Прочетен: 1914 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2025 16:16
при цялото ми уважение и признателност за Вашия безценен принос при освещаването на въпроси свързани с историята и историческите събития, при които са се изграждали българо-руските отношения,
(правя уточнение: Пламен Пасков е човек с влияние, човек, когото информационно и идейно съм подкрепяла през годините, правейки му позитивна реклама! Цитирала съм го в блога ми, споделяла съм линкове към негови видеа с чувство на признателност и благодарност!
За да не съм голословна, ще изредя няколко конкретни примера - искрено му благодаря за защитата на смисъла на Освобождението на България от т. робство, за опровергаването на митично-изфабрикувания образ на Вълчан войвода, за компетентното и изчерпателно разяснение относно Съединението на България през 1885г, за признанието на великия принос на Русия/Руската империя в исторически план)
искам да изразя несъгласието си и възмущението си констатирайки това, че във връзка с оценката ви за политическата ситуация в Русия, вие подклаждате, подхранвате и подсилвате чувството на неприязън, вражда и крайно отчуждение в съзнанието и душите на българите спрямо Русия, а това е пагубно, особенно в този свиреп, трагичен момент, в който България воюва срещу Русия, а вътре в самата страна се разпространява русофобия на всички нива и във всички сфери!
Най-настойчиво Ви моля да не ограничавате Вашата оценка и отношение към Русия посредством преекспонирането на негативни аспекти от политиката на Русия. Дори и частично да е така, темата Русия е много сложна, многогранна и винаги, винаги засяга духовността. Нека да не осакатяваме представите си за Русия, руския народ, нейната духовна мисия, потенциал, достойнство и истинска същност отвъд политиката, последното най-лесно раздалечава хора и народи. Каквато и да е политиката на Русия, в този тежък момент за нея, тя има нужда от някаква държавност. Не разбирам обаче тази касапническа враждебност и осъдителност при положение, че всяка една политическа система, позната по света подлежи на сериозна критика!
По-важно обаче е да се отбележи, че съвременната политика на Русия не нанася вреди на България, докато за степента и размера на вредите, морални и военно-логистично-технически от страна на Р България срещу Русия са предмет на оживена дискусия и осъждане, което аз няма да направя (сега), нека всеки осмисли и прецени това според съвестта си. Факт е че съвременна България е силата, която работи против интересите на РФ, а не обратното!
С огорчение и скръб Ви съобщавам, че Вие, г-н Пасков, нанесохте тежко и огромно оскърбление срещу Русия и руския народ, особено в изречението, в което призовавате българите и България да водят разговор, да имат контакт с Русия само и единствено във връзка с тръбопроводите за снабдяване на суровини като нефт и газ.
За достоверност се налага да Ви цитирам, във видеото Ви в ютюб от дата 22.08.2025г, на минута 49:20, Вие казвате:
" Ей затова днешният Кремъл аз не мога да го приема не за дружествен към България,
с днешния Кремъл може да се говори само по един въпрос – тръби, газ,
нищо друго не може да се обсъжда с тях.
Може би може да се говори с Росатом за АЕЦ Белене, може би и даже трябва.
Това са единствените два въпроса, по които с тях може да се говори.
Защото тях това ги интересува.
Те не са съветския съюз, те са…" (следват определения, които ще спестя).
Това, което изтъквате е новинарската/политическата страна на въпроса. Аз обаче говоря за нов тип етика, нов тип светоусещане, при което развиваме умение да видим с какво е забележителна, с какво е прекрасна и богата Русия и нейният народ. Защо е важно - първо - това е далеч по-сложна задача, отколкото да се говори отрицателно, второ, защото високите нива на русофобия предопределят, изискват уравновесяващ фактор, за да не обезумеем колективно и този фактор е благата дума, благовестието, така да се каже на кратко, произтичащо от духовно-научно тълкуване на процесите и явленията.
