За смисъла на разказването на действителни приключенчески истории на децата.

Спомням си, през ранните ми години, когато (по време на нашите походи в необятната шир на една северна държава) се озовавахме сред диви местности и се е случвало да питаме някой местен жител, разпъвайки картата, как да стигнем до еди-кое си място, понякога срещахме почуда и възклицание:
„ - Абе младежи къде сте тръгнали, от тук до там са полу-непроходими гори, реки за прекосяване, чукари, диви животни, пък и зима е, всичко е в сняг, лед и мраз, защо не стоите на топло (и не мирувате)?“ А нашият отговор беше:
„ - Е, дядо, ти можеш да стоиш у дома, на топло и безветрено, но ние – не – и да ни вържат, пак няма да стоим!“

Действително, на млади години, човек получава едно разширение на душата и по естествен начин установява връзка с целия свят, чувствайки се неразделна част от него, иска да го опознае, обиколи, проучи и изпита; това са дивните приключения на живота, когато младият човек е още в зората си и във възход, движейки се напред към неизвестното и вълнуващо бъдеще. По-късно, съдбата ще очертае своите контури и посока в живота, но именно тогава е благодатният период за великите откривателства на ума, сърцето, душата, каляване на волята. Тогава, тези младежи (и девойки) дори не подозират колко важни са въпросните мигове като преживяване, впечатления и опит. Но по-късно, когато станат родители, ще разберат.
Когато тези младежи (и девойки) станат майки и бащи, вечер, преди заспиване и сутрин, след закуска, стига да отделят време на децата си, уверявам ви, техните деца ще слушат в захлас и ще молят да чуят още и още истории за прекосяването на гори тилилейски, за срещи с глигани, мечки, сърни и други диви животни, за разразили се бури в открито море и в планината, за премеждия, за приятелски жестове в трудни изпитателни моменти, за хумористични и весели случки… за всичко това, и още много друго, което ще послужи като най-ценните, необикновени и хранещи детските души, същностни истории - ярки, запомнящи се за цял живот!



По този повод предлагам Песента "Напред да ходим!" (1)

Напред да ходим смело
в чертозите безмълвни
на тайното познание,
с живот и сила пълни.

         Припев (изпълнява се след всеки куплет):
Кат вихри над горите,
с дух пламен във гърдите,
напред да полетим,
света да обновим!

Земята с чисти мисли
да оградиме здраво,
и злото всепорочно
да победиме с право.

На слабите да носим
подкрепа и обнова,
на страдущите – милост
и свободата нова.

Във бездната да слезем,
хоругва да поставим
и падналите братя
от мъка да избавим.

Тогава да отворим
на новий град вратите,
в Иерусалим да влезем –
света на Светлините.

*****

В главата ми се мъдри още една добра идея, която желая да споделя с вас, особено с родителите.

Осъзнах че е много полезно да записвам хубавите случки от живота, в които се е проявило доброто, силата на волята, красотата на човешката душа, знамения и прочее. В една тетрадка записвам тези реални случки, а в удобен момент ги прочитам на децата. Резултатът е много добър, така се подсилва идеята за добрите аспекти на битието и градивните, светли, растящи сили в човека. Ако описанието ми включва някое добро и вдъхновено дело, сътворено от децата – чрез записването му те получават положителни импулси за напред; допълнително, то действа като интересна приказка, при това не чужда, а наша, лична, авторска, жива! Taкoва записване се явява увековечаване, припомняне на даден значим момент; постига се концентрация, фокусиране и по-задълбочени размишления над идейното съдържание). Това че случката е позната и те са участници на описаните събития съвсем не отнема от интереса към художествено написания текст, а напротив – разкрива в себе си особена дълбочина, сила и смисъл!

Тези семейни истории могат да бъдат прочитани на рождени дни с близки като един прекрасен духовно-душевен подарък за всички! Допълнително, тези истории могат да бъдат писани, съставяни, оформяни, включително и с рисунки от самите деца. Така това занимание ще бъде много полезно в много аспекти! Можете да измислите и заглавие на тази лично изработена книга. Ето защо реших да споделя тази идея за вас.
Бъдете благословени и за добротворчество вдъхновени!



Друга идея, в тази част на годината - зимния период е да храним птиците край нас, да правим хранилки, да ги наблюдаваме заедно с децата, след което можем да предложим да бъдат нарисувани в скицник и за да е още по-познавателно, към русинката може да се добави информация за самата птица като вид и особености.
Има едно много подходящо стихотворение по този повод:

Врабче
Чичо Стоян

Сняг се сипе на парцали;
вее буря, веят хали.
А отвън се чуй врабчето
как се моли на детето.

