Категорично не съм съгласна с хулителската и враждебна кампания срещу Алеко Константинов, защото е написал книгата "Бай Ганьо". Обвиненията срещу него са много тежки, заплашителни, черни, защото му се вменява вина, че е наскърбил националното достойнство на българите. Тази кампания срещу Алеко се провежда от години в определени кръгове на езотеричното християнство по линия на Богомилите и Учителя Беинса Дуно (бел.1). Ето какво написа астроложката Силва Дончева:

"Тази невярна, охулваща и неприятна книга на Алеко Константинов, която дори не трябва да се споменава, е създала толкова мощен отрицателен и гаден егрегор, че от неговото влияние, ще трябва да се чистим може би векове наред. Тази книга не е добре да присъства в образователната програма, трябва да бъде иззета от всички библиотеки, да не се печата и да бъде оставена някъде да мухлясва. Горкият Алеко, дори не е разбрал какво нещастие е причинил, но и съдбата му на 34 години е била трагична, за съжаление едва ли без причина."

Край на цитата. Продължавам с моето изказване.

Моите разсъждения водят в посока на тезисното твърдение, че забележителният български писател Алеко Константинов е написал тази творба от дълбока загриженост и любов към българския народ, като посредством критиката си към низшите проявления сред този народ е искал да го пречисти, съответно - да даде тласък за неговото подобряване. Още от древната античност знаем, че ценен ефект от едно произведение на изкуството е аудиторията да достигне до състояние на катарзис. Майсторки вниквайки в мирогледа и проницателно разобличавайки устойчивите характеристики на събирателния образ Бай Ганьо, който съчетава в себе си широко разпространени, типични и добре познати пороци като меркантилност, простоватост, алчност, хитрост, нахалност, недодяланост, - действа като помощно средство за преодоляване, лично надскачане и освобождаване от тези човешки слабости. За да има процес на самоусъвършенстване, трябва да има самокритика, вглеждане в самия себе си. Алеко също е бил българин, част от народа, но предполагам че е имал стремеж този народ, от който произлиза, да се отърси и да еволюира, да тръгне напред и нагоре, вместо да боксува в слабостите си. А човешките слабости, ако не се овладеят своевременно, имат свойството да се преумножават и разрастват, защото една беля води след себе си други бели и прогресира според характеристиките на своята природа.

Жестоката, гневна и омразническа критика към Алеко се основава на сляп национализъм, който има нездравата амбиция българите да бъдат венцеславени, възхвалявани до небесата, да бъдат обявени и признати за световни водачи на човечеството, преди всичко в цивилизационен и духовен план. Това го твърдя напълно основателно и на базата на лични наблюдения и опит. Враждуващите срещу Алеко Константинов също така твърдят, че българите са водили, водят и ще водят, т.е. поучават цялото човечество, тъй като имат доказано духовно превъзходство. Разбира се последното твърдение само напомпва егото, причинявайки нездрави отклонения в мисълта и възприятието на света. Част (едно определено ядро, не всички, разбира се) от групата враждуващи срещу Алеко са русофоби и нямат проблем тяхната лелеяна и силно обичана родина да воюва както воюва през последните 3 години, няма да посочвам. Същите тези критикуващи Алеко нямат критика към направлението и насоката на развитие на България, от тях дори ще чуете колко сме добре, колко сме велики, ние сме върхът; върхът на човешката цивилизация.

Моят опит и наблюдения са други обаче. В България има извисени, напреднали, одухотворени, красиви и прекрасни въплътени души, да, безспорно, има такива. В България има добри человеци, да безспорно, има такива. Но! Те са малцинство, рядкост. В България също така има хора зли, коварни, злобни, подли, навъсени, груби, цинични, порочни и прочее. Най-много съм страдала от собствените си сънародници с български паспорт, и в България, и в чужбина. Най-много ядове, пукници и неприятности могат да се стоварят на главата именно от сънародника, съотечественика. Не защото българският народ е лош или добър. За мен истината е, че българският народ е различен, контрастен, има представители на доброто, има такива на злото; има братя бели, има - черни; има българи благородни, има .... - не е за говорене, нито за описване..., няма да изреждам, но само ще кажа, че е много полезно че Алеко е написал тази книга "Бай Ганьо", та белким да може хората да се отърсят и пречистят. Ще бъде всеобща радост за всинца ни, ако днес, на пазара, на улицата, пред блока в градинката, в транспорта, в офиса, в политическия живот и повсеместно в ежедневието, ние не се сблъскваме с байганьовщината! Тогава вече няма да има нужда от тази книга. Но до тогава, тази книга има своята ценност и значимост. Разбира се, за целта, това четиво трябва да се съчетае с Библията и християнската литература.

