Kатедралният храм "Свети Александър Невски" в българската столица е построен в памет на Освобождението на България от турско робство, благодарение на общите усилия на България и Руската Империя.



История:

Катедралният храм "Свети Александър Невски" е построен в памет на Цар Освободител - Александър II, чийто покровител е руския светец. Освен в чест на цар Александър II Освободител, храмът е израз на почитта към всички, дали живота си за Освобождението на България. Именно затова към храм е добавено и определението паметник.

Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението“ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново. Предложението прави Петко Каравелов. Княз Александър се обръща с възвание към българите. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.
Според княз Батенберг мястото на една национална катедрала, която да напомня за всички, дали своя дан за българската свобода, е в актуалния главен град, макар и той тепърва да утвърждава своето първостепенно значение в младата държава.

През 1883 г. руският академик по архитектура И. С. Богомолов е поканен да изготви проект и да ръководи строителните работи.
В същото време прогерманското правителство на германските князе Александър I Батенберг (1879-1886) и Фердинанд I Кобургски (1887-1894), които управляват България, всячески спъва проекта. Едва през 1895 г. приятелското към Русия правителство на К. Стоилов отново повдига въпроса за построяването на храм. По това време Богомолов умира и вместо него е поканен друг руски архитект, професор от Художествената академия А. Н. Померанцев (1848-1918), който е помолен да преработи проекта на Богомолов и да издигне по-голям и по-величествен храм, който да отговаря на своето високо предназначение по вид и форма и архитектурно да отразява характерните черти на старобългарската архитектура. Поради несъгласието на страните по някои административни и технически въпроси, преговорите се проточват, подписването на проекта се е състояло едва на 31 март 1904 г. На 5 август 1904 г. започват земните работи, общият строеж на катедралата е завършен през 1912 г., по време на Първата балканска война.

Работата се ръководи от помощниците на Померанцев - руските архитекти А. А. Яковлев и А. Н. Смирнов, а от българска страна - архитектите П. Момчилов, Ю. Миранов, Я. Шамарджиев, Т. Петров, инж. Г. Лазарев и др.

Камбаните на катедралата са излети в леярната на П. Н. Финландски от Москва. 
Най-голямата камбана има отвор с диаметър 3 м и тежи 11 758 кг, а най-малката – само 10 кг. По-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Св. Богородица, Исус Христос, Св. Александър Невски, Св. Княз Борис I Михаил, Св. Кирил, Св. Методий, Св. Йоан Рилски и Св. София, с българския държавен герб и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На всяка от тях е означена датата на отливането и тежестта й. Великолепният камбанен звън се чува в радиус от 30 км.

Повечето камбани за строителство на храмове - процес, който интензивно се осъществява след освобождението на България през 1878 г., са излети предимно в Русия, тъй като в България по това време няма нито такива заводи, нито пък възможности. Храмът "Свети Александър Невски" има пълен комплект руски камбани. Общото тегло на 12-те камбани е 23 т, всички излети и докарани от Русия под формата на дарение за българския храм.

Камбаните били завършени през месец юни 1911 г. и превозени по море от Одеса до Варна, а оттам по железницата до София. От Централна гара до храма те били прекарани със специална волска кола, изработена и докарана от Русия. Тя издържала товар над 15 тона и била теглена от впрягове на прочутите "дразмахленски волове". Монтирането на камбаните станало под надзора на Анисим М. Лиски от Москва. При тогавашната техника издигането на изключително тежките камбани до площадката на 45 м височина било извънредно трудна операция.

Камбаните на варненското пристанище


На престола на главния олтар се пази Иверската икона на Божията Майка в богата перлена риза - дар от патриарха на Москва и цяла Рус Алексий I. Тази забележителна бисерна икона е подарена от Руската православна църква при освещаването на храма, заедно с Напрестолно Евангелие. 

В храма има 3 олтара: в чест на свети Александър Невски, в чест на Св. цар Борис и в чест на Св.Св. Кирил и Методий. Иконите от двете страни на царските двери, които изобразяват Спасителя и Богородица с бебето, принадлежат на четката на В. М. Васнецов. Художниците П. Е. Мясоедов, А. А. Киселев, А. М. Корин участват в изписването на катедралата. Фреската в купола на църквата "Св. Александър Невски" е изписана от П. Е. Мясоедов и се нарича "Бог Саваот".
Забележете - множество руски творци, участвали в това съзидателно, богоугодно дело!
По списък, в изработването на стенописите, под ръководството на проф. А. Кисельов, участват руските художници: проф. Пьотър Мясоедов (който е определял също така общия тон на стенописите), Виктор Васнецов, Дмитрий Киплик, С. Шелковой, проф. Алексей Корин, проф. М. Судоковский, Александър Вахрамеев, Василий Болотнов, Николай Бруни, Н. Розанов, Иван Дроздов, Михаил Авилов, проф. Василий Савински, Владимир Кузнецов, И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко.

