Бях за два дни в Стара Загора. За това кратко време, през което имах и лични ангажименти, се обогатих с ярки впечатления, част от които искам да изложа в тази публикация, защото ги намирам за изключително съществени, познавателни и поучителни!

Първото нещо, което ми направи впечатление, пристигайки в Стара Загора е наименованието на улицата, където ще отседна – ул. „Света Богородица“! Докато търся тази улица, научих, че в града има и улица „Света Троица“! Впечатляващо! Тези детайли обуславят християнския облик на града, в който усетих този стремеж на душата – да се прослави Бог в живота ни и по тези земи!

Научих колко важен за старозагорци е градският парк „Аязмото“, място с величествена история, в която на преден план изпъква личната инициативност като основен движещ фактор за постигане на благополучие, добри резултати; чрез лична инициативност се пише история и се допринася за по-светлите бъднини на народа и в това се корени достойнството и благочестието.
Във връзка с покръстването на българския цар, това място е свещено за всички нас, защото именно там се поставя началото на официалното христианизиране на целокупния български народ.

Почувствах също колко силно и съкровено Стара Загора пази спомена за подвизите и геройството, проявени през Руско-турската Освободителна война и българско опълчение. В този град се чувства историческата връзка на българския народ с руския, в тези красиви моменти, когато сме постигали душевно-духовно единство и съответно сме жънели успех. Това се усеща чрез наименованията на улиците (ул.„Самарско знамe“, бул.„Славянски“, ул.„Граф Игнатиев“, ул.„3-ти март“, ул.„Трета Опълченска“, ул.„Самара“, бул."Руски", ул. Генерал Столетов, ул. "П.П.Калитин", бул.„хан Тервел“ и други), целият втори етаж на историческия музей, посветен на Освободителната борба, символът - Самарското знаме, което се съхранява именно там, в музея, а също така в негова чест има издигнат паметник „Бранителите на Стара Загора“, квартал „Самара“ и други символи, знаци и артефакти, напомнящи за тези исторически събития.




Чудодейното Аязмо

Местността Аязмото е една от най-високите точки на град Стара Загора. Паркът е част от планинския дял Сърнена гора. Аязмото е свързано с преданията, че княз Борис I приема тук християнството, затова е толкова свято това място! Местното население пази спомена с дълбока почит и до днес, за това че покръстването е станало в техния град. А в миналото, това е била причината хората да кръстят първото си построено в 1885 г. училище, улица и една църква в града на името на княз Борис Покръстител. И до днес миряните старозагорци знаят, че именно Св. Теодор Тирон е духовният покровител на Града на липите още от 864 г.


Покръстването на княз Борис I – стенопис от старозагорската църква „Свети Теодор Тирон“

На 2 май 1895 г. – Денят на цар Борис Покръстител, е положен първият камък от Старозагорския митрополит Методий за новия храм. Самата църква „Свети Теодор Тирон“, която се издига на върха на Аязмото, е записана в книгата на ЮНЕСКО като уникална и единствена поради факта, че единствено в нея е представена българската носия преди над 300 години. Другото любопитно нещо в този храм е че той е целият иконописан само с български светци.



През 1910 г. видни историци посещават Стара Загора по време на научен конгрес в София, състоял се от 24 до 28 юни. Това са проф. Иван Савич Палмов, преподавател по история към духовната академия в Санкт Петербург, богословът Александър Чучулаин и журналистите Гучков и Крамарж. Всичките те твърдят, че цар Борис се е покръстил именно на старозагорското Аязмо (по-точно край чудотворния извор на Аязмото), като един от тях дори възкликва:
”Вие не знаете върху какво важно и свещено място стоим!“


История на парка

Паркът е създаден на 28 февруари 1895 година от митрополит Методий Кусев под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.

Делото на митрополит Методий Кусев

Към края на XIX век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните си. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на такова безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. (Забележка: Според преданието, лично Методий Кусев се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете.) В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.

В парка растат редки и уникални за България растителни видове, голяма част лично засадени от Методий Кусев. Тези видове включват 180 местни и екзотични дървесни и храстови видове между които обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист смърч, източна туя, испанска ела и райска ябълка.

