоха именно така - "Славянска" и макар че по разбираеми причини насочва вниманието преимуществено върху Русия и съответно руския народ, той многократно споменава Славянските народи, което означава, че Русия няма да се прояви в солово изпълнение, а заобиколена, в съдружие и унисон с групата Славянски народи, които тя обединява около себе си, а те, от своя страна, ще гравитират около нея, ще действат заедно с нея, в една обща, хармонична композиция.
Кои са тези Славянски народи?
Въпросът на някои може да прозвучи нелеп, но уверявам ви, в моята мила родина се водят спорове на тази тема. Затова питам - кои са тези Славяснки народи, поименно.
Не е ли вредно явление определен народ, принадлежащ към тази група, да се отдели от нея, обявявйки се чужд на тази общност и нямащ нищо общо с идеята? И ако направи тази крачка встрани - не означава ли това абдикация от задълженията, моралния и духовен дълг пред собствената съдба, еволюционния път на собствения народ и изпълнение на волята Божия (защото Господ е този, който определя кармичния път на всеки човек, народ, малки и големи общности, обединени около една обща свещена идея) ?
Може ли един народ самоволно да се отрече от своята духовно-културна принадлежност и характеристики, поради напълно преходни, политизирани, идеологизирани, суетни и егоистични мотиви, без притеснения за последствията от допусната грешка в методите и подхода за анализ на този толкова важен въпрос?
================================
Рудольф Штайнер прочитал очень важную лекцию, в которой объяснил, каковы будут отличительные характеристики и черты будущей культурной эпохи, Шестой, послеатлантической. Но прежде чем сделать эти ключевые уточнения, основоположник антропософии указывает, что для каждой будущей культурной эпохи, почва подготавливается эпохой, которая ей предшествовала; совершенно логично считать, что подготовка к вопросному будущему периоду, который еще не наступил, происходит СЕЙЧАС, в этот самый момент; более того, уже сейчас глубокий духовно-научный исследователь видит ее ростки, ее зачаточную стадию, ее семена - хрупкие и нежные, но наполненные колоссальными жизненными (эфирными) силами и потенциалом, потому что их расцвет впереди.
В GA 159, лекция 13, он сообщает:
«Земное развитие в послеатлантическую эру поддерживалось в начале культурой древнеиндийского периода цивилизации. За этим последовала древнеперсидская эпоха — термин лишь более или менее подходящий, но мы не будем сейчас в это вдаваться. Затем пришел египто-халдейско-вавилонский культурный период, затем греко-латинский, и затем наша пятая послеатлантическая эпоха. Каждая из этих эпох должна была, с одной стороны, культивировать определенную форму культуры и духовной жизни, прежде всего связанной с внешним и видимым миром. Но каждая эпоха должна в то же время подготавливать, содержать в себе на подготовительной стадии то, что должно войти в следующий культурный период.
(…)
Наша собственная эпоха на своем протяжении разовьет и развернет душу сознательную или духовную. Но то, что даст содержание и характер внешней культуре шестой эпохи, должно быть подготовлено заранее. Многие черты шестой эпохи культуры будут совершенно отличаться от характеристик нашей эпохи. Можно упомянуть три характерные черты, о которых нам следует понять, что мы будем носить их своих сердцах для шестой культурной эпохи и нашей задачей является подготовка их к этой шестой эпохе.»
Поэтому все современное человечество несет ответственность за то, как готовятся условия для развертывания будущей культурной эпохи! Я считаю что первостепенное значение имеют именно флагманы человечества в наше время, в нынешней 5-й послеатлантической эпохи - Германия с одной стороны и Запад с другой; и народы, определяющие себя как Славянские, с особенно пристальным вниманием к будущему. Потому что сам Штайнер называет эту грядущую эпоху именно так – «Славянской», и хотя по понятным причинам акцентирует внимание в первую очередь на Россию и, соответственно, на русском народе, он неоднократно упоминает Славянских народов, что означает что Россия не проявит себя в соло исполнении, а окруженной, в ассоциации и в унисоне с той группой Славянских народов, которую Россия объединяет вокруг себя, а они, в свою очередь, будут гравитировать вокруг нее, будут действовать вместе с ней, в единой, гармоничной композиции.