С други думи, ние сме призвани да изучаваме и изтъкваме достойнствата и великолепието на Русия, защото Русия има своя красива, светла, благородна страна!
Русия има тежки вътрешни проблеми, безспорно, на някои обръщам внимание (с мярка) и в моите анализи, но трябва да се прояви разбирането, че Русия има своята велика мисия и светла слънчева страна като централна определяща характеристика, нещо, което се е проявявало в миналото, проявява се днес и трябва да разцъфти в пълна мощ в бъдеще. Това от своя страна, предизвиква свирепо противодействие, виждаме опит да се унищожи зараждащата се култура още в зародиш! За да бъде разбрано това, трябва да се вложат духовно-душевни сили, а прагматизмът и егоистично-материалистичния мироглед задушава тази по-висша човешка способност.
Лично аз имам множество примери, които свидетелстват за неподправено и уникално благородство, великодушие, сила и красота, налични в руската народностна душа! Много от тези примери са пръснати из различни публикации, статии, отзиви и коментари, но това са примери, на които трябва да се обръща нужното внимание, да се изучават, тълкуват и не на последно место, трябва да изпълним сърцата си с любов, съпричастност, състрадателност, които да се проявяват в адекватна за изпитанията на Времето ни - помощ и подкрепа; а също така да подготвяме почвата за изграждане на братство между человеците и народите, което е една от характеристиките на бъдещата Славянска епоха и Славянската култура като цяло.
Нещото срещу което се противопоставям е натрапването на такова противоестествено настроение в българското общество, при което хората се самоцензурират, възпирайки се да кажат нещо добро за Русия като считат, че враждебното говорене е единствено адекватното и единствено допустимото. Не, не бива да се налага форматът "относно Русия - или лошо, или нищо" или идеята, че страданието и унищожаването на единия родствен народ, няма нищо общо със съдбата на другия.
Уви, този фундаментален въпрос не спира до тук и не можем да поставим точка, отговорното отношение изисква допълнение и разяснение как това зло ще бъде преборено. За българите би следвало ключовият въпрос да бъде: Каква е ролята на България в случая и какво могат да направят българите (във връзка със събитията)?
С уважение, авторът на блога Ю.Р.
23.08.2025г.
Допълнение, извън директното обръщение, но имащо връзка:
Боевете на Шипка между защитниците на прохода и турската армия продължават от 21 до 26 август 1877 г. (по нов стил). Отбраната на Шипченския проход от части на Руската Императорска армия и български опълченци се превръща в една от най-фрапиращите и решителни битки на Руско-турската война от 1877-1878 г. Отрядът на генерал Столетов включва 6000 руски войници и 7500 български опълченци, а срещу него се противопоставят войските на Сюлейман паша, наброяващи общо 37 000 души. Защитниците на Шипка обаче отблъскват всички атаки на турската армия и удържат стратегически важната позиция. В боевете на Шипка и в околностите ѝ загиват около 11 000 души, а през зимата над 9000 души умират от болести и хипотермия. В тяхна памет през 1922 г. е основан Паметникът на Свободата, който е тържествено открит през август 1934 г.
Този подвиг в настоящ момент изисква от нас преди всичко не цветя (те трябва да са фон и символ, но не основа и самоцел) и не едно безплодно припомняне на отминали исторически събития, оставащи погребани в миналото, без връзка с настоящето,
а има нужда от адекватни, истински действия и инициативност, пробудени от духовен импулс и прозрение.
Аз няма да оспорвам всичките тревожни симптоми, които Пламен Пасков изтъква, но искам да кажа че такъв начин на поднасяне на информация е едностранчив, краен, целящ да възпроизведе един ограничен ефект – отвращение, погнуса, презрение и надменно дистанциране от държавата под прицел, хваната на мушка.
