Постинг
12.08.2025 22:41 -
буквата Ят свързва двата наши народа в общото ни културно-духовно битие
Автор: radoykova
Категория: История
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2025 22:46
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.08.2025 22:46
Въпрос, по който е добре България да преговаря с Русия е за двустранно връщане на свещената буква "Ѣ", тъй като общата ни българска писменост е наша обща ценност. За това се сетих, когато разбрах, че и в Русия, подобно на България определелени просветени хора (под)разбират че тази буква е специална и важна, ето в това видео от Валаамския манастир се вижда, как е изписано названието им "ПросвѢтитель" с "Ѣ": https://www.youtube.com/watch?v=_5_Z8sJQ6kM
От архивите става ясно, че в исторически план, процесът с раздялата им с тази буква е била мъчителна и нежелана, цитат:
"Още в XVIII век Василий Тредиаковски иска премахването на ѣ от руската азбука. По-късно цар Николай I обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че ѣ служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В 1904 година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата ѣ. Проектът за реформа на правописа от 1911 година, изработен от Императорската академия на науките, е замразен със заповед на цар Николай II.
През лятото на 1917 година с декрет Временното правителство прави правописна реформа, която изхвърля буквата ѣ от руската азбука, но за утвърждаването ѝ са необходими още два декрета на съветската власт от декември 1917 и отново от 15 октомври 1918 г. Както и в България, правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата ѣ става символ на бялата интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от белите, а по-късно отново – подобно на българския случай – емигрантските издания продължават да се печатат по стария правопис дори и след Втората световна война. „Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите“, пише списание „Аполон“.
През 50-те години на ХХ век Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и ѣ в печата, посочвайки, че изхвърлянето на ѣ от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.
В Съветска Русия от печатниците масово са изземвани буквата ѣ и другите изхвърлени от правописа букви, но Руската академия на науките публикува литература със стария правопис чак до 1929 година.
След краха на Съветския съюз през 1991 година в руската култура също се наблюдава естетическо връщане към стария правопис – ятове и ерове се появяват по фирмите на компании, в имена на вестници и т. н.
В Русия също се появяват призиви за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане наричат ѣ „най-руската буква“ и „белия лебед на руската азбука“. "
От архивите става ясно, че в исторически план, процесът с раздялата им с тази буква е била мъчителна и нежелана, цитат:
"Още в XVIII век Василий Тредиаковски иска премахването на ѣ от руската азбука. По-късно цар Николай I обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че ѣ служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В 1904 година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата ѣ. Проектът за реформа на правописа от 1911 година, изработен от Императорската академия на науките, е замразен със заповед на цар Николай II.
През лятото на 1917 година с декрет Временното правителство прави правописна реформа, която изхвърля буквата ѣ от руската азбука, но за утвърждаването ѝ са необходими още два декрета на съветската власт от декември 1917 и отново от 15 октомври 1918 г. Както и в България, правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата ѣ става символ на бялата интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от белите, а по-късно отново – подобно на българския случай – емигрантските издания продължават да се печатат по стария правопис дори и след Втората световна война. „Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите“, пише списание „Аполон“.
През 50-те години на ХХ век Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и ѣ в печата, посочвайки, че изхвърлянето на ѣ от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.
В Съветска Русия от печатниците масово са изземвани буквата ѣ и другите изхвърлени от правописа букви, но Руската академия на науките публикува литература със стария правопис чак до 1929 година.
След краха на Съветския съюз през 1991 година в руската култура също се наблюдава естетическо връщане към стария правопис – ятове и ерове се появяват по фирмите на компании, в имена на вестници и т. н.
В Русия също се появяват призиви за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане наричат ѣ „най-руската буква“ и „белия лебед на руската азбука“. "
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