Кто эти Славянские народы? Кому-то вопрос может показаться нелепым, но уверяю вас, на моей милой родине есть споры на эту тему. Вот поэтому и спрашиваю - кто эти славянские народы, поименно? Разве не является вредным явлением, когда определенные люди, принадлежащие к данной группе, отделяются от нее, объявляя себя чуждыми этой общности и не имеющими никакого отношения к идее? И если они делают этот шаг в сторону - не означает ли это отречение от обязательств, от нравственного и духовного долга перед собственной судьбой, эволюционным путем своего народа в исторической перспективе и от исполнения воли Господа (ибо Господь есть тот, кто определяет кармический путь каждого человека, народа, малых и больших сообществ, объединенных вокруг общей священной идеи)?
Может ли нация самовольно отказаться от своей духовно-культурной принадлежности и объективных отличий, определяющие ее естественную роль в мировом порядке событий, - ради тотально преходящих, политизированных, идеологизированных, суетных и корыстных побуждений и мотивов, не беспокоясь о последствиях ошибки, допущенной в методах и подходах к анализу этого важнейшего вопроса?
============
In English:
Rudolf Steiner gave a very important lecture in which he explained what will be the distinctive characteristics and features of the future cultural epoch, the Sixth, post-Atlantean epoch. But before making these key clarifications, the founder of anthroposophy points out that for every future cultural epoch, the ground is prepared by the epoch that preceded it; it is perfectly logical to consider that the preparation for the questionable future period, which has not yet arrived, is taking place NOW, at this very moment; moreover, already now the deep spiritual-scientific researcher sees its sprouts, its embryonic stage, its seeds - fragile and tender, but filled with colossal vital (etheric) forces and potential, because their blossoming is ahead.
In GA 159, lecture 13, he states:
"Earthly development in the post-Atlantean era was sustained at the beginning by the culture of the ancient Indian period of civilisation. This was followed by the ancient Persian era, a term only more or less appropriate, but we will not go into that now. Then came the Egypto-Chaldean-Babylonian cultural period, then the Greco-Latin, and then our fifth post-Atlantean epoch. Each of these epochs must, on the one hand, have cultivated a certain form of culture and spiritual life, primarily concerned with the external and visible world. But each epoch must at the same time prepare, contain within itself in a preparatory stage what is to enter the next cultural period.
(...)
Our own epoch in its course will develop and unfold the conscious or spiritual soul. But that which will give content and character to the external culture of the sixth epoch must be prepared in advance. Many of the characteristics of the sixth epoch of culture will be quite different from those of our own epoch. We can mention three characteristics that we should realise that we will carry them in our hearts for the sixth cultural epoch and our task is to prepare them for this sixth epoch."
Therefore, all of modern humanity has a responsibility for how the conditions for the unfolding of the future cultural epoch are prepared! I believe that it is the flagships of humanity in our time, in the present 5th post-Atlantic epoch - Germany on the one hand and the West on the other; and the peoples who define themselves as Slavic, with a particularly keen focus on the future, that are of paramount importance.
Because Steiner himself calls this coming epoch precisely that - "Slavic" - and although for obvious reasons he focuses primarily on Russia and, accordingly, on the Russian people, he repeatedly mentions the Slavic peoples, which means that Russia will not manifest itself in a solo performance, but surrounded, in association and in unison with that group of Slavic peoples which Russia unites around herself, and they, in turn, will gravitate around her, will act together with her, in a single, harmonious composition.
Who are these Slavic peoples?
To someone the question may seem ridiculous, but I assure you, in my dear homeland there are disputes on this topic. That is why I ask - who are these Slavic peoples, by name? Is it not a harmful phenomenon when certain people belonging to a given group separate themselves from it, declaring themselves alien to this community and having nothing to do with the idea? And if they take this step aside, does it not mean renunciation of their obligations, of their moral and spiritual duty to their own destiny, to the evolutionary path of their nation in historical perspective, and to the fulfilment of the Lord"s will (for the Lord is the one who determines the karmic path of every individual, nation, small and large communities united around a common sacred idea)?
Can a nation arbitrarily give up its spiritual and cultural belonging and objective differences, which determine its natural role in the world order of events, for the sake of total transient, politicised, ideologised, vanity and selfish motives and motives, without worrying about the consequences of the mistake made in the methods and approaches to the analysis of this most important question?
