Чух тази мисъл преди време от един човек, той изрази идеята, че според него ние живеем в общество от скорпиони, съответно, изпитваме на гърба си скорпионски нрави, а те са да се забива в ближния отровно жило, да се упражнява хищничество и други пороци под знака на злото.



Скорпионите ще оправдаят своето коварство по всевъзможни начини, дори под прикритието на цитиране на Библията. Да не забравяме, че самият Антихрист ще се опита да омагьоса и обърка хората да повярват, че е добър и благочестив колкото Христос и дори че е самият Него, слязал повторно на Земята... Следователно, не може да се има вяра на тези, които твърде натрапчиво афишират своята религиозност и религиозен култ, при това игнорират пълноценното освещаване с Духа всички дейности и сфери от обществения ни живот като военно дело, образование, медицина, историческа наука, политическо-социални процеси и решения... Да неглижираш толкова много ключови дялове от човешкия колективен живот с оправданието, че през цялото време си зает с практикуването на религиозния си култ е своеобразна форма на бягство от отговорност пред реалността и съвременната историография, която се пише днес, тук и сега, ескапизъм казано като чуждица и удобно оправдание на личните интереси, които движат въпросния човек.

По този аспект имам цяла тема "Активността в социалната и духовната сфера - взаимовръзки" (1) Там ще прочетете много ценни насоки като следните думи на Щайнер:

"Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини. Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси."

и

"духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва: представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота, разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу, ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание. За този, който умее да оправи крака, може да си каже: ако той не обича хората, то, може би, ще остави пострадалият да лежи. При обикновеното познание във физически план това е възможно. Обаче, ако става дума за духовното познание, такова възражение губи силата си. Не може да има такова духовно познание, което не би се вляло в дейния живот."

Налага се да ги припомням тези важни опорни точки, защото са тотално неразбрани, игнорирани, дори потъпкани!

Но да се върна към скорпионите... Някои проповедници си мислят, че са много добри такива и в същото време могат да бъдат дълбоко в душата си завистливи, студени, подмолни, неуважителни, пренебрежителни, пасивно-нападателни, полу-враждебни, дистанцирани, върли (и често закостенели) отрицатели, отрицаващи правото, достойнството, мирогледа на ближния. В своя защита, ще отговорят че този ближен трябва да се смали, бидейки по-нисък от изкосената трева, но ще пропуснат да признаят, ще пропуснат, най-лукаво, че в този момент те не практикуват заповедта "възлюби ближния като себе си".
Те също така нарушават много деликатни фини закономерности от областта на етиката и нравствеността, в силата на които един човек, в който действа Бог, има естествен и също толкова неотложен вътрешен истински ПОРИВ да насърчава, повдига, окуражава, морално подкрепя, окрилява, вдъхновява този свой ближен, а също така да търси пътища за сплотяване и обединение, а не разделение. Този Божи човек няма да подчертава на ближния си маниер в стила на - "оправяй се сам, без моето приятелство, ти за мен си само грешен и освен максимална скромност до степен на несъществуване и неразпознаваемост, направо до степен да станеш невидимка и рееща се прашинка..., всичко друго разценям като осъдителна проява срещу теб самия (и те отправям на скамейката на подсъдимите)", за това че този ближен уж! бърка, всякога бърка, когато търси пътища и начини с достойство да проправи пътя в един задружно споделян път, изпъленен с трудности и премеждия, но с топли длани, събрани в едно и добри сърца, от които струи радостта! ...


Ще припомня и друг ценен материал от блога ми по темата. В тази публикация споделих следните размишления (2):

"Една категорична характеристика за човек, който е слуга на злото (в една или друга степен) е че той подтиска, обезсърчава, възпира стремежа, порива и вътрешния импулс на добронамерения човек насреща, посредством унизително отношение, системно подценяване, заквасено с ударна доза надменност, различни видове лични атаки и разпространение на такава крива тенденциозна логика, от която следва човек да изпадне в униние, отказ и нежелание да осъществи светлите си идеи, да даде път, простор и развитие на най-възвишените си идеали и въобще като цяло да прояви себе си жизнеутвърждаващо. В това се състои една от спирачките за потенциалното проявление на Доброто посредством подходящ човек.

