Публикация на Борис Гавраилов (1), от 4-ти август 2023г.:

"Виждам, че част от “живущите” в България живеят в заблуда относно ролята на Русия в Освобождението и съществуването на България изобщо след това.

Нека да започнем с фактите:

След освобождението на България от Русия в руско-турската освободителна война, победителката Русия подписва с победена Турция т.нар. Санстефански мирен договор. Според този договор, по предложение на Русия, във владение на България влизат всички земи с преобладаващо българско население - западните покрайнини, на югоизток включва македонските земи, чак до Солун, Странджа, както и част от северна Добруджа. Де факто на България е осигурен излаз и на Бяло море. За по-прегледно добавям картата към анекса, която е официално публикувана след този договор. Всичко това е постигнато благодарение на Руската страна, в лицето на Граф Игнатиев, който много твърдо защитава тезата, че България ТРЯБВА ДА Е В ТЕЗИ ГРАНИЦИ.

Какво се случва впоследствие: След войната Великите сили - Англия, франция и Австро-Унгария не са доволни от създаването на мощна славянска и православна страна на Балканите. Недоволни са от влиянието на Русия там и искат да я отстранят. Те са изцяло на страната на Турция. Заплашват официално Русия с война, защото ИСКАТ ПРЕКРОЯВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ.
Изтощена от войната с Турция, Русия се принуждава да оттегли радетеля за Обединена България Граф Игнатиев и да присъства на Берлински конгрес проформа, където Великите сили насилствено разкъсват България. Те постигат своето - създават малка и слаба държава, зависима от Високата порта. Откъсват огромни парчета от страната ни и ги раздават на Сърбия, Гърция, Румъния, Турция.Целта им беше да НЯМА българска държава, но Русия категорично се застъпва за правото ни да имаме такава. Макар и орязана, стегната до Балкана, България остава на картата, колкото и да не им харесва на западните страни. Впоследствие България все пак се съединява с Източна Румелия, а Русия признава това Съединение.

Но историята на Освобождението ни от Русия има и "опашка": Опирайки се на правата си по Берлинския договор, след обявяването на Българската независимост на 22 септември 1908 Османската империя предявява претенции за данъка, който България дължи като трибутарно княжество за последните 30 години. Високата порта иска София да поеме също така част от османския държавен дълг. Великият везир Кямил паша настоява да получи и не внесения данък от Източна Румелия (дотогава формално османска провинция, въпреки Съединението с Княжеството през 1885), както и компенсации за национализираните железници. Френските и английските банки, които държат основна част от османския и българския държавен дълг, се опитват да използват дипломатическата криза, за да наложат на България пълен финансов контрол, но срещат решителен отпор от правителството на Александър Малинов. В циркуляр до Великите сили през декември 1908 то изразява готовност да плати само за железниците и румелийския данък – пет пъти по-малко от исканите 429 милиона лева. В отговор Париж и Лондон предлагат варианти за заеми, вариращи между 100 и 160 милиона лева. Офертите са обвързани с увеличаване на държавните приходи, заложени при предишните български заеми, и назначаване на френски пълномощен министър, който ще ги управлява в София. Българското правителство ги отхвърля и демонстрира готовност за война с Турция, като мобилизира 8 ма Тунджанска дивизия. До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски. В началото на март 1909 той постига споразумение с османците, с което опрощава част от задълженията на Турция към Русия, а в замяна Високата порта оттегля почти всичките си претенции към София. Малко по-късно в Петербург пристига българска делегация начело с министъра на външните работи Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят от страна на България връщане на компенсациите за Русия. Двамата изчакват развоя на паралелните преговори на колегата им Андрей Ляпчев в Цариград преди да сключат сделката. Българо-руският протокол е подписан от Салабашев и Изволски едновременно с българо-турския, договорен от Ляпчев. Със споразумението в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877-1878г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г. Ден по-късно (на 7 април) Русия признава независимостта на България.