Разбира се, допринасят и множество български художници, декоратори, творци на мозаични образи, имената на които са увековечени чрез този принос. Длъжни сме да споменем, че в изографисването на интериора на храма е участвал и 1 чешки художник. Уикипедия посочва, че в изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
Колко е радостно, когато делото е колективно и обединяващо различни националности! Доброто обединява по съвършен начин.

Три дни продължават тържествата по освещаването на храма – от 12 до 14 септември 1924 г.

През 1998 г. Българската православна църква получава като дар от Руската православна църква частица от мощите на св. Александър Невски, които се съхраняват в храма и се почитат като чудотворни.
Допълнително, в катедралата се намира стъкленица с неземните мощи на един от най-големите християнски светици, също от руски произход - св. Серафим Саровски. Неговите мощи се съхраняват в Дивеевския манастир в Русия, а през 2016 г. частица от тях бе пренесена в катедралния храм в София.

През 2014 г. сградата на храма е прехвърлена в собственост на Българската църква.

В криптата на катедралата се намира Музеят на иконите, който съдържа цялата история на българската иконопис от 4-ти до края на 19-ти век.

Изреждайки всичко това, желая да посоча колко е велико наличието на взаимопомощ, подкрепа и неподправено чиста обич в духа на братството между човеците и народите! Какви красиви неща сътворяват съзидателните сили на Доброто, когато то се проявява на яве, в делата, мислите и чувствата на хората!

Друг щрих от историята на Катедралата е следният:

Шрапнелите и ударните вълни от англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи. Впоследствие се осъществява ремонт и реставрация.

***

По случай предстоящият национален празник на България 3 март, поздравявам всички с навършването на 146 години от Освобождението на България от османско владичество!

Споделям запис на красивото, великолепно звучане на камбаните на храм-паметника “Рождество Христово”, наричан още Шипченски манастир или руската църква в Шипка, с пожелание този звън да прочисти информационното пространство около нас и със задружни сили да дадем път на Доброто в сърцата ни и в живота: (виж клипа).




Църквата представлява своеобразен паметник-костница на руските войници, дали живота си в Руско-турската освободителна война; посетителите се прекланят както на руснаците, така и на българите, загинали по време на сраженията.
Светилището представлява красива постройка в стила на руските църкви от 17 в. Формата му е кръстокуполна с квадратен наос и три апсиди. Високият 42 м централен купол е ограден от четири по-малки, с височина 33 м, завършващи със златни кубета, с традиционната за Русия форма на луковици, с кръст на върха.
Когато се изправим пред църквата със сигурност във фасадата й виждаме един прекрасен шедьовър на църковното изкуство. 17 камбани огласяват местността по време на различни чествания. Общото им тегло е над 20 тона, като най-голямата от тях тежи около 12 тона, а само езикът й е 2 тона. За сравнение – най-малката тежи едва 20 кг. В отливането им са използвани гилзи, събирани от местата на боевете. В аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи, на които са изписани имената на 8 491 офицери и опълченци, жертви от битките.

Във вътрешността на паметника можем да разгледаме изящните стенописи, които украсяват цялата сграда. Изрисуването му се осъществява на два етапа. Първият е през 1902 г. и се извършва от професорите Г. Месоедов и А. Митов. Между 1957 г. и 1959 г. е вторият етап с ръководител Н. Ростовцев. Няма как да не ни направи впечатление и красивият иконостас, резбован от липово дърво и изцяло позлатен. По-голямата част от иконите и църковната утвар са дарение от манастира “Св. Пантелеймон” в Атон. И тъй като храмът е замислен като паметник на загиналите руски войници, под него е изградена крипта. В нея лежат 17 саркофага, които съхраняват тленните им останки. Приблизителния брой на погребаните е 18 хил. души.