И по този повод имам няколко аргумента:
1. Слушала съм го как говори за други държави, единствено към Русия има толкова остър, суров, ожесточен език и афектираност. Така се потвърждава правилото, че към други държави по света, колкото и да са кални и лоши, се спазва мярка на сдържаност, а понякога даже се проявява излишна куртуазия, дипломатичност, деликатност, любезност, отсъпчивост, - това всичко към всички други държави по света, каквито и прегрешения да имат в световната история и на световната арена, но именно и само с Русия (!) може да се държат лошо, всъщност - с Русия може да се говори всякак, всичко е позволено, та нали това е Русия, казват си на акъла - нея няма да я жалим, напротив!
2. Фактът, че изтъква само слабите страни на Русия, а не посочва нейните достойнства,
2.1. Първо го издава до каква степен разсъждава атомизирано, фрагментарно, сепаратистски, отделяйки близките народи на Русия като България от съдбата на Русия, с която ние делим обща съдба, поради културно-духовната близост и свещена връзка, по Божия воля и благоволение. Ако не отделяхме себе си от Русия и имахме морален дълг, бихме признали че всички беди, които се стоварват на руския народ не само е наша обща беда за всички славянски народи, но също така е ясен признак, че България не си изпълнява ролята да повдига Русия. Всъщност – какво точно е направила България за Русия, след славната история на Първото Българско Царство през IX – X век, защото това все пак се е случило доста отдавна и не може десетки векове напред да се живее само на стари лаври.
Тъй като много се говори, че България е духовна и просветителска, това би означавало да видим конкретни, явни действия по такъв начин, че да допринесат за повдигането и подобряване на положението на братска Русия, нали така? ?!
2.3. не е хубаво, че не казва, че от руска страна има доблестно признание относно събитията свързани с разпадането на СССР, управлението на Горбачьов, Елцин и лошите последствия за България от това. Лично ген. Леонид Решетников обясни и призна руската вина, която е проява на слабост и защити българите, защити българския народ, проявявайки както винаги най-топли, най-добри чувства и отношение, като истински, верен приятел на България от Русия!
Има признание от руска страна.
Това обаче не означава, че когато добрият и благороден човек подаде ръка, тя ще бъде откъсната.
Има обаче и нещо друго – самата Русия тогава се е намирала в много тежка криза и тя не е имала възможността да се погрижи за България. Не бих окачествила това като много тежък черен грях срещу България. Това бе труден момент, ощетяващ Русия, която загуби земи и позиции извън пределите си, и в този нов исторически етап на динамика, България трябваше самостоятелно да се изправи на крака, да организира сама себе си и да покаже какво може, разчитайки на своите собствени сили, а също така да изпробва и изпита границите и допустимите предели на принципност и компромис.
Така или иначе, НР България копнееше да се влее в ЕС и Западния свят и до ден днешен чуваме признания на българи, които казват, че преминаването на България под сянката на Запада е било тяхна горещо лелеяна мечта!
( видео с песента: „Комунизмът си отива“ 1991г., погледнете българския народ, той не възнамеряваше да продължава да споделя обща съдба с Русия, хората искаха да се присъединят към Запада, вижте каква еуфория предизвика геополитическата промяна: https://www.youtube.com/watch?v=rKGKcKpMadE&list=RDrKGKcKpMadE&start_radio=1 )
2.4. П.П. не каза, че Русия спаси българските моряци, след началото на СВО, когато животът им се намираше в пряка опасност до такава степен, че без помощта на руските сили, те нямаше да се завърнат живи и здрави у дома, в родината им България.
2.5. П.П. не споменава и всички други полезни и ползотворни дейности, инициативи, мероприятия и политики в областта на хуманността, културата, образованието, обменът, сътрудничеството в различни направления. Съвременна Русия е една много гостоприемна страна, отворена за осъществяване на културен диалог и партньорство.
2.6. П.П. не каза и дума за това колко внимателна, мила, учтива и добронамерена е към България Мария Захарова като дипломат на МВнР - Русия и всички останали доброжелателни и съвестни руски дипломати по отношение на работата и грижата за българския народ, в тази толкова трудна ситуация. Като цяло Руската Федерация на официално ниво се държи много прилично към България, спазва етика, почтеност, морал и дори известна милост, съчетана с търпение към българския народ. Затова искам да изразя своята благодарност.
