Гледах филм за свети Павел, дълбоко ме впечатли! Kазва се "Апостол Павел" или "Saint Paul" от 2000г., добра режисура, добър подбор на актьори, придържане към библейските текстове. Когато се докосна до съдържателен филм, дълго време след това преживявам съдбата на въпросните личности и събития, за които е разказано.

Освен самото житие и апостолска мисия на светията, сюжетът разглежда темата за гонението над първите християни, след разпятието на Христос. В тези гонения, властта (правовият живот на римската империя) е в съюз с църквата. По това време съществуващите свещеници са искали да консервират Моисеевият закон и написаното в Тората и не са искали нищо отвъд тези рамки, а самият Христос го считали за простосмъртен човек и отричали възкресението Му, а споменаването на Исус Христос в качеството Му на Бог наричали богохулство. И както се вижда, именно тези тогавашни свещенници били най-ревностните гонители, които оправдавали тези свои престъпления (като убийство с камъни) като "дело за Бога", те изтъквали че така бранят религията и държавата, а последователите на Христовото Учение, като свети Петър, Йоан, Стефан и сподвижниците им, обявявали за опасни нарушители на закона, заплаха за римската империя, заплаха за установения ред. Многократно се споменава тезата за спазването на закона като конкрапункт за прилагането на Христовото Учение така както е в чист, изначален и неинституционализиран вид. Ранните Апостоли и мисионери, които проповядват и които съставят свещенните текстове от Новия Завет са били хора, необременени и неизцапани от институцията "църква", оставяли са имоти и длъжности, само с една торбичка през рамо и дървена тояжка и с колосален риск за живота им са разнасяли Благата Вест за спасението на душата; и в мига, когато насилниците покушавали върху живота им, те смирено и мирно се молили на Бог за всеопрощение! Идеята за ненасилието много красноречиво е показана в момента, когато Павел изхвърля оръжието си, защото то вече няма да му послужи за абсолютно нищо, оръжието е било средство за Савел, но не и за новороденият Павел - прогледналият, покръстеният и приелият с цялото си сърце вярата!

Но да се върна, с червена нишка в целия филм се проследява дилемата за ролята на закона в живота - спазването и неспазването му; кои закони важат, а кои са грешни, защото са написани от шепа високопоставени грешници за да властват над други нещастни грешници и нищо повече. Да поставя въпроса - ако свети Петър и свети Павел бяха склонили да се придържат към римското право и към канона на тогавашната църква, то не биха били това, което са станали, нямаше да бъдат Апостоли, нямаше да има нищо, нито Евангелските текстове, нито самоотвержената им дейност, част от която е била да се разбере че Христос е възкръснал след разпятието Му, съвсем нищо нямаше да се случи, освен че властимащите, правовият апарат и тогавашните свещенници биха изпитали неимоверно задоволство (макар кратковременно и пъклено)...!!!

И още размисли за институцията църква, получава се така, че изначално тя е преследвала истинните християни, но когато силата им нараства и Учението се разпростира на длъж и на шир, с подкрепата на Духа от Петдесятница, то тогава тя взима под свое крило това Учение, което си е тактика за контрол (и някои други неща)! Днес можем да четем посланията на свети Павел и да вникваме в съдържанието.

Благодарение на този филм, се замислям по-дълбоко колко изстадана е всяка една завещана дума, как за тези текстове той е плащал с цената на пълно самоотрицание, саможертва със всички тежки последици за него самия във физичен смисъл. Всички хора говорят за любовта, но каква морална и духовна тежест има изричането на тази дума от свети Павел, изхождайки от неговото житие:

"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."

Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни, глава 13


A сега, на Вашето внимание ще предложа Стихотворение за Апостол Павел от перото на руската поетеса Люда Тростянская (в оригинал):


Прозрение Савла. По библейскому сюжету

                                                                      Люда Тростянская


1.
Он шел в Дамаск,
Овеянный жарой,
Он – Савл, не знающий  страх,
Шел по дороге, песком литой.

Шёл с письмами к синагогам,
Чтобы в Дамаске учеников Христа
К первосвященниковым порогам
Вести  под сень Иерусалимского холста.

Вдруг с неба свет озарил путь ему
И он упал в земную нишь,
И голос слышит обращен к нему:
Я Иисус, которого ты гонишь.

Что повелишь мне, Господи? –
Пораженный, воскликнул Савл.
Господь  ему отвечал: В город иди
И сказано будет, что тебе делать там.

Савл, поднявшись с земли,
Сбитый мощным столбом света,
Стал от виденного слеп и шли
Бывшие с ним далее в Дамаск без завета.

Три дня не пил он, не ел.
И было ему виденье,
Что некто войдет в его предел
И исцелит, вернет ему зренье.


2.

Меж тем в Дамаске Анании,
Ученику Христа, было видение:
Господь велит пойти
Ему на улицу Прямую.
В доме иудином Тарсянина найти
Савла, который нынче молится вслепую.

Господу Анания противоречит:
Слыхали мы о Савле,
О его злодействах молва речит
И сотканной на учеников травле;
Даже в Дамаске ему власть дана
От первосвященников - вязать нас, что сатана.

Господь же Анании сказал:
Иди, мой избранный сосуд – Савл
Для возвещенья перед сынами,
Народом и царями;
И я покажу ему, сколько должен
За имя Мое пострадать он.

Анания послушно пошел в дом из сна,
Нашёл ослепшего Савла,
Коснулся его и спала с глаз пелена,
Легла на него божиего духа слава:
Прозрел он, встал, крестился
И живой пищей укрепился.

Дивились все, кто знал Савла:
Как гнал христиан раньше он,
Теперь, став апостолом Павлом,
В Иисуса Ученье посвящен,
Исполненный полной верой
В того, против кого восставал.
И укреплялся душой смелой,

И духом святым просвящался,
И убедил дамасских иудеев в том,
Что там Христос  с ним сообщался,
И доказал, что то был Он.


25  Мая  2023 Четверг.
Деяния Апостолов, гл.9



Статията написа: Ю.Р.