Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 18:07 - Катарите - богомилската следа във Фанция
Автор: radoykova Категория: История   
Прочетен: 252 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 16.07 18:07


„Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата.“
(1)

"Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. - Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни. Един стих от Евангелието казва: „С устните си ме почитате, а сърцето ви е далеч от Мене". С устните си Го почитат, защото ги храни."
(2)


Имаме сериозни основания да считаме, че българите са допринесли в подема на европейския духовен живот чрез излъчването на богомилството като учение, което се заражда в България и се разпространява в Европа.

„Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация. То оказва решаващо и трайно влияние за духовното извисяване на хората, като разширява хоризонта на познанието. Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие; то освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия. Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа. (...) Фактът, че в продължение на векове богомилите формират светогледа на обществото, достатъчно красноречиво говори за голямата жизненост, възвишеност и плодоносност на идеите им. Техните християнски идеали и високи нравствени изисквания изпреварват със столетия епохата на Средновековието, дори и днес не са осъществени.“, посочва авторът Иван Кирилов в книгата си Истината за Богомилите.

От България учението се разпространило в земите на Сърбия, Хърватско, Далмация, Босна, стигайки до Киевското княжество и Москва. През ХІ в. то прониква в Западна Европа: Италия, Германия, Фландрия и френските области Шампан, Бургундия и Аквитания, като намира широк отзвук сред аристокрацията в тулузкото графство Лангедок. Началото на богомилското движение в Южна Франция се простира в периода 1140-1170 година. В кратък срок възниква народното движение на катарите. В началото на 13 столетие католическата църква и кралят на Франция организират кръстоносни походи, които за няколко години съсипват пoстигнатото от катарите в Южна Франция и унищожават тяхното движение.

Наименованието катари, както богомилите се наричали в тези земи, произлиза от гръцката дума katharos, което означава "чисти". Хората ги наричали също и les bonhommes, добрите хора. Те били известни още като „Sels de Bulgaria”, “онези от България” , или просто „българи“. Църквата ги наричала албигойци, наименование, което давала на еретиците. Те наричали себе си „бон кретиен" - добри християни.

За наличието на български корени ни напомнят някои географски наименования, като това на малкото селище и едноименен връх (1 230м) до него „Бюгараш“ или „Бугараш“ (на френски: Bugarach) във Франция, в регион Лангедок-Русийон, в сърцето на Окситания. През 9-ти век селището се нарича Вила Бугарария ("Villa Burgaragio"). Тази местност е свързана с разни легенди и предания, а също така пази в себе си историята за живота, дейността и мисионерството на катарите.

Но защо точно на тази територия е процъфтяла катарската ерес? Може би защото населението на Лангедок, както и това на Каталуня, има своя собствена култура, силно повлияна от трубадурите. Трубадурите не са просто певци на любовни песни. Те са носели духа на свободомислието, на преклонението пред красотата и - пред жената. Вероятно музикалната традиция на трубадурите, която е облагородявала десетилетия душите на човеците, живеещи в тези области и по един околен начин ги е обръщала към сферите на красотата е благоприятствала за оформянето на задълбочен философски мироглед и възприятие на Новото.

Кои са основните принципи на богомилското (и съответно катарско) учение? Уникално по значение, всеобхватно по съдържание и космополитно в същността си, богомилското учение се ражда в средновековна България поради историческата необходимост да се възстанови истинското, първоначално Христово учение. То представлява цялостна духовно-философска, езотерична доктрина, освобождаваща съзнанието и повдигащо го на нов еволюционен етап. Богомилите са вегетарианци, не консумират алкохол, вярват, че жизненият път на човека е цикъл от множество прераждания, издигат принципа на равенство между мъжа и жената пред Бога и в обществото, считат, че за осъществяването на истинска връзка с Господ няма нужда от посредници, работят върху самоусъвършенстуването като самостоятелен вътрешен процес чрез пряко общуване с Бога, добротворчество и любов към ближния. Това е едновременно хуманистична философия на равенството и култура на бунта срещу несправедливите за човека социални порядки. Смело можем да кажем, че това учение е изпреварило времето си. Богомилите са дейни общественици, борещи се в защита на човеколюбивите принципи, оспорвайки божествения произход на властта и привилегиите. Близо осем века преди Великата френска революция от 1789 г. те защитават лозунга й за равенство, братство и свобода от социалното подтисничество. Поради тези и още много други причини, „богу милите люде“ си спечелват омразата на светските и църковни господари и биват жестоко преследвани, затваряни, измъчвани, изгаряни на клада.