По-късно паркът е прекръстен в чест на митрополит Методий Кусев.


Паметникът на Митрополит Методий Кусев в парка.

Методий Йовчев Кусев или Кусевич е висш български духовник и общественик със съществен принос в много направления. Ще спомена само малък дял от неговите духовни стремежи и борби:

В 1895 година Методий Кусев публикува в Казанлък труда си „Възпитанието в духа на християнството или безбожието“, в който изтъква, че възпитанието и образоването имат централна роля във формирането на човека, като от своя страна възпитанието е процес, който се развива и продължава постоянно. В брошурата митрополит Методий защитава положителните ефекти на религиозното възпитание и води остра полемика със социалистите. Според Методий Кусев определящо значение за поддържането на справедливо общество няма конкретната форма на държавно управление, а високата нравственост и вяра на отделните граждани. Също така правото на собственост е неоспорима част от живота на човека. В критиката си към социализма той определя за най-голямо зло за съвременния човек разпространението на атеистичните схващания. Според него материалистичната нагласа към живота води към разруха и превръща безбожния социализъм в
„ сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество. “

Методий изразява мнението си, че атеистичното възпитание създава продажна и тираническа интелигенция. Според него издигането на авторитета на отделния човек трябва да е крайната цел на възпитанието в разрез с разбиранията на социалистите за превръщане на хората в еднородна маса и пролетариат.


След Освобождението

След Освобождението военните от града решават да изпробват новозакупените оръдия в парка и да проведат военни учения в района му. Гражданите на Стара Загора, които само допреди няколко години се обявяват против парка, сега се организират в негова защита. Те влизат в парка и отказват да го напуснат, създвайки по този начин жива преграда за ученията на военните.


Плановете за резиденция

Цар Фердинанд I при едно от посещенията си в града изключително много харесва мястото. Той настоява там да бъде изградена царска резиденция. Отново след бурни протести на цялата градска общественост (местните власти, интелектуалци и обикновени граждани) решението за построяването на резиденция в парка бива осуетено.

***
Защо посочвам тези исторически сведения? Защото в тях ясно прозира борбеният дух на местното население, чувство за достойнство, смелост и дръзновение за отстояване на Правдата, придържането към исконните ценности и нравствени устои.
Поклон, мили старозагорци, обични българи!

***

Самарското знаме, подвигът на пп П.Калитин и българските опълченци и живата връзка между двата народа днес

Знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група.
Подполковник Павел Калитин се бие храбро при овладяване на Шипченския проход през юли 1877 г. от Предния Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Загива в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия с командир Сюлейман паша на 19/31 юли 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето.

Командира на рота от 3-та дружина подпоручик Стефан Кисов пише:
„Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв“.


Защита на Самарското знаме и смърт на подполковник П. П. Калитин.
Тази картина може да бъде видяна в историческия музей в гр. Стара Загора.

Подвигът на подполковник Павел Калитин е увековечен в много картини, изобразяващи го как със сетни сили, предава Самарското знаме на своите другари – българските опълченци.
Днес неговото име носят парк и улица в Стара Загора, улици в Габрово, София, Варна и Шумен.
На него е преименувано село Джуранлии на село Калитиново.

В руския град Холм, Новгородска област е издигнат негов паметник. Намира се на едноименната улица и е дарение от жителите на Стара Загора.

Край връх Шипка е издигнат паметник на подполковник Калитин и 3-та опълченска дружина, отбранявала върха на това място.


С обич и пожелание да опазим България,
Юлия Радойкова.

Аз самият живея в Стара Загора и бях приятно изненадан от факта, че една гостенка в града ни, ще прояви подобен, задълбочен интерес. Отново благодаря, Българко!

Здравей, Юлия. В Стара Загора в парка Аязмото има голям зоопарк. Също извън града, но наблизо има антични медни рудници Айбунар, на едно възвишение. Близо до мястото има параклис. Преди десетина години ходих и ги помня.
Поздрави!