Предстои ми вълнуващ еко лагер. Духа на организацията на това мероприятие ме върна към годините ми на активизъм в Грийнпис – Русия преди доста години. Искам да разкажа за това преживяване, защото за мен той е много значим. Сега, с дистанцията на годините от тогава, оценявам по същество колко важен етап е бил, подготовка за следващите ми етапи в живота, когато съм в коренно различна житейска ситуация.

Чувството за работа и творчество в сплотена общност.
Сега често споменавам братския импулс между хората. Истината е, че в тази общност за пръв път изпитах този импулс. Първото ми участие в тяхна акция беше по почистване на боклук в един от Московските паркове. Веднага ме снабдиха с комплект ръкавици и чували за акцията, което беше моя прием в редиците им. Успешно почистихме райна за няколко часа, след което седнахме на пикник с песни на китара. Така започна моето участие като доброволец и се развихри в най-разнообразни еко дейности следващите 6 години. През годините, тези хора са споделяли по братски всичко с мен, когато сме на път: и храна, и последният резервен чифт чорапи, в случай, че моите са мокри; радвах се на едно много човечно отношение към мен. Нашият общ обединителен център бе любовта към природата, изявена активно, дейно и около този обединителен център ние се чувствахме едно семейство, един сплотен, приятелски екип, нещо, което за първи път преживях в ранния си живот. Идея, към която се завръщам отново, но  с нов прочит и вече в дълбините на езотеричното християнство.

Действам – значи съществувам.

„Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!“ - Майка Тереза.

„Дела трябват, а не думи“ – В. Левски.

Смисълът и силата на тези послания имах щастието да изпитам чрез доброволния си труд и участие в случващите се природозащитни инициативи. Щастие е за човешката душа това, защото именно по този начин живота на човек се изпълва със смисъл, става пълноценен и изживява своята свобода. Свободата на духа е когато личните най-пламенни и съкровенни убеждения и идеали на човек се реализират на практика, само по този начин се дава живот на богатия вътрешен заряд на човек - той разпознава себе си, душата си, като същевременно се среща с външните и вътрешни граници на постижимото, които от своя страна, биват измествани и преодолявани чрез постепенна еволюция. Това съвсем не означава, че човек ще е безпогрешен, възможно е да греши, но дори и в този случай, тези хора, които на дела проявяват копнежите на душата си и моралните си убеждения, подпомагат еволюцията на човечеството, включително и с допуснатите грешки по пътя.

Вегетарианстовото.
Първата ми среща с вегетарианци и вегани се случи именно в тези среди на активисти на Грийнпис, където се запознах с този мироглед и не след дълго го приех и лично за себе си. По-нататък през годините, вегетарианството се превърна в цялостна концепция и философия, с дълбока обосновка във всички основни аспекти: екологични, морално-етични, здравословни, рационално-практични и разбира се духовно-научни. Мисълта ми е, че все още неукрепналата ми душа е имала нужда от запознанството с тези хора, изповядващи този мироглед, защото именно това е дало тласък за мен да разпозная и своите лични ценности, особенно при факта, че преди това бях в обръжението на контрастираща на тези идеи среда.

Промяна на начина на живот.
От началото на членството ми в Грийнпис – Русия до ден днешен продължава моят поиск на екологични алтернативи в бита. Към днешна дата, този импулс е прераснал в най-разнообразни идеи и принципи към които се придържам, но това, което считам за необходимо да изтъкна е, че през тези ранни години на живота ми се изградиха тези основи, на които стъпвам сега и които, надявам се, доизграждам – едно предизвикателство за цял живот, което е в непреривен процес, така както и тази глобална битка е дългосрочна.