През 1922 година, В.И.Ленин - Председател на Съвета на Народните Комисари, издава Указ с който анулира заема, който България дължи на Русия. Заемът е обезщетението, вменено от Великите сили, без Русия, което България следва да плати на Турция за нашето т.нар. "Съединение". Русия се отказва от дължимите плащания на Турция към нея, а България следва да се изплати на Русия за 75 години.
До анулирането на заема 44 години по-късно, не плащаме нито стотинка! Фактически Русия е платила за нашето Освобождение и Съединение с кръвта и парите си.
Ето причината 3 Март да бъде премахнат като национален празник - трие се спомена за ИСТИНАТА!"






  На 26 август 1934г. цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.

Датата не е избрана случайно. От 21 до 26 август 1877 година е битката при Шипка, решителна за изхода на Руско-турската Освободителна война и затова наричана Шипченската епопея. Руските войни и българските опълченци не позволяват на основните османски части, предвождани от Сюлейман паша, да преминат Стара планина и да се съединят с обсадените в Плевен части на Осман паша. Малобройният отряд българи и руси, наброяващ едва 7500 души, спира 30-хилядната османска армия. Заради героизма на българските опълченци и руските войни още по време на Учредителното събрание на 13 април 1879 г. възниква идеята да се издигне такъв монумент. Дават я народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков. Политически боричкания, финансови проблеми, три войни и претенциите на съседните държави забавят строителството. Замислен още през 1879 г. мемориалът започва да се строи през 1922 г. и е готов през 1934 г. Средствата за изграждането му са събирани като доброволни дарения от целия български народ.

На откриването присъства Н.В. цар Борис III, който произнася следната реч:

"Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи,
 
Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.

На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода.

Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е кeлията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за българска държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение.

Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите. Господа, На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.

Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем:
"Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца".
А на падналите в борбата да кажем:
"Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!"


От Dimitar Gigov "Кратка хронология от българската история:

- От 6 юни 1466 г. Рилският манастир е под покровителството на Московските князе. Така се осигурява неговото оцеляване като православен и книжовен център по време на робството;

- Между 16-ти и 19-ти век всички български богослужебни книги, библии, евангелия и требници са печатани и доставяни безплатно от Русия във всички български църкви и манастири. Така се спасява българската национална и верска идентичност;

- 1877-1878 г. - Русия освобождава България от турско робство с цената на десетки хиляди убити руски войници и офицери;

- 1878-1885 г. -Русия възстановява българската държавност, администрация, съдилища и армия;

- 1885 г. След Съединението на България, Русия се отказва от своите парични вземания от Османската империя, срещу отказ от финансови претенции от страна на султана към България;

- 1908 г. След обявяването на независимостта на България, Русия плаща от името на България 80 милиона златни франка, тогава равни на 674 тона злато като компенсация на Османската империя. България трябва да върне тези пари чрез дългосрочен заем за 75 години. Не плащаме нито стотинка!;

- 1922 г. Председателят на Съвета на народните комисари на Русия Владимир Илич Ленин подписва Декрет, с който анулира заема , който България дължи на Русия;

- 1944 г. по настояване на Йосиф Сталин - лидер на СССР, бомбардировките на англо-американската бойна авиация над София са прекратени. Месеци по-късно Сталин не разрешава разпарчосването на България между Турция, Гърция и Югославия;

- 11 ноември 1946 г, на Парижката мирна конференция, външният министър на СССР Вячеслав Молотов официално гарантира териториалната цялост на България и драстично намалява исканите парични репарации. В този ден Молотов заявява: "Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати!";

- 18 март 1948 г. в Москва се подписва договор за дружба и сътрудничество между СССР и България. Всъщност става дума за огромна икономическа едностранна помощ на СССР за България. Така само за няколко години България се превръща от изостанала в развита промишлено-аграрна страна. С водещи световни икономически достижения, безплатно и качествено образование и здравеопазване, културен разцвет, спортни рекорди и т.н.