Чистите извори на духовното познание вършат точно обратното, те дават надежда, утеха, упование, опора, вътрешна сила, светлина, морална и познавателна подготовка, защита и методика за правилни дейстия; те дават широта и богатство на мисълта и вътрешния живот на търсещия истината и мъдростта; те повдигат духа, преобразяват, обновяват човека, който получава шанс да преживее (в бъдеще, в точния момент) своето Новораждане и да преоткрие в себе си Христа; те са подтик, извор и източник за творчество, съзидание и за истинско въплъщаване на тази свещенна вътрешна Свобода, която Бог изначално е вложил в човешката душа като безценен дар, свидетелстващ за Неговата безмерна обич към Неговите чада...

"защото горко ми ако не благовествувам" се казва в Библията, 1 Кор. 9гл. И още насоки по темата като цитати:

"И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти."
                        "Сѣятельтъ"(Сеятелят) - Беинса Дуно


"Никога не бива, скъпи сестри и братя, да се отчайваме и да падаме духом, да губим търпение или енергия, а да продължаваме по пътя си. Когато наближи правилното време, ще намерим това, което ни е предопределено. Защото на всеки човек - въпреки, или дори поради свободата му - жизненият му път наистина е предопределен за известни насоки в живота. Всеки човек е призован да изпълни своята световна задача и ще я изпълни, ако прояви добра воля за това."
                                    (Р. Щайнер, с.съч. 270)


Та този самозабравил се скорпион, който много педантично ще изисква едни изопачености, с цел да пресече пътя на ближния, да го потъпче и да отрече неговия път, дело и стремеж на душата като потенциална служба на Бога, излъчена смело и решително в пространството и за да се привлекат братя в единомислие - тази велика благословия!, та той, същият, ще упакова изброеното под формата на "свещено освобождение от възгордяване" !!!, моля ви се, така ще го представи!, ...
той ще пренебрегне с лекота и даже умишлено, едно важно (окултно) правило -
да се благославяме взаимно, да наричаме добри пожелания, да се молим един за друг, да си помагаме във висш, чист, християнски смисъл! И понеже им е свидна добрата дума, те нямат такава в пазвата на сърцата си, а само скърцат със зъби, те не харесват една блага песен, дадена от Учителя Беинса Дуно, но аз сега ще я споделя, защото тя е основопологаща !!! :

"Блага дума на устата,
туй е ключът на сърцата,
на сърцата, на сърцата,
туй е ключът на сърцата.

Мили поглед на очите,
туй език е на душите,
на душите, на душите,
туй език е на душите.

Нежно чувство проявено,
всяко зло е разтопено,
разтопено, разтопено,
всяко зло е разтопено.

Силна воля увенчава
всяко дело и проява,
всяко дело, всяко дело,
всяко дело и проява.

Любовта със тях съгражда
тоз живот, що тук се ражда,  
ражда, ражда, ражда,
тоз живот, що тук се ражда,  
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда.

Дадена на 05.11.1922 г.

Велика песен, велика! Но само за чистосърдечни, които знаят и използват за всеобщо благо, за нашето добруване, за добруването на нашия ближен - БЛАГАТА ДУМА! Тя е вълшебна, тя съгражда нови светове и вселенни, тя лекува, тя предизвиква усмивка, тя повдига, обнадеждава, тя дава път на Бога в нашия живот, отчетливо и ясно напомняйки за Него!!!



И за финал, минутка поезия (У. Шекспир), която ми се струва, че е породена от злодеянията на скорпионите край нас:

Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?


(1) - https://radoykova.blog.bg/drugi/2022/08/11/.1394919
(2) - https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/12/19/da-imame-viara-v-sebe-si-dryznovenie-i-vytreshna-ustoichivos.1892241


П.С. - моля, който реши по свое усмотрение да ползва материали от този авторски блог, да употреби добросъвестно кавички, линкове и посочване на оригиналния източник, при това с мярка и добро отношение.
Да бъдем точни, прецизни и почтени един към друг!


Юлия Радойкова

Здравейте с внимание следя вашата дейност която е толкова всеобхватна, даряваща ни със Светлина по изключително значими въпроси касаещи пряко България и Света. Във връзка със скорпионското в българското общество считам че всеки от нас се е сблсквал с него. По важно е да го осъзнаем и да проявим онази Любов която Твореца е вложил в Нас! Продължавайте да ни дарявате с вашата Светлина и чрез нея да се повдигне по голямата част от народът ни!