„Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще.“ -
е казал великият български национален герой Христо Ботев.

Днес ние сякаш сме забравили това проницателно послание на българския революционер, поет, публицист. При всичкото ми почитание към историята като много важна хуманитарна дисциплина, която винаги ще бъде на достопочтено място за тълкуването на хронологията на събитията, редно е да отбележа все пак, че сред българите се наблюдава едно особено явление да се взират много интензивно в отминалите исторически събития, особено от най-древния период на цивилизацията на нашите предци преди основаването на първото Българско царство и след това до средновековието, когато България стига до положение да падне под турско робство, което нанася непоправими белези на съвременна България и обуславя дългосрочни характеристики. Явление, при което хората пребивават в безвремието и обезличаването на текущата историография, която се пише сега, към днешна дата, а славното и велико минало на предците служи за утеха, защита, в по-добрия случай, а в по-лошият - за забвение, илюзорно бягство от действителността и/или манипулиране с историческите сведения с цел обслужване на налаганата про-западна версия, в която на пример се внушава, че българският народ е цивилизационно чужд на руския! Изобилстват материали в прослава и възхвала за древния период на България (само по себе е полезно занимание, но не в случая, когато липсва аналог и приемственост сред съвременното народонаселение на същите тези земи), но липсват задълбочени, аргументирани анализи за настоящето и преди всичко бъдещето на България в положителен, градивен ракурс, подчертавам, без излишно фантазьорство, а на базата на обосновани твърдения, в съчетание с необходимата далновидност, мъдрост, визионерство (ясен поглед към бъдещето чрез качествено разбиране на произтичащите процеси и феномени). В същото време, информационното ни поле е залято от негативния прочит на реалностите за България в стил "проф. Иво Христов" (нищо лично, посочвам това име като емблематичен и събирателен образ на устойчиво разпространяващо се явление). Вече писах аргументиран отговор защо не съм съгласна с твърдението, че врагът желае българската територия като географско разположение и позициониране, а народът, хората, населяващи тези земи нямат никаква стoйност. Моят контрапункт съм посочила в статията тук (1).
Но съм длъжна да отбележа, че в същото информационно поле липсва друга открояваща се линия на съждения, която в същото време да бъде жизнеутвърждаваща и в съответствие с натрупаната мъдрост през вековете и посредством най-достойните и чисти извори на духовно познание.


Това е България от 9 -10 век, по времето на създаването на Азбуката ни в Преслав и Охридската книжовна школа.


А сега ще припомня заглавието на тази статия с отправяне на молба - хората, които не изповядват духовен мироглед, да се чувстват освободени от написаното тук и да го пропуснат, тъй като не е адресирано към тях. Благодаря за разбирането. А тези, които определят себе си като съпричастни към духовния живот и развитие, моля да заповядат, директно се обръщам към тях.

Имам един назрял въпрос към духовно ориентираните хора със следния въпрос:

Има ли някаква духовна дейност по отношение на българо-руските отношения? Има ли някакви излъчени послания, обръщения? Инициативност под някаква форма на базата на ангажираност с този въпрос? Освен общоизвестната дейност на Силва Дончева. Има ли някакви качествени и съдържателни статии, материали по темата? Някаква препоръка като четиво или материал за гледане?

Говоря за материали, основаващи се на духовно-научното познание; материали, които обясняват, изясняват, онагледяват случващото се по правилен начин; които оповестяват свещената Истина и Правда; които излъчват морален импулс, красив подтик към Доброто; които насърчават, обнадеждават, окуражават; които дават отговор на най-мъчителните въпроси; които разгонват мрака, хвърляйки духовна светлина; които ни освобождават от капаните и мрака на лъжата; които ни побратимяват с тези, с които по Божий Промисъл, Воля и Благословия е отредено да сме братя?
Моля, споделете ако има такъв вид инициативност и извършена работа в общественото пространство.

Питам,
защото имам наблюденията за пълно абдикиране от този въпрос от страна на духовните среди, с изключение на Силва Дончева. Освен нея, мога да посоча проф. Константин Златев, който обаче напусна земния живот през 2022г., но успя да остави много ценен доклад по темата със заглавие: "Ролята на Славянството в съвременната епоха според Словото на Учителя Петър Дънов" (2).
От антропософските среди мога да посоча Март Атанасов като човек с отношение и известен принос по темата.


Наситих се на русофобски настроените представители от същите среди. Къде са останалите? Къде сте, братя и сестри?

Наблюденията ми сочат, че дори тези единици, представители от руския народ, приели Мъдростта на Беинса Дуно, което е повод за ценят и почитат България, дори те бягат от оповестяване на позиция, мнение, отношение и не предприемат никаква активност относно този остър проблем, явяващ се крайъгълен камък на нашето време, а именно - варварското, брутално и фатално унищожаване на българо-руските отношения, въвличането на България във военна, враждебна реторика и действия срещу Русия. Нищо не виждам, нула! Малко подхвърлени трохички гола надежда и с това се изчерпва!
Руснаците, четящи антропософия, проявяват слаб интерес към България, като цяло игнорират повдигнатия въпрос (за Славянството, включвайки България в анализа).
За българските реалности - мълча.