През всичките тези събития, България претърпява огромни щети от негативното отношение към нас от днешните ни натовски "партньори". Спокойно може да се твърди, че България нямаше да съществува като държава ако не беше мощната, решителна намеса и самопожервователност на братска Русия."



В тази връзка, поетичен поздрав чрез творчеството на Иван Вазов:

Русия!

I 

Бях - малък аз, но още помня:

във стаята ни бедна, скромна

висеше образ завехтел

до божата света икона.

Над него имаше корона,

под него пък - двуглав орел¹.

И често майка ми тогази

ме вдигаше да видя ази

отблизо тоз лик свят и стар

и нежно думаше ми: "Чадо,

целуни тоя хубав дядо,

целуни българския цар!"

И оттогаз го аз обикнах.

Кога на възраст попристигнах,

от моя тейко аз узнах,

че руский цар родей се с нази,

че турците той гони, мрази,

че той ще ни спаси от тях.

Кога ни псуваше тиранът,

"Московци!" - викаше ни с гняв.-

Разбрах, че тейко беше прав.

И вярвах, че да ни отбранят,

ще хвъркнат бърже къмто нас,

все колчем плачехме със глас.

  

II 

И тъй отрано с таз идея,

с таз вяра хванах да живея.

И чакам аз, за мъст готов,

и целият народ ми чака,

кога в теглото и във мрака

да чуем руский силен зов.

 

И чакаме... тъй както роба

на мъка си последний час,

тъй както Лазар чака в гроба

да чуй гласа на своя спас!

 

Навред, де чуват се въздишки,

де сълзи ронят се вдовишки,

де тежки железа дрънчат

и дето кървите течат,

и дето има мъченици,

и обезчестени девици,

и бедни, голи сироти,

и окървавени бащи,

и черкви, села развалени,

и пълни с кокали полени -

при Тунджа, Тимок и при Вит;

вред, дето робът жаловит

към север горестно поглежда,

вред, дето грей една надежда,

вред, дето пълно е с тъга,

навред, по всичка България,

една се дума чуй сега,

един стон, един глас: Русия!

  

III

    Русия! Колко ни плени

туй име свято, родно, мило!

То в мрака бива нам светило,

надежда - в нашите злини!

 

    То спомня ни, че ний кога сме

забравени от целий свет,

любов, що никога не гасне,

за нази бди с най-сладък свет.

 

    Русия! Таз земя велика

по шир, по брой, по сила! Тя

с небето има си прилика

и само с руската душа!

 

    Там, там молбите ни се чуват

и в днешния печален час

сърца все братски се вълнуват

осемдесет милйона с нас!

  

IV 

О, скоро нам ще се протегне

могъща, силна, братска длан

и кръв поганска пак ще текне,

и пак ще гръмне стар Балкан!

Че царят волята си ясно

яви в свещената Москва

и през уста му едногласно

Русия цяла хортувa:

"Решил съм, каже, да избавя

от робство братята ни днес.

Това дългът ми повелява,

това го иска руска чест.

Ще гледам с мирен начин ази

да стигна таз свещена цел,

но не сполуча ли - тогази

ще вдигна руският орел.

В такъва случай се надея,

че всяк от вас ще бъде пръв

за таз великата идея

да жертвува имот и кръв!"

И от далечната Камчатка,

дори до финските моря

една светкавица засвятка,

един разчу се вик: "Урра!"

 

V

О, здравствуй ти, Русийо мощна,

света трепнa от твоя глас,

скокни, царице полунощна, з

овем те ний, ела при нас!

България сега те вика.

Часът настана: твой завет

и твойта мисия велика

да ги изпълниш в тоя свет!