Приключенията.
През годините на активизъм в Грийнпис – Москва, участвах в множество мирни акции, всички допринесли за моето изграждане като личност, всички послужили за натрупването на ценен опит за цял живот. От всички различни проведени кампании, най-вълнуващо и ярко като спомен за мен е участието в еко инспекции: пеша и на велосипеди лятото и на ски през зимата из природните паркове и резервати на Русия. Все така изпитвам дълбоко вълнение и радост от всичко преживяно, затова ще изброя кои са ползите от тази опитност:

-          - прекосявахме огромни разстояния на ден, на границата на нашата издръжливост – именно това ме кали физически и морално;

-          - творческият подход в решаването на насъщни и актуални проблеми ми даде необходимия кураж и решителност, разширявайки съзнанието ми; нашите еко инспекции бяха с мисия, винаги имахме конкретно поставени важни задачи за изпълнение от които чакахме добра развръзка и положителна промяна в бъдеще – всичко това изпълваше сърцето ми с радост от извършената дейност, като придаваше по-възвишена окраска на делото;

-          - бях сред дивата природа и това бе моят учител и муза. В този период от живота ми, душата ми имаше нужда да се нахрани от всичките видени природни красоти, всяка от които е истинско чудо, съвършено творение на Бог. Без това изживяване на природата нямаше да съм това, което съм. Същевременно това е Русия, която пазя в сърцето си и обичам – дивите й гори, цветни и благоуханни поля, реки и езера... Така искам да си я предтставям и мечтая всичко това да бъде опазено;

-          - всичко това се случваше благодарение на частния ентусиазъм на човек, който решава и задвижда конкретна инициатива, като слижи за мотор. Тук искам да отбележа, че този изначален вдъхновител в един момент се отказа. С неговото отдръпване нещата в тази кампания на въпросната еко организация коренно се промениха. Ето защо личния принос и ролята на отделния човек е основополагаща; една създадена база от условия и идеи може да бъде изполвана по съвсем различен начин, важно е кой именно изпълнява функцията на мотор.

Позитивност, градивност, оптимизъм.
В посочената еко среда имах щастието да се запозная с будни хора, които имат прогресивно мислене, множество таланти и изявена собствена уникалност. Имаше още една отличителна черта на тези хора, която е будила възторг у мен – поддържането на духа всякога във весело разположение. Тези хора влизаха в житейските битки с усмивка, с шега, с песен; смееха се над несгодите си, които понякога граничеха с репресия от страна на държавния чиновнически апарат, неуморно работеха с бордро самочувствие, макар и проблемите да ги заливаха лавинообразно. Често се питах с вътрешния си глас: как е възможно тези хора, които сякаш са се нагърбили с целия товар на света да спасяват Байкал, да спасяват горите и всяка птичка и тревичка, което коства толкова много усилия и често неблагодарна работа, „възнаграждавана“ кога с арест, кога с тотално неглижиране... Та именно с тези хора споделях смеха си, като настроението им и шегите им ме караха да се смея от сърце, да ми е леко и весело. Мисля, че една от причините за този повдигнат дух, който имаха таланта да поддържат в трудни житейски условия е именно свободата на духа, която поддържаха чрез дейността си на свободни граждани, свободно и категорично даващи израз на своите човешки възгледи и убеждения. Аналогичен пример мога да дам с Апостола Левски, за който се знае, че винаги си е тананикал някоя песен, пеел е чудесно, бил с бодър, извисен дух. Ето този здравословен оптимизъм е наличен при личности, които живеят мечтите си, изпълняват мисията си, без значение дали тази мисия е малка или нещо по грандиозно, както е при Левски.

В заключение, искам да изразя огромната си благодарност към Московската организация на Грийнпис, която ми даде толкова много и благодарение на която сбъднах една моя мечта – да изживея себе си като пълноцецен доброволец. Не случайно казвам пълноцецен, тъй като нашата съвместна работа бе ползотворна и аз всякога усещах, че имат потребност от моето участие. А за един човек е важно да разбере, че е полезен, потребен и дейността му е от значение за другите. Благодаря ви, мили хора, за всичко на което ме научихте. На добър час!

Не мога да подмина факта, че понякога в България се говори със скептицизъм за Грийнпис като платена, зависима от някого организация, което нито желая, нито се наемам да коментирам. Аз имам други наблюдения, които са базирани на общуването на човека с човек, при което бях свидетел, че се случват много полезни и градивни неща, базирани на личен ентусиазъм, любов, прогресивни възгледи и проявена воля.

Автор: Юлия Радойкова