Споменът за сторените добрини от граф Игнатиев винаги ще топли българската душа. По време на тържествата по случай 25-годишнината от Шипченската епопея той е най-радушно приетият руски гост. Вестниците пишат за него:

„Най-милият, най-драгият гост на България украси със своето присъствие тържествата на Шипка.“

Тогава той държи следната чистосърдечна реч:

„За мен говорят че съм идеалист. Да, признавам си, такъв съм! Но нима моите идеали за свободна България не се осъществиха? Когато за първи път заговорих за съществуването на България на Балканите, от всички страни ми крещяха, че това няма да стане никога. Но съвсем скоро събитията показаха, че аз съм бил прав…

Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява.

Моят идеал – това е целокупна България! Докато съм жив, аз ще се трудя за осъществяването му.“    (1)


Граф Игнатиев е пан-славист по убеждение - вярва, че Русия има исторически дълг да защитава православните и славянските поданици на султана.

Той работи за освобождението на България от османска власт, включително и тайно. Получава титлата граф през 1877 г. и е повишен в звание генерал-адютант. Става генерал от пехотата и активно участва в сключването на Санстефанския договор между Русия и Османската империя на 19 февруари (3 март) 1878-а.


... Интересен факт е, че неговият по-малък син Николай Николаевич Игнатиев (1872 - 1962) се заселва в България след Октомврийската революция и живее в София до смъртта си.
-----------

В интервю (2) задават интересен въпрос на Калина Канева - автор на книга, посветена на граф Игнатиев и ето как тя отговаря:

Въпрос: Откъде идва любовта му към България, какво я провокира?

К.К.: Той пише непрекъснато "нашият дълг към българите", "нашето задължение към България". Първо си мислех, че това е като към славяни, като към православни и то под робство. Но по време на Руско-турската война Николай Павлович е в България заедно с император Александър II в продължение на половин година. В едно от писмата до жена си, писано в град Бяла (тогава село), той казва: "Ние връщаме нашия дълг на родината на просветителите Кирил и Методий". Това е отговорът.

Намерих едни мемоари от руското посолство в Цариград. В тях пише, че когато някой казал по време на среща, че Русия е получила православието от Византия, той веднага казва "не, не, от България е". Самият той споделя, че когато тръгвал за България, всички му казвал, че тук има само гърци. Но той се убедил с очите си, че тук има едно племе – здраво, умно и с бъдеще. Започва да работи за неговото освобождение. До края на живота си е обичал България. Даже казват, че гробницата му прилича на гробница на български велможа. След освобождението е идвал няколко пъти в България, бил е гост на Славянското благотворително дружество, чийто председател е поетът Иван Вазов.


Известно е следното негово изказване:

"Моят идеал е бил и е свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява."
– из реч на граф Игнатиев на митинг в София през септември 1902 година.



(1) - источник: https://www.lifebites.bg/graf-ignatiev/

(2) - источник: https://bg.russiabeyond.com/history/2017/02/06/zashcho-narichat-graf-ignatiev-graft-na-blgarite_695283