 

Затуй си ти прочута, славна

и друга нямаш с тебе равна;

затуй обхващаш полусвет -

царства, народи, океани -

и нямаш изглед, край и чет;

затуй те бог до днес отбрани

от толкова беди, душмани;

затуй можа да съкрушиш

Мамая-хан и Бонапарта,

затуй врага си ти страшиш,

кога те гледа и на карта,

затуй зовеш се ти Света,

затуй те любим кат баща

и чакаме като Месия:

    Затуй си ти Русия!  
 

                                       22 ноември 1876

Думи на Атанас Буров:

"В Тракия хубавите жени са били милиони и всички те са били потурчени, откарани в харемите. Това е първото изтребление на българите.
Второто идва с еничарите, третото - с походите.
След всеки поход българското население е обеднявало с по сто, по двеста хиляди млади мъже. Защото турската армия е водела със себе си роби, да им носят багажа, оръжието, да им готвят, да им бъдат любовници - позорна професия. Но това е робството.

Затова ние трябва да целуваме винаги краката на Русия и на руснаците,
защото ако не бяха те да дадат 200 000 жертви,
сега щяхме да веем фесовете и да пеем „Ла иляхин аллах” и „Олелям-селям" и "Аллах акбар" (Един е Аллах).
Българинът, който и да е той, види ли руснак, трябва да му сваля шапка.
Аз не обичам болшевиките, не. Обичам руснаците и Русия.
Защото ако не бяха те, сега щяхме да варим пилаф, като слуги."



A сега ще цитирам списък от елементарни въпроси, написани от Пламен Пасков (на неговата страница на 7.9. 2023г.), които да бъдат зададени на на всеки, който отново ни каже, че Русия всъщност ни е поробила - и през войната 1877-78, и при Съединението, и през периода 1944-1989, и даже и сега за всички беди в България за всичко била виновна тя:

"1. Щеше ли да има днес България без тази война, платена главно от Русия и по-малко (чисто количествено) от българските опълченци?
2. Щяхме ли да бъдем толкова на брой българи, колкото сме днес, или щяха да ни съкратят минимум 2 пъти, както направиха с арменците?
3. Кой обучи, създаде, организира, въоръжи (за своя сметка!) младата българска армия? Кой ги обучи да действат не поединично, като четници и малки мутренски банди, а съгласувано - рота-батальон-полк? Някой плати ли за това обучение?
4. С какво оръжие (от кого купено, продадено, или...подарено?) младата българска армия отстояваше Съединението през ноември 1885 при Драгоман, Сливница, по редутите? Кой достави пушките, боеприпасите, конете, всичко останало?
5. Кой създаде от нулата всички държавни институции на младата българска държава?
6. Кой даде на младата българска държава Конституцията? Тази, която ние сега наричаме Търновска?
7. Съединението е чисто наше, българско дело (безусловно). Без никакво съгласуване с никакви Велики (тогава) сили. Но кой ПЛАТИ за него? В буквалния смисъл на думата? Кой плати на Османската империя активите, останали в Източна Румелия? Или ги приспадна за своя сметка от плащанията от страна на Османската империя като победена страна във войната 1877-1878?
8. Кой направи така, щото Османската империя да не нахлуе с въоръжена сила в Източна Румелия, и не само да си я вземе обратно, но и да накаже жестоко, както те си знаят, бунтовниците, тръгнали да присвояват парчета от империята (според тях?)
9. Кой направи така, че Сърбия да ни нападне през есента на 1885? Кого среща Александър Батенберг след разгрома над сръбската армия? Кой му казва да не продължава повече към Белград, иначе...
10. Какво следва от отговорите 1-9? Това бяха (относително) лесни въпроси, с много подсказки в тях."  

(1) - https://www.facebook.com/boris.gavrilov.1

"Русия плати за нашето Освобождение и Съединение с кръвта и парите си" на https://thebulgariantimes.com

Черкаски обаче е същият бунак който измисли лъжата,че Българите на Исперих са една малка чергарска ордица народ,стъпила за пръв път на Балканите в 681 г.и бързо изчезнала в "славянското" "море".