---------------------------------------------------------------
Дата: 31.08.2025г., към аудиторията:
Защо България и Русия днес не могат да си подадат ръка, въпреки жеста, проявен от руска страна, за тези, които могат да прочетат и видят символите и знаците,
предлагам да проследим и сравним с посланието в този цитат от лекцията на Учителя Беинсa Дуно:
"Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?“ Да се повдигаме ли?“ – Да бѫдете готови за всѣкаква жертва за Бога. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези които казватъ, че всичко ще се върне назадъ, лъжатъ се.
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ? Само така хората могат да си подадатъ рѫка. Само така хората могатъ да се разбиратъ. "
Струва ми се, че човешките общности са на описания етап: „цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ“, затова са далеч от истинското подаване на ръка един на друг.
Първо е необходимо да преминем през пречистване, покаяние, искреност и едва след това – към възраждане и възкресение.
Не можем да си подадем ръка, тъй като в настоящия момент, наличните грехове и греховността са пречка и средство за подхранване на тъмните сили.
(1) - У.Б.Д., "Сеятелят" Неделни беседи, София, 27 Март 1921г.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Няколко думи относно това какво е казал Фьодор Достоевски за българите.
Великият руски писател Фьодор Достоевски е бележит и с това, че е проявил съчувствие и съпричастност към тежката съдба на „унижените и оскърбени” славянски братя в поробена България. След зверското потушаване на Априлското въстание от 1978 г. Достоевски участва в множеството митинги и събрания в Санкт Петербург, организирани от руските интелигентски среди в подкрепа на многострадалния български народ. „Българската тема” намира място дори в романа „Братя Карамазови”, считан за шедьовър в творчеството на писателя. Там в разговора си със своя брат Альоша Иван Карамазов казва:
„Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействали, опасявайки се от поголовно въстание на славяните – тоест … (по-нататък е описателен текст с много тежко за душевността съдържание какви злодеяния са вършили).
Но в своите Дневници Фьодор Достоевски е записал мисли относно българите, в които сякаш пророкува за появата на русофобските чувства и идеи в следосвобожденска България. Специално тези откъси от Дневниците на писателя са старателно ампутирани във всичките му български издания – от Освобождението до наши дни. Ето и откъс, съдържащ „кощунствените” слова на гениалния писател:
„Спомняте ли си , господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание…Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население с такава изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, и цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите и като връх на всичко по три православни църкви на всяка джамия – и ще се бием за вярата на поробените. „Как смеят” – кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещнат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се радват. Не ни се радват на нас. Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво….”Ха, ха у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин. „ А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българина и до сега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят…Ако ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си в къщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой: естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно. Пък да излезе, че никой не го е потискал – обидно, нали? Видя се първо, че българинът никак не е виновен, че е трудолюбив и че земята му се отплаща стократно. Второ, не е виновен и за това, че бил „гледал накриво”. Вземете само това обстоятелство, че той от четири века е роб и посрещайки новите господари не вярва че те са му братя, той вижда в тях само нови владетели и от горе на това се страхува от старите и с натежало сърце си мисли: „Ами ако пак се върнат ония и научат, че съм поднасял хляб и сол?” Ето такива вътрешни въпроси са го карали да гледа накриво – и е бил прав, сиромахът, познал е напълно: след като ние извършихме първия юнашки натиск на Балканите и изведнъж отстъпихме, при тях наистина се завърнаха турците и какво са си патили от тях, вече е достояние на световната история. Всички тия красиви къщички, посеви, градинки, добитък – всичко е било разграбено, опожарено и изтрито от лицето на земята. Не десетки, не стотици, а хиляди и десетки хиляди българи са изгинали от огън и меч, разкъсвали са децата им на части и те са умирали в мъчения, обезчестените жени и дъщери или са избити след позора, или са отведени в плен за продан, а мъжете – същите които са посрещали русите, а пък и ония дето никога не са ги посрещали, но при които русите биха могли да дойдат, всички те са платили за нас с бесилки и клади. Изтезаващите ги зверове са ги приковавали за цяла нощ с гвоздеи за стобора, а на сутринта са ги бесили всички до последния човек, като са карали един от тях да беси останалите и той, обесил двадесетина души, бил принуждаван накрая да се обеси сам сред гръмкия смях на мъчителите, сладострастно садистични скотове, наричани турска нация, от които впоследствие толкова се възхитиха някои от нашите деликатни дами…
