Многократно съм оповестявала моралната си и идейна подкрепа към бележия наш сънародник, многоуважаваният г-н Пламен Пасков. Той действително се отличава с дар слово, със словотворчество и свободомислие, с оригиналност, с наличие на светъл ум, родолюбие..., в съчетание с моралност, принципност, богата душевност, обширни познания и обща култура; ползва се с обществена подкрепа както в България, така и в Русия, за наша всеобща радост и за целта говори много добър руски език, осъществявайки информационна мръзка между двата народа. И тези достойнства далеч не изчерпват описанието на неговата достопочтенна личност, но аз ще спра до тук и ще посоча само една характеристика, която не споделям (наистина се ограничавам само с една особеност, от която лично аз се разграничавам) - това е безусловната му подкрепа към отминалия тоталитарен строй в България, под водачеството на другаря Тодор Живков, по начин, при който се изтъкват само най-хвалебствени оценъчни слова и доводи. Ще го направя поради следните причини -

• първо, след като изразявам подкрепата си, длъжна съм да посоча от какво се разграничавам, защото в противен случай излиза, че подкрепям излъчените послания на 100%;
• второ, защото неговата версия се наптрапва многократно, с постоянство и честа повтаряемост;
• моето чувство за справедливост ми говори, че не бива да се поругава паметта на жертвите на комунизма, защото през този период действително НР България погуби, затри и ограничи значителна част от най-будната и светла част от нацията, с право наречена нейният цвят.

Бързам да подчертая, че не повдигам темата болшевизъм/комунизъм/социализъм с цел да насаждам русофобско настроение, напротив! Заявявала съм го и друг път, ще го подтърдя и сега, че аз не виня нито Русия, нито руския народ за тази иделогия и политика, тъй като това е привнесено от Запад и посредством окултни ложи. Обяснила съм в статия от блога със заглавие: "Болшевизмът/комунизмът нямат нищо общо с руската народностна душа, с вътрешния душевно-духовен живот на руснаците и водачеството на Архангела им" (1).

Свои основни възражения срещу този режим съм описала в статията: "Най-лошото на комунизма е това, което идва след него" (3).  Такава е моята теза - това, че в съвременна България, по важни показатели, действителността е в пъти по-зле, отколкото преди 1989г, това е защото споменатият предшестващ период е бил развъдникът, разсадникът на човешки пороци, слабости, разложение, безбожност и в крайна сметка - идейна, философска безпътица и обреченост, а сега жънем плодовете от посаденото тогава!




Допълнително, ако някой реши да ме замери с аргумента, че нямам право да се произнасям за време през което не съм живяла през съзнателния си живот, защото се родих малко преди падането на този режим и емпирично познавам периода на "прехода", ще отговоря, че имам моралното право да се произнасям за този период поради общочовешки причини, тъй като от край време се занимавам с обществено значими въпроси, генерално погледнато, а в частност, имам правото да изкажа мнение като потомка (внучка) на репресиран от комунистическата власт българин. Зная много добре какъв човек, с каква душа и дух е бил дядо ми. Човек честен, почтен, човек с най-възвишени стремежи; идеалист; мощен духом и в същото време скромен и смирен; непоколебим, твърд, категоричен и в същото време с обичащо сърце, способен да цени ближния по най-съкровен и предан начин; самоук, но изключително любознателен ценител на философската мисъл, качествената литература, чуждте езици, просветителството. Вечно в порив да постига вътрешна свобода и да намира смисъла на живота. Занимавал се e с творческо писане, държал е пламенни речи, докато не го възпрат да говори и чрез силата на мисълта и заряда на отправените послания да събира съмишленици край себе си в своето обкръжение. Дядо ми всичко е правил, прилагайки висш смисъл: при кръщаване на децата му, при избор на професия, при съграждане на семейна среда, в навиците му и житейския му избор, - във всичко дядо ми е влагал висше предначначение и велик стремеж, послание, отправено към цялото човечество.
Отделно за него съм разказала в статията си "Посвещение" (2).
Не бива да пренебрегваме със следата, която са оставили репресираните по политически причини през този исторически период.

Затова, аз съм спокойна. Колкото и да омаловажават подвига и жертвата на мъчениците на отминалия тоталитарен строй от XX век, аз зная какъв човек беше дядо ми. И си пожелавам едно нещо - да нося неговия плам, неговата крепост, нравствена сила, чистота и вътрешна красота. Моля се да имам неговата благословия; благодарна съм да бди над мен и да помага от Небето, с душевните си сили!


Съгласна съм, че по времето на този строй е имало хубави неща, но те са се проявили като такива, не защото идеолозите, инициаторите и вождовете на тази политика са били добри и добронамерени, а защото този строй, преминавайки през душата на славянските народи се е пречупил и съответно е претърпял известни поправки в положителна посока. Хубавото, градивното, през онова време, се е случило, защото тази гъста материя на материалистичен мрак, потисничество и изпитание за духа и душата, премина през наличните душевно-духовни сили на българския, руския и другите източно-европейски народи и излезе наяве преработено, трансформирано, преобразено, до колкото бе възможно да се стори това. Ето го източникът на положителните аспекти на това отминало време! То не е в изначалните помисли на идеолозите, изпълнителите и функционерите на предна позиция, а е плод на заложбите на представителите на засегнатите народи.