(BG) Уточнение:
Контекстът на тoва изложение е съществуването на дълбок вътрешен проблем в българското общество, свързан с дебата дали българите са славяни или не. Моята позиция по този въпрос е твърда, стабилна и ясна.
Разглеждането на този въпрос е продиктувано и от факта, че започнах да забелязвам, че много мои сънародници започват да се извиняват, смущават, напрягат или умишлено избягват да употребяват термина "славяни" във връзка с нашия народ, сякаш е невъзможно да се поставят думите "славяни" и "българи" в едно и също изречение, защото в съзнанието им са останали всички асоциации, произтичащи от активните мероприятия, предприети за заличаването на тази дума от националното съзнание (в контекста на близостта и самоопределението).
Затова от себе си ще добавя - понятията "славяни" и "българи" могат да се поставят в едно изречение в положителен смисъл, без опасения за нападателна критика насреща; можем да изговаряме това с твърдост и увереност, като същевременно е желателно да се позоваваме именно на духовните източници на познанието, за да се разбере същността на Славянството.
(Ru) Контекст этого изложения - наличие глубокой внутренней проблемы болгарского общества, связанной с дебатами о том, являются ли болгары славянами или нет. Моя позиция по этому вопросу тверда, устойчива и ясна.
Рассмотрение данного вопроса вызвано еще тем что я стала замечать что многие мои соотечественики начинают извинятся, смущатся, напрягаться, либо сознательно избегать употребления понятия "Славяни" в связи с нашим народом, как будто нельзя ставить в одно предложение слов "славяни" и "болгары", потому что у них в сознании всплывают все ассоциации, вытекающие из совершившихся активных мероприятий по свержению этого слова в национальном сознании (в контексте о близости и самоопределения).
Поэтому, от себя добавлю - "славяни" и "болгары" можно ставить в одно предложение в положительном смысле и не боятся от нападательной критики; можно выговаривать с твердостью и уверенностью, при этом желательно ссылаться на духовные источники для понимания сущности Славянства.
Благодаря ви за вниманието!
Юлия Радойкова
Свързана тема от блога - "Сложните българо-руски взаимоотношения в ситуация на война срещу Славянството":
https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/07/30/slojnite-bylgaro-ruski-vzaimootnosheniia-v-situaciia-na-voin.1877369
Рудолф Щайнер е дал една много важна лекция, в която обяснява какви ще бъдат отличителните характеристики и особености на бъдещата културна епоха, Шеста, следатлантска. Но преди да направи тези ключови разяснения, основателят на антропософията посочва, че за всяка бъдеща културна епоха, почвата се подготвя от предшестващата я епоха; напълно логично е, да осмислим факта, че подготовката за тази бъдеща епоха, която все още не е настъпила, тече СЕГА, в настоящ момент; допълнително, още сега задълбоченият духовно-научен изследовател вижда нейните кълнове, нейният зародишен стадий, нейните семена - крехки и нежни, но изпълнени с колосални жизнени (етерни) сили и потенциал, защото тяхното разцъфтяване предстои. Лекцията е от GA 159 - 13, там се казва следното:
“Земната еволюция в следатлантската епоха най-напред се продължава от културата на древноиндийската цивилизация. Тя е последвана от древноперсийската епоха — редно е да има малко или много разяснения, но няма нужда сега да задълбаваме в това. След това идва египетско-халдейско-вавилонският културен период, после — гръко-римският, а сега — и нашата Пета следатлантска епоха. Всяка от тези епохи е трябвало, от една страна, да култивира определени форми на култура и на духовен живот, предимно свързани с външния и видим свят.
Но всяка епоха в същото време трябва да подготви в зародишен етап и онова, което ще последва в предстоящия културен период.
В утробата на древноиндийската епоха, както се подразбира, се е подготвяла културата на Древна Персия; по времето на древноперсийската култура се е подготвяла тази на египетско-халдейската епоха, и тъй нататък. Нашата Пета следатлантска епоха трябва да подготви идващата Шеста културна епоха. Задачата ни с духовната наука не е само да придобием духовни богатства за себе си, такива за вечния живот на душата, но и да подготвим онова, което ще съставлява съдържанието, особената външна задача на Шестата културна епоха. Така е било през всяка от следатлантските епохи.