Да, Алеко не е превъзнасял българите да се възгордяват колко са велики. Но аз съм забелязала, че именно най-съвестните и морални представители от един народ са най-критични към своята общност. Руснаците, например, също имат висок градус на самокритика. Дори техният знаменит поет Маяковски е казал:

"Сильным средством
лечиться надо,
наружу говор
скрытненький!
Примите
против
внутренних неполадок
внутреннее
лекарство
самокритики "

Не зная българите дали се замислят колко самокритични са руснаците. От края на февруари 2022, от много коренни руснаци съм чувала тежки самообвинения, обвиняват себе си за Украйна и не само. Обвиняват себе си за недостатъците на СССР, за проблемните взаимоотношения със сърбите и българите, за това, че не са били достатъчно силни след разпада на СССР да съхранят дружествените и партньорски отношения на Балканите. А аз ги слушам и им съчувствам. Съчувствам им, защото зная, че душите им са красиви и велики, защото носят Христос в себе си и затова са толкова самокритични. Но те са в много сложна ситуация, едновременно и в капан, и предизвикани и нападнати. Разбираемо е и другото настроение, а именно да се изправят в пълен ръст, мощно и категорично противопоставяйки се срещу войнствения Запад!

Исках да посоча, че самокритиката е отличителна черта на изстрадалата славянска душа. Допълнително, дори американският изпълнител Майкъл Джексън има песен „A Man in the Mirror” – „човекът в огледалото“, насочвайки вниманието към самоанализа, вглъбяването в себе си с необходимата критичност, опознаване, разпознаване, приемане и разграничение. Какви сме като общество и какви на искаме да бъдем? Има смисъл да поразмишляваме, всеки за себе си, във вътрешен монолог.

Защо не оставите в покой паметта за Алеко Константинов. Ако не ви харесва тази книга - не я четете, подминете я. Но ако ще призовавате да се изгаря, защо тогава няма призив да се изгарят русофобски и българофобски книги? Защо няма призив да се изгори новоиздадената версия на "Под игото" с превратен уж съвремен език, което осакатява и поругава творчеството на най-великия български класик за всички времена – гениалният Иван Вазов? Защо няма призив да се изгарят книгите с манипулативни и откровено лъжовни, преправени и фалшифицирани исторически сведения, защо?

Благодарна съм на благите българи, добрите, милите, светлите, защото носят надеждата и идеята за спасението (в християнски смисъл) със себе си. Но те са малцинство. Ето защо книгата „Бай Ганьо“ има своето предназначение. Българите са разнородни. В България се раждат както напреднали души, така и изостанали и примитивни. В България условията са хем меки, хем сурови и екстремни. България с очарованието си хем те гали, хем сенчестата страна от реалния живот те попарва. В България хулителските кампании, оскърбленията и поругаванията, особено на лична основа, намесата в личния живот и пространство по клюкарски и арогантен начин, безплодното критикарство и оплюване на всичко и всички е широко разпространено явление. От три години насам сме свидетели и на налична русофобия. Но някои хора се вълнуват единствено от собственото си самолюбие и нездрава форма на национализъм, без да се замислят за нанасените щети срещу други човешки същества, общности и народи, извън техните национални граници.