Както при богомилите, и при катарите се различават три кръга вярващи. Най-външният са слушателите, следват вярващите, „фейдити", и вътрешният кръг са посветените - „съвършените". Последните са следвали строг и аскетичен живот, приет по собствен избор. Известно е, че те са минавали през много труден път на посвещение, в края на който са придобивали способности да изцеляват и са били носители на дълбоки знания. Проповедите и начинът на живот на съвършените са се отличавали с голяма простота. Въпреки това те са били желани гости в благородническите домове, често са наставлявали владетелите от този край. А често и самите владетели или членове на семействата им са влизали в катарското учение. „Замъците на катарите", които сега се посещават от туристи от цял свят, са замъците на онези благородници, приели катарското учение или обявили се в негова защита и които са давали подслон на „съвършените" при гоненията.

Върху плодородната земя на Южна Франция и зелените й равнини се издигат скалисти хълмове, на които са построени, устремени право нагоре, замъците на местните феодали. Най-известният от тях е Монсегюр в Лангедок - Планината на сигурността. Наречен е така, защото се е смятал за непревземаем и е бил място, където са се оттегляли за усамотение и обучение. Според преданията в предишните векове е бил свързан с мистериите на Граала, затова и днес се нарича още “Замъкът на светия Граал”. Той се явява последният бастион на катарската вяра. Там, в студената утрин на 16 март 1244 г. в пламъците на огромната клада загиват последните двеста „посветени“.

Ето така е изглеждала крепостта Montsegur (на изображението по-долу) през 1244 г. по време на тежката и продължителна обсада на кръстоносците. Този макет е бил пресъздаден от френския архитект Пелерин (Pelerin), съгласно чертежите от 1204 г. Следват снимки на величествената крепост и впетчатляваща природа от наши дни.

image


image

image

image

image

Катарското учение обхващало огромни области в Южните части на Европа и е било трън в очите както на Римската църква, така и на френските крале. Последните са кроели планове как да подчинят независимите благородници на Окситания и да присъединят земите им към Френското кралство. Трябва да се спомене, че населението на Окситания има свой етнически облик, свой език - Ок и е възприемало французите и прелатите, изпратени от папата, като натрапници.

Така че е имало и религиозни, и политически причини за нашествие. През януари 1208 г. е убит папски легат в Сан Жил, което става повод папа Инокентий III да обявяви кръстоносен поход срещу еретиците. За участниците са били обещани земи и опрощение на греховете - индулгенции. Това е събрало под знамената на кръстоносците пъстра смесица от безимотни селяни и граждани, скитници и престъпници от Северните части на Европа.

На 21 юли 1209г. е бил нападнат и изцяло разрушен от кръстоносците град Безие. Населението от 20 000 души е избито - до крак. Историята ще запише с кървави букви думите на папския прелат Арно Амоури, духовния водач на похода: когато го запитали как да различават катарите от добрите католици, той отвърнал: „Убивайте наред, Господ ще разпознае своите." През август същата година за главнокомандващ е назначен Симон дьо Монфор, една зловеща фигура, спечелила си ужасяваща слава на палач. Първото му завоевание е Каркасон - един от най-големите и добре укрепени градове на Окситания. Обсадата на града трае дълго, многократно населението е призовавано да предаде катарите, на което хората от крепостните стени се провикват: „Ние всички сме християни, молим се заедно, живеем заедно и ако трябва, ще умрем заедно." Младият граф Роже Раймон де Тренкавел отбранява града и повдига духа на хората, по-големият му брат граф Раймон, извън града по същото време, е катарски епископ. Симон дьо Монфор обаче отбива реката и така оставя града без вода. Граф де Тренкавел иска преговори и Симон дьо Монфор го поканва в лагера си да преговарят. Веднъж попаднал в ръцете му, 24-годиншният граф дьо Тренкавел е хвърлен в тъмница, където е оставен да умре от глад. Градът се предава и обитателите му са накарани да го напуснат чисто голи.

Падането на Каркасон внася смут у населението в областта. И все пак смелият граф Пиер Роже де Кабаре защитава успешно замъка си Латур и селцето Кабаре. За да сломи съпротивата му, Симон дьо Монфор, след като е превзел крепостта Барм, заповядва да ослепят катарите, да отрежат ушите и устните им и така да ги преведат пред замъка Латур.

Латур се съпротивлява, но е превзет Минерв и повече от 150 души са изгорени на клада. Един по един падат замъците в Лангедок. Навсякъде се издигат клади. Стотици биват изгорени.

Две крепости на катарите остават непревзети - Керибус и Монсегюр.