Тъй стана, че негодуващите срещу българите заради хубавия им живот дочакаха печалния им край..Русия никога до сега не е имала и няма да има такива ненавистници, клеветници и даже явни врагове, каквито ще станат всички тези славянски племена веднага след като Русия ги освободи и Европа се съгласи да ги признае за свободни… И нека никой да не ми възразява, да не оспорва, да не ми крещи, че преувеличавам, и че ненавиждам славяните. Напротив, аз много обичам славяните, но знам, че всичко ще се сбъдне точно така, както го казвам и не поради уж долния, неблагодарния характер на славяните, съвсем не е там причината – в този смисъл характерът им е като на всички останали – а именно, защото на този свят такива неща иначе не могат да стават…Изобщо не трябва да искаме от славяните благодарност…Те непременно ще започнат с това, че вътрешно ако не открито и гласно, ще обявят пред себе си и ще се убеждават, че не само не дължат на Русия и най-малката благодарност, а напротив при сключването на мира с намеса на европейската коалиция едва са се спасили от властолюбието на Русия…” (2)
(2) - Източник: https://patrioti.net, Фьодор Достоевски за България и българите.
из (3) https://dzen.ru/a/Z8gijR8cdyPBtbh0 :
Достоевский предупреждал, что России надо быть готовой к тому, что славяне эти пройдут длинный путь европеизма, «прежде, чем постигнут хоть что-нибудь в своем славянском значении и в своем особом славянском призвании в среде человечества».
Конечно, в трудную минуту, все эти славянские народы непременно обратятся за помощью к России, потому что «Европа естественный враг их единству, была им и всегда останется, а что если они существуют на свете, то, конечно, потому, что стоит огромный магнит — Россия, которая, неодолимо притягивая их всех к себе, тем сдерживает их целость и единство…Не будь России, великого восточного центра и великой влекущей силы, то единство их мигом бы развалилось, рассеялось в клочки и даже так, что самая национальность их исчезла бы в европейском океане, как исчезают несколько отдельных капель воды в море».
Достоевский писал, что России долго еще придется бороться с «ограниченностью и упорством славян с их дурными привычками, с их несомненной и близкой изменой славянству ради европейских форм политического и социального устройства, на которые они жадно накинутся».
Еще слова Ф. М. Достоевского (1877г):
«… не будет у России, и никогда еще не было, таких ненавистников, завистников, клеветников и даже явных врагов, как все эти славянские племена, чуть только их Россия освободит, а Европа согласится признать их освобожденными!»
«о турках станут говорить с большим уважением, чем об России»
«Начнут же они, по освобождении, свою новую жизнь, повторяю, именно с того, что выпросят себе у Европы, у Англии и Германии, например, ручательство и покровительство их свободе, и хоть в концерте европейских держав будет и Россия, но они именно в защиту от России это и сделают. Начнут они непременно с того, что внутри себя, если не прямо вслух, объявят себе и убедят себя в том, что России они не обязаны ни малейшею благодарностью, напротив, что от властолюбия России они едва спаслись при заключении мира вмешательством европейского концерта, а не вмешайся Европа, так Россия, отняв их у турок, проглотила бы их тотчас же, «имея в виду расширение границ и основание великой Всеславянской империи на порабощении славян жадному, хитрому и варварскому великорусскому племени». Долго, о, долго еще они не в состоянии будут признать бескорыстия России и великого, святого, неслыханного в мире поднятия ею знамени величайшей идеи, из тех идей, которыми жив человек и без которых человечество, если эти идеи перестанут жить в нем, — коченеет, калечится и умирает в язвах и в бессилии. Нынешнюю, например, всенародную русскую войну, всего русского народа, с царем во главе, подъятую против извергов за освобождение несчастных народностей, — эту войну поняли ли наконец славяне теперь, как вы думаете?».