Такъв е констатираният резултат, дори когато отправям апел лично към въпросната група хора, в следствие на което те не могат да се оправдаят, че не са разбрали за кървящата рана, за която алармирам от колко време насам!

По наложила се вече практика, активност по този толкова насъщен въпрос проявяват хора с материалистично-прагматично мислене и съответно говорене и реагиране.

Ако някой все още се чуди каква работа имам да закачам всичките гореспоменати групи от двата народа, ще поясня. Намираме се в тежка духовна война с добре организиран, последователен, стратегически подкован противник, който, на всичкото отгоре, разполага с всички материални ресурси като лостовете на властта, ръководството на правителства, финанси, икономика, информационна и образователна сфера; разполага и с коварството на черната ложа.
Затова аз питам - с какви налични ресурси добрите и съзнателни, духовно пробудени и нравствено изградени хора се изправят в (наша всеобща) защита и неутрализиране, стопяване на световното зло? С какво насреща се изправят? Какво предлагат на ближния, който определя себе си като съотборник в полза на добрите и доброто, в полза на Христа? Как точно ще постигнем безкористна задружност помежду ни?


***
Гледахте ли последното интервю с руската посланичка г-жа Е. Митрофанова? (виж 3)
Коментарите под видеото са все така нажежени, болезнени, печални, трагични, потискащи, нападателни, взаимноизключващи се....

Та ето това е жалката картина днес, докато хората с духовен мироглед се разсейват с всякакви други, явно по-съществени въпроси от повдигнатия, според тях. В същото време, все по-отчетливо се очертават фаталните и пагубни процеси, които протичат в двустранните отношения на двата братски, славянски, тясно свързани по между им народи..., процес, при който вилнеят като онбашии агентите на евро-атлантизма и неоосманизма у нас, които тъпчат и погазват истината, всичко мило нам и родно и възможността за достойно бъдеще на народа ни...

Направи ли ви впечатление, стигнахте ли до извода, че
колкото повече се засилва излъчването на русофобия в България, толкова повече се задълбочава и ускорява процеса на дебългаризация, или обезбългаряване, стопяване, заличаване, изкореняване, клонящо към етническо прочистване на българската земя от българския народностен елемент (в културно отношение и всички останали вектори), който е основополагащ за родината на самите българи! Убедена съм, че русофобията е равнозначна по сила и тежест на българофобията!


Питам, принудена съм да питам (дали се осъществява на практика някаква духовна дейност по отношение на българо-руските отношения, разбираемо от вещи лица). Бих се радвала на разговор на живо по темата, но няма такъв идейно-мисловен, душевно-духовен порив и живот в нашето общество!

Дали някой от тези към които се обръщам ще благоволи да отговори тук ?!
Затова повдигам този въпрос и в блога ми. Но ще получа ли стойностен отговор?!

***
Друга статия от блога, разгръщата темата за смисъла на активното защитаване на позиция, със заглавие - "Активността в социалната и духовната сфера - взаимовръзки" можете да прочетете тук: https://radoykova.blog.bg/drugi/2022/08/11/.1394919


(1) - "Българо-руските отношения (свободни размишления)": https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/04/10/bylgaro-ruskite-otnosheniia-svobodni-razmishleniia.1863558  

(2) - https://beinsa.bg/students_s.php?s_type=all&id=3595&status=1&high=%D0%94%D1%8F%D0%BB

(3) - https://www.youtube.com/watch?v=rbVJvv8cCcI&t=83s


Юлия Радойкова

dobrodane,

Коментарът ти бе изтрит и ще бъдат изтривани бъдещите ти такива, защото:

1. Ти не влизаш в целевата група на моята писателска дейност. Изрично споменавам това и в тази статия, свободен си от моето творчество, което не е адресирано към теб.

2. Вече те предупредих, че включванията ти са крайно нежелателни. Това е любезното ми оповестяване на нежеланието ми да си "общуваме".

3. Дори и да си платен агент, член на етническа анти-конституционна партия, или агент по свободна воля, защото така ти диктува вътрешния заряд, защото така те е възпитала майка ти и така те е оформила средата,
да знаеш един ден ще отговаряш за действията си пред Бога, без значение дали си вярващ и/или как наричаш този Бог, ти ще отговаряш за нанесените щети, вреда и ущърб на българския народ, подкопаване на моралните му устои и нравствено базиран ориентир на ценностите.
Всички ще отговаряте. С последствията за деянията ви.

За всички виновници, които участват в политическото и духовно разорение на българите, ще има Божи Съд. Земният може и да го избегнат, но този, за който говоря, няма да им се размине! Пък който иска - относително свободен е да си туря такъв грях като карма - да малтретира цял един древен народ, основоположник на писменост, книжовност, духовност.

Така че, моля да не ме притесняваш повече, по-добре се погрижи за своето укрепване в истината, справедливостта и добродетелта!