(…)
Нашата епоха в хода на нейното развитие ще развие и разгърне съзнателната или духовната душа. Но онова, което ще даде облика на външната култура през Шестата епоха, нейното съдържание и характеристика, трябва да се подготви отрано. Много характеристики на Шестата културна епоха ще са напълно различни от тези през нашата епоха. Могат да се посочат три особени черти, които трябва да бъдат пренесeни в сърцата ни в Шестата културна епоха. И това е нашата задача — да ги подготвим за тази Шеста епоха."
Следователно, цялото съвременно човечество носи отговорност за начина по който се подготвят условията за разгръщането на бъдещата кутурна епоха! Струва ми се, че от първостепенно значение имат флагманите на човечеството в настоящ момент, през текущата 5-та следатлантска епоха (Германия от една страна и Западът, от друга) и народите, определящи се като Славянски, с особено изострен поглед към бъдещето. Защото самият Щайнер нарича тази бъдеща епоха именно така - "Славянска" и макар че по разбираеми причини насочва вниманието преимуществено върху Русия и съответно руския народ, той многократно споменава Славянските народи, което означава, че Русия няма да се прояви в солово изпълнение, а заобиколена, в съдружие и унисон с групата Славянски народи, които тя обединява около себе си, а те, от своя страна, ще гравитират около нея, ще действат заедно с нея, в една обща, хармонична композиция.
Кои са тези Славянски народи?
Въпросът на някои може да прозвучи нелеп, но уверявам ви, в моята мила родина се водят спорове на тази тема. Затова питам - кои са тези Славяснки народи, поименно.
Не е ли вредно явление определен народ, принадлежащ към тази група, да се отдели от нея, обявявйки се чужд на тази общност и нямащ нищо общо с идеята? И ако направи тази крачка встрани - не означава ли това абдикация от задълженията, моралния и духовен дълг пред собствената съдба, еволюционния път на собствения народ и изпълнение на волята Божия (защото Господ е този, който определя кармичния път на всеки човек, народ, малки и големи общности, обединени около една обща свещена идея) ?
Може ли един народ самоволно да се отрече от своята духовно-културна принадлежност и характеристики, поради напълно преходни, политизирани, идеологизирани, суетни и егоистични мотиви, без притеснения за последствията от допусната грешка в методите и подхода за анализ на този толкова важен въпрос?
================================
Рудольф Штайнер прочитал очень важную лекцию, в которой объяснил, каковы будут отличительные характеристики и черты будущей культурной эпохи, Шестой, послеатлантической. Но прежде чем сделать эти ключевые уточнения, основоположник антропософии указывает, что для каждой будущей культурной эпохи, почва подготавливается эпохой, которая ей предшествовала; совершенно логично считать, что подготовка к вопросному будущему периоду, который еще не наступил, происходит СЕЙЧАС, в этот самый момент; более того, уже сейчас глубокий духовно-научный исследователь видит ее ростки, ее зачаточную стадию, ее семена - хрупкие и нежные, но наполненные колоссальными жизненными (эфирными) силами и потенциалом, потому что их расцвет впереди.
В GA 159, лекция 13, он сообщает:
«Земное развитие в послеатлантическую эру поддерживалось в начале культурой древнеиндийского периода цивилизации. За этим последовала древнеперсидская эпоха — термин лишь более или менее подходящий, но мы не будем сейчас в это вдаваться. Затем пришел египто-халдейско-вавилонский культурный период, затем греко-латинский, и затем наша пятая послеатлантическая эпоха. Каждая из этих эпох должна была, с одной стороны, культивировать определенную форму культуры и духовной жизни, прежде всего связанной с внешним и видимым миром. Но каждая эпоха должна в то же время подготавливать, содержать в себе на подготовительной стадии то, что должно войти в следующий культурный период.
(…)
Наша собственная эпоха на своем протяжении разовьет и развернет душу сознательную или духовную. Но то, что даст содержание и характер внешней культуре шестой эпохи, должно быть подготовлено заранее. Многие черты шестой эпохи культуры будут совершенно отличаться от характеристик нашей эпохи. Можно упомянуть три характерные черты, о которых нам следует понять, что мы будем носить их своих сердцах для шестой культурной эпохи и нашей задачей является подготовка их к этой шестой эпохе.»