«…они будут заискивать перед европейскими государствами, будут клеветать на Россию, сплетничать на нее и интриговать против нее»;
«Особенно приятно будет для освобожденных славян высказывать и трубить на весь свет, что они племена образованные, способные к самой высшей европейской культуре, тогда как Россия – страна варварская, мрачный северный колосс, даже не чистой славянской крови, гонитель и ненавистник европейской цивилизации».
«России надолго достанется тоска и забота мирить их, вразумлять их и даже, может быть, обнажать за них меч при случае. Разумеется, сейчас же представляется вопрос: в чем же тут выгода России, из-за чего Россия билась за них сто лет, жертвовала кровью своею, силами, деньгами? Неужто из-за того, чтоб пожать столько маленькой, смешной ненависти и неблагодарности? О, конечно, Россия всё же всегда будет сознавать, что центр славянского единства — это она, что если живут славяне свободною национальною жизнию, то потому, что этого захотела и хочет она, что совершила и создала всё она».
«…выказав полнейшее бескорыстие тем самым Россия и победит, и привлечет, наконец, к себе славян; сначала в беде будут прибегать к ней, а потом когда-нибудь, воротятся к ней и прильнут к ней все, уже с полной, с детской доверенностью. Все воротятся в родное гнездо».
«Если нации не будут жить высшими, бескорыстными идеями и высшими целями служения человечеству, а только будут служить одним своим «интересам», то погибнут эти нации несомненно, окоченеют, обессилеют и умрут. А выше целей нет, как те, которые поставит перед собой Россия, служа славянам бескорыстно и не требуя от них благодарности, служа их нравственному (а не политическому лишь) воссоединению, в великое целое. Тогда только скажет всеславянство свое новое целительное слово человечеству… Выше таких целей не бывает никаких на свете. Стало быть, и «выгоднее» ничего не может быть для России, как иметь перед собой эти цели, всё более и более уяснять их себе самой и всё более и более возвышаться духом, в этой вечной, неустанной и доблестной работе своей для человечества.
Будь окончание нынешней войны благополучно — и Россия несомненно войдет в новый и высший фазис своего бытия…»
я видел много оптимистов, но трезвых не ...
Опит за мисли в безсмислието
Тема от обществена значимост е дали ще позволим оценката за Путин, която се обявява във видеото на уважаемия г-н д-р П.П. да бъде вездесъщ повод, който да употребим за фаталното, поради своята безвъзвратност и окончателност, прекъсване на всички взаимоотношения с Русия, освен, доставката на газ и нефт, както бе изтъкнато!
Моля ви най-убедително да не ме закачате с нападки без аргументи, а също така бъдете внимателни, когато се надига не истината, а човешки, твърде човешки претенции в основата на които пристрастията и субективните оценки стават мотор някой да си повярва, че има правото да каля и замерва едно честно изказване, породено от морален дълг и духовни подбуди, защото аз вярвам, че спасението на българо-руските отношения е въпрос от духовно значение и естество по смисъл и предназначение!
Всички подобни нападки ги обявявам за хула, отмъщение и безпринципност поради зависимост от пристрастия!
Аз съм свободен човек и има пълното право да заявя становището си, когато то определя съдбините на цяла общност от братски, културно-свързани помежду си народи!
Предупреждение - тази тема не е за циници и прагматици!
