Във връзка с произхода на българската писменост и приносът за всички народи, ползващи тази азбука на национално ниво,

подкрепям да има историческо напомняне кои са светите братя Кирил и Методий, сред кой народ са творили и в кои земи са създали този свещен дар за всички нас - родната ни писменост, станала обща за група от народи!

Това, към което имам резерви е възгордяването и натрапването че някой е длъжен да благодари на България. По принцип, никой не е длъжен да благодари и никой не би следвало да изисква благодарности, защото това чувство, когато е истинно, се поражда свободно вследствие на лично развита култура, моралност, съвест, способност да обичаш. Съответно, от другата страна, когато някой прави истинско добро, то е безкористно и без очаквания за получаване на нещо в замяна, дори и признание, подобно на слънцето което дарява с лъчите си, озарява и оживотворява всеки ден на земята, то просто дава! Когато се върши добро, тогава действа не самият човек, а Бог чрез него, всичкото добро е от Бога, а хората са проводници на Неговата воля, в този случай.

Прекрасно е че толкова много милиони жители на планетата ползват Кирилицата (а Глаголицата остава светла заветна цел за бъдещето)! Това показва тяхната възприемчивост и приемственост в този благороден импулс, което е радостно. Това, че България е родината на тази писменост не е повод за възгордяване, а причина за осмислянето на нашето призвание, мисия, отговорност като народ; за разбирането на нашите текущи и бъдещи задачи.

Да опазим богатството и чистотата на българския език, да опазим българската писменост, книжовност сега и за бъдещите поколения!



Също така предлагам да не се роптае чак толкова с враждебен заряд, когато тази писменост се нарича с обединяващата дума „славянска“, за да се изрази към коя група от братски народи тя принадлежи, разбира се винаги с почит и признание към първоизточника, от който се е породило това добро, това благо.
В духовен смисъл, Учителя Беинса Дуно използва многократно понятията „славянство“, „славянски“ (и производни), при което посланията са адресирани към българите ако не централно, то включващо по смисъл.

*****

Дмитрий Лихачов, големият изследовател, филолог и културолог, казва:

„България e люлката на славянската култура.“

Той беше между първите съветски учени, които признаха:
„Църковнославянският език, пренесен в Рус от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно. После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите й ценности“.

*******

Още по темата за писмеността се изказа Росен Петров в мета, 22.01.2024г:

"Защо старобългарската книжовност е важна не само за нас българите? Защото тя дава не само ценни сведения за историческия и духовен живот в средновековна България, а е доказателство за още нещо много важно, което може би още не осъзнаваме напълно. В нашата история ние почти 700 години нямаме държавност. Това е довело до унищожаването на огромна част от бляскавата българска книжнина, но в нашeтo минало има и нещо друго. Ние българите сме съградили своя духовна и културна идентичност и възможност да творим на свой собствен богослужебен език практически 700 години преди великия процес на реформацията в Западна Европа.

Триезичната догма на латинското духовенство, която повелява, че Светото писание може да бъде писано и отслужвано само на иврит, латински и гръцки през дълги периоди е властвала много силно. Ето един пример за това. Големият английски просветител и теолог Уилям Тиндъл е изгорен на клада край Брюксел през 1536 година, не само защото е бил реформатор, но и защото си е позволил да преведе Библията на английски език, за да бъде разбираема за по-голямата част от англичаните. У нас тези преводи и масовото разпространение на книжнина на родния език е станало векове по-рано. Разбира се, Библията на Тиндъл, която е изключително постижение е печатна, а нашите творби ръкописни, но това не променя факта, че размахът и мащабът на делото на Преславската и Търновската книжовна школа е колосален и оказва влияние върху големи части от Европа.

Прословутият „църковнославянски език” е възникнал изцяло на основата на старобългарския. Разликите между тях са почти незабележими освен за специалистите езиковеди. Така, благодарение на усилията на предците ни в Европа се създава нов път на цивилизационно развитие. Едновременно близък, но и различен от това, което са били Рим и Константинопол. И този път започва от България.

В последното си интервю, заснето през 1996 година от екип на БНТ, големият учен академик Дмитрий Лихачов споделя интересни думи, той изрича дословно следното:

„Български приятели, не забравяйте, че вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, Древния Рим, Гърция и така нататък, но България остана като жива отломка от древната европейска култура. Най-древната отломка и за това трябва да я съхраним, та днешна България да бъде не само отломка от миналото, но и първата от бъдещето. Първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие от нашата ера и ще понесе културата към бъдещето. Българите тичат най-отпред с този факел, за да го запалят в третото хилядолетие. Нека не забравяме за това”.

*******

„Братство - единство ние искаме.
Зовът на Любовта ние пускаме.
Мирът на Радостта ние викаме.
Благ живот в нас да вливаме."


Ето едно от свидетелствата за почетното място на България в културното пространство, в сърцето на Русия (виж видеата):


Юлия Радойкова

Основната причина за тази публикация е да смекча тона на тези нападателни хулители, които обвиняват Русия, че не е способна и не признава приноса на древна България.
Същите я обвиняват за всички съществуващи и несъществуващи земни грехове.

Но нямам нищо напротив тук да се дискутира произходът на Кирилицата.