По този въпрос трая и търпя от много отдавна. Преди две години, през 2022г. в известна соц. мрежа, от профила ми, написах следното:

Kаква картина наблюдавам?

Ако човек не желае да слуша/чете информационни източници от евро-атлантическия либерален свят, неизбежно се натъква на консервативно настроените, които обаче проповядват марксизъм! Аз съм стъписана, защото това, че категорично не съм от първите, не означа, че ще отида в отбора на вторите (в което се опитват да убедят аудиторията)! Либерализъм - консерватизъм (марксизъм) - това са двата полюса на едно махало, което разкъсва идейният живот на личността. Това е амплитудата от Луцифер към Ариман и обратно (където те си партнират), при което Христос отсъства напълно, а човек се мята от единия полюс към другия, докато се предаде в своята неизбежна безизходица и провал на възгледите и реализацията им по смисъл, стойност и прозорливост. Опасявам се че колкото е коварен единият полюс, толкова и другият.

По ирония на съдбата, често ми се налага да слушам пропаганда в полза на "добрият" социализъм от миналото. Разбирам, че някои хора на възраст над 40г. изпитват носталгия по своята младост, когато са били заварили последните изтичащи години на социализма в България и имат своите субективни доводи да харесват това време, поради някои блага, удобства, които тогава за тях са били налични, а сега, от 30+ г. насам отсъстват, т.е. според техният аршин, сега положението е много по-зле. Само че, тези изброени блага са в материални измерения, в духовно отношение, този режим е бил съкрушителен за духа и душата! Това е много съществено уточнение! 

Днес, например, ние свободно можем да четем духовна литература и да я разпространяваме, докато по онова „хубаво“ време, тази дейност е била строго наказуема и забранена. За мен това благо, което тогава е било отнето от хората е твърде ценно, не бих пренебрегнала с тази човешка свобода!

Но да се върна на изброяваните доводи колко хубав бил комунизмът от миналото (на фона на днешното никакво настояще). Добре, да си изреждат тези любими доводи, обаче!!! - има една червена линия, която не бива да бъде пресичана и тя е паметта на жертвите и мъчениците на този режим! Ако човек (и общественик), който е застъпник на посочения политически строй, в своята пристрастна оценка омаловажи саможертвата и мъченичеството на пострадалите, тогава навлизаме в областта на потулване на правдата и дори поругаване на делото на тези хора (вече починали и неспособни да защитят своята жизнена позиция), дело, което в повечето случаи е било чисто, достойно, възвишено и идеалистично.

Ако въпросният оратор посочи, че жертвите на комунизма са били такива поради техни волни прищявки „да носят дънки, да слушат Бийтълс и да ядат банани, досущ като маймуни“, то това е опетняване на светлата им памет, незачитане на техния героизъм. Не, жертвите на комунистическия режим не са станали такива поради толкова нищожни капризи, те не са били толкова низши и жалки в стоите копнежи и стремежи, това са били благородни, светли личности, идеалисти, които са страдали за бъдещето на родината си, защото с душата си и чрез целият си вътрешен потенциал (ум, проницателност, просветеност и пр.) в дълбочина са разбирали за пагубните, гнилостни процеси, които са се разгръщали в условията на този мракобесен, тоталитарен режим, на който били живи очевидци и в този случай техен морален дълг е било да се възпротивят, каквото и да им коства това, защото така повелява ходът на еволюцията на човешкото съзнание! Техният път, а съответно и техният велик принос е бил да се противопоставят идейно, духовно и на дела като по този начин са способствали за напредъка на обществото. Тези идеалисти са жертвали много от себе си за да извървят този тежък, неблагодарен, страдалчески път, да се борят за ценности и идеали, да бъдат верни на себе си (и пред Бога), да устоят до край, каквото и да им коства това!

Затова искрената ми молба е да не бъде поругавана, опетнявана паметта на репресираните и загиналите от комунистическата червена власт хора!
Те, горките, неразбрани и угнетени по свое време, неразбрани и след смъртта си, в невъзможност да огласят свободно възгледите си за какво са живеели, и за какво са се борили и жертвали, но високият им идеал не е загубен, той живее в душите на техни потомци, сподвижници, братя и сестри по дух, разбиращи и знаещи добри человеци по цялото земно кълбо.


Юлия Радойкова


(1) - https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/09/02/bolshevizmyt-komunizmyt-niamat-nishto-obshto-s-ruskata-narod.1881084

(2) - https://radoykova.blog.bg/drugi/2017/06/15/posveshtenie.1551809

(3) - https://radoykova.blog.bg/drugi/2020/09/19/nai-loshoto-na-komunizma-e-tova-koeto-idva-sled-nego.1728122
 

Точно в десятката, с отлично подбран удебелен текст!

Mapo, благодаря за отзива! Ценя благата дума и винаги се усмихвам по този повод.
Сърдечни поздрави!

Ако не сте чели, бих препоръчал да се запознаете с творчеството и живота(също и смъртта) на Никола Николов
https://bg.wikipedia/wiki/Никола_Николов_(писател)

Много силна книга свързана с жертвите на комунизма е „Четиридесетте безотговорни дни“.

А няколко от другите му книги се основават на "Протоколи на ционските мъдреци", която според мен трябва да се изучава ако не в училищатата, то поне в университетите(след определена редакция, понеже вътре се прекалява с анти еврейската пропаганда, но пък това не отменя истината написана вътре).

Поздрави!