Поэтому все современное человечество несет ответственность за то, как готовятся условия для развертывания будущей культурной эпохи! Я считаю что первостепенное значение имеют именно флагманы человечества в наше время, в нынешней 5-й послеатлантической эпохи - Германия с одной стороны и Запад с другой; и народы, определяющие себя как Славянские, с особенно пристальным вниманием к будущему. Потому что сам Штайнер называет эту грядущую эпоху именно так – «Славянской», и хотя по понятным причинам акцентирует внимание в первую очередь на Россию и, соответственно, на русском народе, он неоднократно упоминает Славянских народов, что означает что Россия не проявит себя в соло исполнении, а окруженной, в ассоциации и в унисоне с той группой Славянских народов, которую Россия объединяет вокруг себя, а они, в свою очередь, будут гравитировать вокруг нее, будут действовать вместе с ней, в единой, гармоничной композиции.
Кто эти Славянские народы? Кому-то вопрос может показаться нелепым, но уверяю вас, на моей милой родине есть споры на эту тему. Вот поэтому и спрашиваю - кто эти славянские народы, поименно? Разве не является вредным явлением, когда определенные люди, принадлежащие к данной группе, отделяются от нее, объявляя себя чуждыми этой общности и не имеющими никакого отношения к идее? И если они делают этот шаг в сторону - не означает ли это отречение от обязательств, от нравственного и духовного долга перед собственной судьбой, эволюционным путем своего народа в исторической перспективе и от исполнения воли Господа (ибо Господь есть тот, кто определяет кармический путь каждого человека, народа, малых и больших сообществ, объединенных вокруг общей священной идеи)?
Может ли нация самовольно отказаться от своей духовно-культурной принадлежности и объективных отличий, определяющие ее естественную роль в мировом порядке событий, - ради тотально преходящих, политизированных, идеологизированных, суетных и корыстных побуждений и мотивов, не беспокоясь о последствиях ошибки, допущенной в методах и подходах к анализу этого важнейшего вопроса?
============
In English:
Rudolf Steiner gave a very important lecture in which he explained what will be the distinctive characteristics and features of the future cultural epoch, the Sixth, post-Atlantean epoch. But before making these key clarifications, the founder of anthroposophy points out that for every future cultural epoch, the ground is prepared by the epoch that preceded it; it is perfectly logical to consider that the preparation for the questionable future period, which has not yet arrived, is taking place NOW, at this very moment; moreover, already now the deep spiritual-scientific researcher sees its sprouts, its embryonic stage, its seeds - fragile and tender, but filled with colossal vital (etheric) forces and potential, because their blossoming is ahead.
In GA 159, lecture 13, he states:
"Earthly development in the post-Atlantean era was sustained at the beginning by the culture of the ancient Indian period of civilisation. This was followed by the ancient Persian era, a term only more or less appropriate, but we will not go into that now. Then came the Egypto-Chaldean-Babylonian cultural period, then the Greco-Latin, and then our fifth post-Atlantean epoch. Each of these epochs must, on the one hand, have cultivated a certain form of culture and spiritual life, primarily concerned with the external and visible world. But each epoch must at the same time prepare, contain within itself in a preparatory stage what is to enter the next cultural period.
(...)
Our own epoch in its course will develop and unfold the conscious or spiritual soul. But that which will give content and character to the external culture of the sixth epoch must be prepared in advance. Many of the characteristics of the sixth epoch of culture will be quite different from those of our own epoch. We can mention three characteristics that we should realise that we will carry them in our hearts for the sixth cultural epoch and our task is to prepare them for this sixth epoch."
Therefore, all of modern humanity has a responsibility for how the conditions for the unfolding of the future cultural epoch are prepared! I believe that it is the flagships of humanity in our time, in the present 5th post-Atlantic epoch - Germany on the one hand and the West on the other; and the peoples who define themselves as Slavic, with a particularly keen focus on the future, that are of paramount importance.