Монсегюр е символът на катарското движение. Издигнат е на хълм, обитаван още в праисторически времена, на височина от 1200 м. Мястото е било обект на преклонение преди катарите. През 1204г. владетелят на областта Раймон де Перийе построява замъка, който е непревземаем. Гледката от там е възхитителна - надолу се вижда благодатната долина на Ариеж, а в далечината - планинската верига на Пиринеите. Има останали доказателства, че в замъка са били извършвани астрономически наблюдения и ритуали, свързани със Слънцето. След като всички останали замъци са разрушени и завзети, Монсегюр остава убежище, където се събират катарските посветени, вярващи и хора от населението.

През нощта на 28 май 1243 г. се извършва убийство на папски пратеници, пътуващи през Авиньонет, предполагаемите убийци се укриват в Монсегюр. Това възпламенява гнева на църквата и още същия месец започва обсадата на замъка. Той се държи в продължение на 10 месеца. В началото на март 1244г. хората в него остават без храна. В замъка се намират около 200 съвършени, останалите са вярващи и хора от селото. На френския престол има нов крал - Луи Светия, който издава заповед да бъде помилван всеки, който поиска опрощение от епископа, ръководещ обсадата. Катарските посветени решават замъкът да се предаде, за да могат останалите хора да се върнат спокойно по домовете си. Те искат обаче две седмици отсрочка. Легендата гласи, че през това време четирима съвършени изнасят от замъка нещо, което е имало особена ценност за катарите. И досега се нарича „съкровището на катарите" и предположенията за него варират от истински ценности до книги и дори до самия Граал.

На 16 март вратите на крепостта са отворени. 220 души съвършени са готови да посрещнат смъртта си на кладата. Сред тях са и 17 души, мъже и жени от селото, които са помолили катарския епископ да им даде Консоламентум, за да загинат и те като посветени. Тъй като в замъка няма място за толкова голяма клада, тя е построена в подножието на хълма. Казва се, че пламъците са озарявали цялата долина на Ариеж.

Сега на това място се намира обелиск с възпоменателен текст за катарското учение.

Когато пътуваш в Южна Франция и навлезеш в Прованс и Лангедок, често ще забележиш пътни табели „Земята на катарите". Споменът за катарите е жив във Франция, българското богомилско учение поражда силни влияния в Средновековна Европа, особено в западната й част. Там и днес можем да чуем да казват: „той е катарска душа", когато говорят за особено чист, скромен и безкомпромисен в убежденията си човек.

Реформаторско, новаторско по своя характер, залагащо на нравствената трансформация на човечеството и обществото, богомилско-катарското учение е излъчило дълбок духовен импулс на Европа и света и, в частност, представлява значима страница от историята на България и Франция.




"Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша.“ Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние.
Можете да кажете че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам всички наши братя, свещеници, всички: облечете се в Любовта, махнете туй предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на Когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне и да бъде доволен от вас. Аз съм ясен, казвам: ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които са решили, че „господин Дънов се е самоотлъчил от православната църква“? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение – ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години евреите, които отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре ще бъде за вас."

(3)


Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.

Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си.

(4)



 

Използвана литература:

  1. L’Histoire de France: Les cathares http://www.histoire-france.net/moyen/cathares#lien4,
  2. Проф. д-р Ерика Лазарова „Богомило-катарската философия като живяна етика“.
  3. Иван Кирилов „Истината за Богомилите“, Документална хроника.
  4. Д-р Светла Балтова – „Земята на катарите“, сп. „Житно зърно" бр. 1/2000.
  5. Наследството на Богомилите. Богомилите и Универсалното учение. http://lectorium-rosicrucianum.bg/article/36-nasledstvoto-na-bogomilite/
  6. Словото на Беинса Дуно: (1); (2) - "Отиде след Него"; (3) - "Новият живот"; (4) - "Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса."

Юлия Радойкова



Гласувай:
7
0



1. elizabethborislavova - Онова е било малка светлинка
15.07 18:28
А сега в България е големият огън, Късният дъжд, даден за да просветли цялата земя. В блога ми всичко е такова Слово, огнено, чисто.
цитирай
2. kossef - Приветствам!
16.07 15:23
Оскъдни са сведенията за богомилството в родината ни. Още повече - и малкото - изопачено. За съжаление и от българи. Хубави и на високо историческо ниво лекции и видео споделения са публикации от доцент Веселина Вачкова. Нямам опитността да ги "пренеса" в тукашния Сайт. Ако можеш, би било хубаво. Лъчезарен, нравствено извисен учен, патриот... е доцент Вачкова. Поведението й като български учен, българка, духовно възвисен човек е изцяло в смисъла на лозунга-призив на богомилите към Човечеството: "Свобода, братство, равенство чрез любов към Бога и едни към други."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 86424
Постинги: 89
Коментари: 150
Гласове: 173