И Вазов, и Учителя обичат да се скитат из гори и планини. И двамата са странници в този свят. И за двамата планината е пространство на извисяване и вдъхновение.

„Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико.“
Учителя, "Вечно обновяване", Рилска беседа, 40г.

И двамата създават своите скитнишки песни. Приоритет и за двамата е връзката между планината и долината и как да бъдат полезни на хората долу.

СКИТАХ СЕ ПО ГОРИ И ПЛАНИНИ
Текст и музика: Учителя

Скитах се по гори и планини.
Един Незнаен ме придружаваше.
Качвахме и слизахме
планински светли върхове
и ходейки, Той винаги с мен бе.

Там горе видях аз Неговата Светлина,
що ме озари.
И каза Той:
Помни, че трябва горе да си,
слезни и знай,
на всички полезен бъди.
(1933г.)

ПАК ИЗ ТЕБЕ ХОДА...

Пак из тебе хода,
о, природо свята,
пак дишам свобода,
гледам небесата...
(1883 г., из "Поля и гори")

МОИТЕ ПЕСНИ

На горска чубрика и здравец весел
тез песни нови, знам, ще да миришат;
с планински дъх и лъх съм ги размесил,
затуй на диво и на прясно дишат.

(...)

Фръкнете, песни мои, и пръснете
дъх свеж в душите болни ил корави,
на врагове, приятели кажете:
"Поклон, от планината много здраве!
(1890 г., из "Скитнишки песни")

И за единия, и за другия най-доброто място за молитва и среща с Бога е неръкотворният храм на планината.

„По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила?! Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога?! И какво по-хубаво нещо от това да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял?!“
(Учителя, "Дава плод", НБ, 26г.)

МОЛИТВА В ПЛАНИНАТА

Станах жив, бодър. Гледам: слънце
на планина златеше връха.
В букака тъмни чувам звънци;
прохлада утренна ми лъха.

На двора неми в тишината
кристален чучур пей гръмливо;
с антична скуфа на главата
игумен крачи мълчаливо.

- Добрутро, отче Филотее!
- Къде така - с божата воля?
- В душата ми нещо сладко пее:
отивам богу да се моля.

Отвън излязох, на посока,
пустинята планинска фанах.
Там, върху канара висока,
един с природата останах.

И в божий храм неръкотворни,
пред туй величье чародейно,
пред тоя мир светлив, просторни
коленичих благоговейно.

И дълги, дълги там минути
молих се, в вдъхновенье нямо,
слова дълбоки и нечути
устата ми шептяха тамо.

И бога сещах, виждах ясно
в небето, в слънцето заристо,
във мирозданьето прекрасно,
във всеки дъх, шум, шар и листо.

Навред той беше - вред изправен:
в душа ми тъмна и в ефира,
премъдър, вездесъщ и славен,
разлян в живота на всемира.

И той ме чуйше - ази знаех -
и мойте болки, скръб, съмненье
и сълзи, що в душа си таех,
приимаше с благоволенье.

Усетих неговата благост
и мир в сърце си облекчено,
изпитах чиста, светла драгост,
като създанье обновено.

Върнах се в двора тих и неми.
Игуменът сърдит се види
и каза ми: - От толкоз време
отключих храма - де отиде?
(Седем престола)

И за Вазов, и за Учителя най-съдържателна е книгата на живата природа.

В ПРИРОДАТА

Куп вестници и книги с песни нови -
от нашите поети - взех за тука -
запас потребен в тез места сурови,
оръжия против случайна скука.

Но без да ща, зачетох се дълбоко
във друга книга, странна, гениална:
природата разтвори ми широко
поемата си колосална.

И в чантата забравиха ръцете
да търсят лек противоскучни:
останаха неразгънати газети
и неразрязани поеми звучни.
(1899 г.)

„Свързвайте се с Природата, черпете от нея сила и знание. Човек трябва да се свързва със Силите на Природата. Ако се свърже с тях, за един ден ще научи толкова, колкото от един професор за 20 години."
("Изворът на доброто", Боян Боев, "Общение с природата")


Автор: Антония Йорданова


Музикален поздрав: "Българска рапсодия":

Съвременните хора търсят удоволствия, разнообразие по кина, по театри. Няма по-красиви картини, по-реални филмове от тия на природата. Излизайте сред природата и любувайте се на това, което виждате в нея. При това, нейните картини са чисти, възвишени. Те подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват живата природа. Един закон има в природата – закон на единство, една мярка – единицата, една причина – Първопричината на нещата. В закона на единството е и законът на множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първата Причина се крият всички причини.

- Беинса Дуно, Хармонични и дисхармонични състояния, СБ, 1937г.

Няма да са малко, за съжаление, религиозните суеверци, не само инерционно, зависими от авторитета на Църквата. Заради авторството на Дънов в тук представеното. Когото приемат за еретик. И другите сноби, "ценители" на Изкуствата. Които биха опонирали, че Красотата не се "съдържа", съзерцава и духовно обогатява личността, единствено в контактите ни сред Природата. Да, Красотата, търсената красота, разкриваща ни се в нива според духовното ни ниво и способност сърдечно да я възприемаме, е и в областта, грубо изразено, на взаимоотношенията и делата ни в Бита. Която теза не е отричана от Дънов. Той самият е музикант, поет, съпричастващ и творец в Изкуствата, каквото показва тукашната публикация. Не е бил "ограничен" в стремленията си към Красотата, не е бил ограничен подтикващ /само/ към аскетизъм сред природата, като единствен източник на красота...Това бе моето скромно искрено съпричастие спрямо публикацията. Приветствам те!