Между другото, вижте коментарите под една моя статия от блога (от преди години), в която изтъквам само положителни характеристики на българите и България и ще се уверите какво е вътрешното разположение и нагласа на хората от народа:
https://radoykova.blog.bg/drugi/2019/10/24/s-obich-i-priznatelnost-kym-bylgarskiia-narod-koito-mi-e-dal.1679355


 
Бележки:
(1) - Повод от архива на литературата на Бяло Братство - томовете на "Изгревът..." е записът на един спомен, в който се пресъздават думи на Учителя за "Бай Ганьо" и Алеко Константинов. Според този спомен, той възлага на Михалаки Георгиев да напише противовес на "Бай Ганьо" и това е "Митар Пророка": 
https://petardanov.com/topic/5153-11-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2-1854-1916/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR3DYF0agOneMTbi6RM2PSsHCVgIpwMFEVz4EVHLpxq36LFJH_TSgT1cXbk_aem_lxvRWgixRDQabHdGaIUsvQ#gsc.tab=0

"Бай Митар Пророкът" на Михалаки Георгиев може да бъде прочетен в chitanka.info.

Разбира се, че подкрепям литературата възпяваща най-достойното на родината и в душата на народа, описанието на светци и герои.
Отделен е въпросът до колко точно е пресъздаден този спомен по памет, дали трябва да възприемаме и прилагаме дадените сведения по ограничен, едностранчиво-прямолинеен, дори фанатичен начин (при последното съзнателно се игнорира действителността).

Искам да допълня разглеждането на този аспект с анализа на Словото на Беинса Дуно, което не е лишено от критика и/или сурови предупреждения към българския народ! Ще посоча само един пример, откъс от беседата „Назидавайте себе си“, Извънредни беседи, София, 26 август 1913г.):

“Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза.”

(…)
“Няма момент в живота, когато тия ангели* да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румънците? – Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? – Те. Те искат да ви накарат да се оттеглите от пътя Господен. Чудното е, че и вие самите биехте тъпана и искахте да се биете, бихте се, но ето ви последствията.

Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Този е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така дяволът дохожда и ви убеждава, че всичките богатства и възможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато, като Христа трябва да му кажете “Махни се от пред мен, Сатано!”

Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле – арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството.”

Ю.Р.

Следва копие на писмено изразено мнение (в публичен достъп във фейсбук) на:

1. Анета Иванова:

"Това, че българите сме велик народ не противоречи на правотата, на истина, с която пише Алеко, изобличавайки трайни и очебодни недостатъци. Той посочва изродяването, в едно ново време, на ценните качества, които разкрива Хаджийски в ,,Бит и душевност...". Не можем да отричаме книгите си и проницателните си писатели. Алеко справедливо пише хумористична първа и сатирична втора част на книгата си. Не си затваря очите ЗА НИЩО. Хуморът е опрощаващ негативните прояви и мислене на едно следосвобожденско изкласяване и пристъпване към доскоро затворения до голяма степен свят... И нима днес не виждаме хора и поведения сред нас, като тези, в първата част - пресметливи, алчни, скръндзи, недоверчиви и болезнено подозрителни към култура, която не познават, бягащи от опера, горди с мръсната си голота.... Който не вижда, сляп е. Преднамерено или заблудено, все това! И нима не виждаме героите в обобщения образ на Бай Ганьо, Дочоолу и цялата им шайка в най- високата институция на България, която за срам заслужи името си ,,parlare + mentire" = ,,говоря, лъжейки" ?! Нима и на последните избори не ,,загасихме свещите"?!?! - Не аз и ти, не ние, а ИЗОБЛИЧЕНИТЕ от Алеко! Докато си крием недостатъците, прощавайки по този начин и на изедниците си - политици, управници, ние сами ПОДКОПАВАМЕ нашето безспорно ВЕЛИЧИЕ като древен народ ВОДАЧ и ОБРАЗЕЦ. Будността на Алеко ни води по път, в който, признавайки грозното, пошлото, безобразното, съхраняваме и своята бУдност, отработвайки и заслужавайки своята бЪдност като достоен народ. Животът показва, че всеки глух и сляп за недостатъците си, като ги крие или замазва, пропада. Слава и безсмъртие на Алеко и казън за тези, които искат да го затрият. Жалко за ,,модата" на следване на ала"духовни - ала"водачи.
-------------