Because Steiner himself calls this coming epoch precisely that - "Slavic" - and although for obvious reasons he focuses primarily on Russia and, accordingly, on the Russian people, he repeatedly mentions the Slavic peoples, which means that Russia will not manifest itself in a solo performance, but surrounded, in association and in unison with that group of Slavic peoples which Russia unites around herself, and they, in turn, will gravitate around her, will act together with her, in a single, harmonious composition.
Who are these Slavic peoples?
To someone the question may seem ridiculous, but I assure you, in my dear homeland there are disputes on this topic. That is why I ask - who are these Slavic peoples, by name? Is it not a harmful phenomenon when certain people belonging to a given group separate themselves from it, declaring themselves alien to this community and having nothing to do with the idea? And if they take this step aside, does it not mean renunciation of their obligations, of their moral and spiritual duty to their own destiny, to the evolutionary path of their nation in historical perspective, and to the fulfilment of the Lord"s will (for the Lord is the one who determines the karmic path of every individual, nation, small and large communities united around a common sacred idea)?
Can a nation arbitrarily give up its spiritual and cultural belonging and objective differences, which determine its natural role in the world order of events, for the sake of total transient, politicised, ideologised, vanity and selfish motives and motives, without worrying about the consequences of the mistake made in the methods and approaches to the analysis of this most important question?
(BG) Уточнение:
Контекстът на тoва изложение е съществуването на дълбок вътрешен проблем в българското общество, свързан с дебата дали българите са славяни или не. Моята позиция по този въпрос е твърда, стабилна и ясна.
Разглеждането на този въпрос е продиктувано и от факта, че започнах да забелязвам, че много мои сънародници започват да се извиняват, смущават, напрягат или умишлено избягват да употребяват термина "славяни" във връзка с нашия народ, сякаш е невъзможно да се поставят думите "славяни" и "българи" в едно и също изречение, защото в съзнанието им са останали всички асоциации, произтичащи от активните мероприятия, предприети за заличаването на тази дума от националното съзнание (в контекста на близостта и самоопределението).
Затова от себе си ще добавя - понятията "славяни" и "българи" могат да се поставят в едно изречение в положителен смисъл, без опасения за нападателна критика насреща; можем да изговаряме това с твърдост и увереност, като същевременно е желателно да се позоваваме именно на духовните източници на познанието, за да се разбере същността на Славянството.
(Ru) Контекст этого изложения - наличие глубокой внутренней проблемы болгарского общества, связанной с дебатами о том, являются ли болгары славянами или нет. Моя позиция по этому вопросу тверда, устойчива и ясна.
Рассмотрение данного вопроса вызвано еще тем что я стала замечать что многие мои соотечественики начинают извинятся, смущатся, напрягаться, либо сознательно избегать употребления понятия "Славяни" в связи с нашим народом, как будто нельзя ставить в одно предложение слов "славяни" и "болгары", потому что у них в сознании всплывают все ассоциации, вытекающие из совершившихся активных мероприятий по свержению этого слова в национальном сознании (в контексте о близости и самоопределения).
Поэтому, от себя добавлю - "славяни" и "болгары" можно ставить в одно предложение в положительном смысле и не боятся от нападательной критики; можно выговаривать с твердостью и уверенностью, при этом желательно ссылаться на духовные источники для понимания сущности Славянства.
Благодаря ви за вниманието!
Юлия Радойкова
Свързана тема от блога - "Сложните българо-руски взаимоотношения в ситуация на война срещу Славянството":
https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/07/30/slojnite-bylgaro-ruski-vzaimootnosheniia-v-situaciia-na-voin.1877369
Защо антропософските книги са трудни за ...
ПРЕМЪДРОСТТА БОЖИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА БОР...
Лев Толстой из лекциите на Рудолф Щайнер
ПРЕМЪДРОСТТА БОЖИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА БОР...
Лев Толстой из лекциите на Рудолф Щайнер
Дейлиорманс джаста-праста политикан експ...
Карл Маркс, Фридрих Енгелс и сексът межд...
Альоу, блог.бг?
Карл Маркс, Фридрих Енгелс и сексът межд...
Альоу, блог.бг?
.... и както праведният Йов е подложен на изпитание на градското сметище, прокажен, изложен на подигравки от измета на обществото...
цитирай