Инициативата за построяването е най-вече на Олга Скобелева – майка на легендарния ген. Михаил Скобелев и на бившият руски посланик в Цариград – граф Николай Игнатиев. Огромната дарителска кампания е успешна, а от българска страна е предоставена безвъзмездно земята, където да се извърши строежа. Комитетът, отговорен за строежа решава светилището да носи името “Рождество Христово” и празникът му да бъде на 25 декември, тъй като около тези дати се извоюват решителните победи, които са в основата на спечелването на войната.
Целият монашески комплекс се състои от главната църква, поклонническа сграда, монашески корпус, приют и Духовна семинария.

Манастирът остава руски до 1934 г., когато съветското правителство го предоставя на България. През 1970 г. храм-паметникът “Рождество Христово” е обявен за исторически паметник на културата.

През 2004 г. собствеността му е прехвърлена на Българската православна църква.

Строежът е започнат 1885 г. и храмът е тържествено открит на 28 септември 1902г. с официална церемония, в която участват Руски генерали и други официални гости. Думите на митрополит Методи Кусев по време на освещаването остават в историята:

„Този храм ще свидетелства за един свещен акт, извършен от руския народ, и ще наумява за един свещен дълг, който българският народ прие.“

***

Такъв е нашият братски народ, първо ни избавя от погибел, после със задружни усилия участва с цялото си сърце и душа в построяването на храмове и паметници, дарява своите безценни дарове и проявява най-благородни жестове на обич и внимание към българския народ, при това нищо не иска в замяна. Питам се, ние като народ можем ли да поддържаме добротата на двустранните ни взаимоотношения....

Продължавай да се питаш.
Александър Невски е англосаксонец по майчина линия.
Любимата ти Русия никога не дава нищо даром!

Дано се появи някой да разкраси пространството тук с добър, приветлив и полезен коментар!

Не давай на отявлени и доказани българомразци и туркофилски агенти и емисари да ти замърсяват и сквернят сакралния информационене ареал!
Разбира се, че Русия не дава нищо даром – всяка империя си преследва интересите!

Да питаме иначе:

Какво са ни дали даром преди и сега европейските държави, всички на подчинение на юдео – ционистите?
Да не говорим, че всички европейски сили по време на 500 годишното страшно турско робство са плътно до и зад Османската империя във финансово, военно, политическо и идеологическо отношение, и в нейното кадрово управление с европейски юдео – ционисти, и самата Руска империя е изградена и управлявана от юдео – ционисти от Петър Първи, СССР и сегашна Русия.
Какво са ни дали освен геноцидния план Ран и Ът даром САЩ преди и сега от 35 години вече псевдодемокрация, или само ни колонизират съюзнически и грабят и разрушават държавата ни!
Това го пиша от позициите на Българин с американски зет и две Българо – американски внучета!
Да питаме ли какво са ни дали Османската империя и след това съвременна Турция даром?
Даром са ни давали и дарявали с 500 години смърт и геноцид и сега с презрение и продължаваща омраза!

Разбира се, че Русия никога не би провела Освободителната война, ако от Горе Боговете ни и Светиите ни не бяха вменили безотказно на руския император да проведе войната и да я режисират и докарат до победен край въпреки неистовото желание на руския Генщаб, увладян от юдео – ционисти, войната да бъде загубена и Българите да бъдат окончателно затрити от турците!

Справка в

Уникални документи за свръхестествена намеса на Извънземни и дракони в сюблимни моменти в епичните битки на Шипка 1877. Защо Маркс продкрепя турците във войната
https://bezistena/history/2023/08/12/unikalni-dokumenti-za-svryhestestvena-namesa-na-izvynzemni-i.1878867

и другите ни тематичнипубликации

Колкото до наивните твърдения, че сме щели скоро сами да се освободим с голи ръце срещу най – мощната и модерна във военно – техническо въоръжение и численост по него време в Евразия Османска империя без помощта на Русия, това е равносилно на абсурдното предположение да мислим, че индианците в САЩ вече 500 години под европейско робство могат сами да се справят с военната мощ на САЩ и сами да се освободят!

Дава даром Русия, дава. Щом отричате това, значи не сте изучили каква е ролята на Русия в съдбата на България. Някои хора бързо забравят, а също така не почитат и не отдават необходимото значение на толкова съществени, съкровенни свидетелства.

================================

до bezistena: Благодаря за хубавите думи и подкрепа!
Относно разговорите за извънземни съм скептична.