Не може, НЕ МОЖЕ със стиснати зъби да настояваш, че народът ти е велик, отхвърляйки очевидни истини, шамаросвайки, със самочувствието на последна инстанция, като ментор, прозорливите му творци! Да прославяш своя народ СЪС ЗАТВОРЕНИ за кривиците очи, е безотговорно и снижава престижа му, който уж защитаваш!!! НАРОДЪТ ни е велик И ЗА ТОВА, че ВИЖДА своите слабости и оцелява, защото се бори с тях, срещу тях, със себе си и отработва, расте, променя!!! Народът ни БЕЗСПОРНО Е ВЕЛИК, но са грозни и издават тесногръдие такива заигравки с ,,нови, модерни трактовки" на отрицания на същностно великото - като Алеко, като Вапцаров, а утре може би и Ботев ще им попречи.... Очевидните отрицателни истини ги посочват и Алеко, и Ботев, и Талев... и кои ли не още наши великани на Словото, пътеводители на Българската чест! И слава Богу, доста от нас много сме провидели и научили от тях! За срам, има някои, които много са си повярвали, че вече са овладели истината и проповядват себично заслепените си мнения. Пропадат обаче, защото Времената на Истината настъпват НЕОТМЕННО. И ще се самоизобличат дори и тези ментори, които по обективна ирония, самите те, са ни разкривали тази НЕОТМЕННОСТ - кой по Звезди, кой по интуиция, която нескромно нарича ,,просветление"... Фалшът се топи. Маските падат.
ЗАЩО пламна Notre Dame de Paris през 2019 г.?!?? Това беше КАТЕГОРИЧЕН ЗНАК за нашата цивилизация. Но и нашите ментори и звездобройци не го провидяха. Във вечерта на ПОЖАРА, душата ми се сви. Разбрах. Както и разбрах, че възстановяването му няма да отмени НЕОТМЕННОСТТА. "

*
2. Даниела Маджарова:
"Госпожица, Вие въобще чели ли сте нещо от Алеко? Знаете ли нещо от идеите му, биографията му, защо е бил затворен в Черната джамия?... Неговата обществена дейност?... За какво се е борил?... Че бързате да го отричате! Информирайте се първо КОЙ Е АЛЕКО, и после се изказвайте. Алеко е Голям Български писател! Той има своята роля в българската литература!!!"

*
3. Петя Цекова:
"Зависи от гледната точка. За Ботев врагът е бил ясен и точен - турската власт. Алеко е живял в по-трудно време, време като нашето в момента, когато нашите предават наши. Предателството е характерно точно за тази класа - на ганювците! Е, какво да направи един интелигентен човек, който по презумпция се приема, че живее в свободно общество, освен да пише сатира?"

*
4. Станислава Желева:
"В книгата си Алеко показва и двата модела. Нека не забравяме, че имаме и фигурата на интелигентния човек. Никога в училище не са ни учили, че Бай Ганьо - това е образът на българина. Винаги нещата са ни били представяни обективно и никога не съм се чувствала или отъждествявала с героя на Алеко. Книгата е вид авторефлексия и ако човек го разбира, не виждам проблем. Не е особено справедливо да заклеймяваме един самокритичен и с честно отношение към света и хората творец и човек."

В друг коментар, тя споделя също нещо интересно (посочвам откъс):
"... Пък Бай Ганьо има и положителни черти - той е гъвкав, адаптивен, практичен, предприемчив и не се впечатлява особено от чуждото, за разлика от нас в съвремието. Вярно, че е все още затворен към света и културата, но пък е земен и гледа реално на нещата. Смятам, че книгата е ценна, защото ни позволява да мислим. ..."

Бел. автор - Определено се замислям върху спецификата на тези отличителни черти, така характерни днес. Кои са тези гъвкави, адаптивни, практични, предприемчиви, земни, твърде земни, безпринципни непукисти? Мисля, че това е класата на продажниците, търгашите на родината - нейната чест и бъдеще, заради краткосрочно облагодетелстване чрез механизмите на онези "земни господари" с парите.

