Духът на българина

Аз съм българин
и мен познават ме предимно в лоша светлина.
Съди се за българския дух
по дела на мои братя,
изпаднали в тъмнина.
Но мили братя,
тъмнината е във всички нас
и постъпките на тези братя
са характерни и за всички вас.
Ний не трябва да се съдим,
ами да работим с Любов,
за да можем да превърнем
тъмнината в
светлина.
Ако някой свободно реши
на тъмнината да се поддаде,
това е негово решение,
но не трябва да се смята
за българско определение.

Но ето, въпреки това,
Надеждата гори в мен
и аз работя всеки ден!
Условията не определят моята съдба,
а тя е да обединя волята си с Божията доброта.
Така условията поставям ги на второ място!
Ако съм богат,
тогава училище бих съградил,
ако пък съм беден,
на тъжния бих отправил поглед мил.
Ще му кажа:
Братко, ето, аз съм с теб,
а с нас и цялата Земя!
Ние заедно ще носиме скръбта,
но това не е беда.
Тя е просто средство да се учим ние,
за да можем и в добро и в зло
света да сътвориме.

Понякога се лутам,
понякога греша,
но човешко е това!
И не бива аз да бъда съден
за всеобщи качества.
От грешките не се отчайвам,
ами приемам ги за мъдър план,
защото знам, че Природата е с мен,
най-мъдрият другар!
От изгрева й аз се уча,
цветенцата говорят ми навред,
а щурчето свири ми
за цял един отминал свет.
Цялата Вселена изпълнява своя танц,
нежно тя нашепва:
Сине мой,
моля те, изпълни завета,
който сам избра
и дари на Космоса
Любов и Свобода!

Аз съм българин,
аз съм богомил,
аз съм брат на всички,
затова подавам ти измъчената си ръка
и с цялата си скромна сила
ще разпространявам на Бога Любовта!

аз съм ученик на Бога Жив.

Аз съм българин
и в Епохата на тъмнината
пазя в себе си на Бога светлината.

Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. (Матей 18:20)



Автор: Светослав Йорданов