*
5. Георги Панайотов:
" Алеко (Щастливеца) е един от гениалните бълг. писатели - истински рицар на Духа и словото, чиито произведения са не просто дълбоко психологически и художествено извисени, но и създават своего рода литературен егрегор или "паралелна реалност". Не е случайно това, че неговият най-популярен худож. герой Бай Ганьо стана пророчески и се превъплъти успешно в днешната социална действителност. Ганьовщиата е вече нарицателно за най-груб материализъм и кариеризъм, в известен смисъл байганьовщината е еволюирала в елитарен комплекс. Не само политическата класа е синоним на възкръсналия и мултиплициран до неузнаваемост Алеков герой, но и цялата ни интелигенция е под знака на байганьовщината, доколкото се нагажда към конюнктурата и обслужва "силните на деня".

А има и немалко "духовни байганьовци", с претенцията за народни водачи и "будители", като например (# име собствено), считана за някакъв морален и духовен авторитет. Аз бих ги кръстил всички тях "Бай Ганьо-Щастливеца", съчетавайки името на лит. герой с псевдонима на неговия автор. Такъв един ЩАСТЛИВЕЦ е небезизвестният (# име собствено), също (# име собствено), (# име собствено), (# име собствено), (# име собствено) и прочие самозвани духовни лидери и водачи (включ. и в средите на Бялото Братство). Не е случайно, че са подели тази поръчкова кампания срещу "Бай Ганьо" и самия Алеко Константинов - просто виждат в този пророчески образ собствените си персони като в криво огледало. Такава е дарбата на големите ни писатели.
Впрочем Алеко е оставил и други подобни пророчески образи, като Христофор Белокровский от разказа "Пази боже сляпо да прогледа" и т. н. "

*
Да, "списъкът" може да се допълва и надгражда до безкрай, защото това е една жива народопсихология - своеобразен соц.реализъм, който изповядваха даровитите ни писатели от времето на Комунизма, но все пак половинчато. Докато сега, в наше време, тази тенденция прие откровено демоничен характер и БАЙГАНЬОВЩИНАТА е вече Духовен феномен, който се нуждае от по-дълбоки анализи, в това число езотерични. "
---------
Бележка: решение на автора на блога е да засекрети посочените имена в горния текст.


6. Щиляна Чакърова:
Защо не припомните, че самият Алеко, в края на последния фейлетон, казва:
"Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: Е в р о п е й ц и   с м е    н и й,  а м а   в с е   н е   с м е   д о   т а м!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем."


7. Ина: 
" ЗАЩО АТАКАТА СРЕЩУ БАЙ ГАНЬО И НЕГОВИЯ АВТОР ПОКАЗВАТ НИСКОТО САМОЧУВСТВИЕ НА НЯКОИ ПСЕВДОБЪЛГАРСКИ ПРОСЛОЙКИ?

Този културен казус оголи основно противоречие в българската култура. Между автентичното българско самосъзнание и рехавите чепове на привнесените отвъд колониалната завеса, културни матрици.

Формираното или по скоро ашладисаното компрадорско самосъзнание в художествената ни култура налага чуждо на нашия манталитет Прокрустово ложе. И е готово да отреже я главата, я краката, само и само да съвпадне с нещо, което обезсмисля същността ни на образован и духовно развит народ. Явно не са запознати добре със западната литература, в която самоиронията, сарказма и гротеската са широко застъпени. Четете Бокачо, Франсуа Рабле и още една дузина автори, пишещи пасквили и фейлетони. И чудно, нито италианци, нито французи, най-паче англосакси, не си оплюват авторите! Хеле пък героите от произведенията им... Нашите сурогатни, набедили себе си за културни инфлуенсъри, културтрегери не намериха друг начин за утвърждаване на позициите си, освен демонтаж на един от стожерите й - Алеко и неговото творчество!

О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?

Мантрата за величието и древността на Българския дух в устата на тези хора е пълна безсмислица, доколкото те отхвърлят по този начин не само Алековия, но и Ботевия, и този на Христо Смирненски, творчески гений! Правило в естетическата наука: красивото, възвишеното и трагичното се обезмислят от отхвърлянето на безобразното, низменото и комичното! (С отхвърлянето на всичко, създадено през социализма се изхвърли и естетиката. И не ми казвайте, че тя и сега се изучавала тук-таме!)

Диалектиката стана мръсна дума и избуяха фанатичните мантри! Ето докъде стигнахме - до под кривата круша на псевдо българщината! Хай със здраве, и без това няма да дочетете докрая! "