И кой знае му езика,
той разбрал би как му вика:
— Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!

Нека веят бури, хали,
нека сняг се сипе, вали…
Ако имаш, ти сърце,
то ми хвърляй по зрънце.

Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
И игрив, и скоклив!
Джив-джив, джив-джив!

*(4)





Ще споделя няколко същностни истории, подходящи за деца, дано да откриете красотата, моралността в тях; те способстват за развитието на мисълта и въображението:

Първата е за живота на пингвините.



Когато температурата падне до минус 30 градуса, а вятърът духа със скорост до 40 метра в секунда, пингвините се събират в кръг. Стоят с гръб към вятъра, защитавайки другите. Периодично най-отдалечените пингвини се движат вътре в кръга, а тези, които са били вътре, стават най-отдалечените. Тази последователност дава възможност на всеки пингвин да се затопли. И само благодарение на грижата на всеки за всеки е възможно да оцелеят в суров климат и да преодолеят суровия студ...

********

~ Операция Белуга. Спасени благодарение на класическа музика! ~

В края на декември 1984 година, чукотски ловец забелязва стадо от 3000 белуги, да се борят за живота си в малък воден басейн до остров Чукчи. Източните ветрове са натрупали сняг и лед с дебелина 4 метра, създавайки широк ръкав, който китовете не могат да преминат с едно гумркане. Месните жители започват да пробиват дупки в леда и да ги хранят. Скоро става ясно, че китовете ще умрат ако не бъдат освободени до открито море. През Февруари е извикан ледоразбивачът Москва, за да пробие канал през леда и да освободи стадото. На 22 Февруари 1985г. достига до китовете, но стадото отказва да последва кораба през канала, който е направил. Капитанът решава да пусне на високоговорителите класическа музика, китовете най-накрая започват да следват кораба. В резултат са спасени над 2000 белуги. Операция Белуга е един вълнуващ момент от човешката история.

*********

~ Ще разкажа за едно християнско послание във филма Free Willy, което открих. ~

В трета част се разглежда бракониерството при което главният убиец и преследвач на косатки, бива два пъти спасен от Willy, който го избутва на повърхността от дълбоките води, дори когато бракониерът е оплетен в собствените си мрежи и дори, когато под водата насочва нож към косатката, този същият, който е стрелял с харпун срещу групата приближени косатки, Willy го качва на гърба си и го извежда нагоре, към повърхността и кораба. Допълнително и позицията на сина на бракониера му въздейства и след това двойно спасяване от собствената му смърт чрез благородството на въпросната косатка - до скоро - мишена, този мъж поставя Край на тази практика, отивайки първо при сина си да му каже, че съжалява за всичко сторено като от този момент нататък, той става нов човек. И този миг е тържествен за всички!


****************

Вървят двама пътника в един студен зимен ден, навън е студ тридесет и пет градуса под нулата. В това време те виждат на пътя си паднал един човек, замръзнал от студ. Единият пътник казва на другия:
- "Хайде да слезем да помогнем на този пътник, да не умре от студ."
- "Няма какво да слизам, аз и без това съм замръзнал. Ако сляза да помагам на него, аз сам ще замръзна."
Другият не го послушал. Той слязъл от коня и започнал да разтрива замръзналия пътник. Той разтривал ръцете и краката му, а като разтривал него, и той сам се стоплил. По този начин той помогнал на брата си, а първият пътник продължил сам пътя си.  (3)

**************

Жито и къклица:

"Ученият земеделец, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените култури на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два–три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва:
”- Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя.”
Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други на къклица. Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват:
- "На нас ли ще говориш тези неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия."

Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия."  (2)

Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:

– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!

– Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

– Трите сита ли? – зачудил се човекът.

– Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

– Не, просто чух другите да говорят…

 – Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

– Ами не, напротив!

– Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

– Хм… Всъщност – не особено.

– Тогава – заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?

*****************************

                           Делфините създават „кръга на живота“  (познавателно)

    Делфините създават „кръга на живота“, когато женска е на път да роди, и я пазят от акули в продължение на 3 часа. 10–15 възрастни делфина плуват в кръг около раждащата майка и я защитават от всякаква заплаха. Малкото се ражда с опашката напред, за да не се удави, а майката го избутва към повърхността за първата му глътка въздух. Бащата остава до майката и не ловува в продължение на две седмици, за да я пази нея и новороденото.

🔹 В сините дълбини на океана, където всяка секунда може да означава живот или смърт, делфините са се научили да се подкрепят един друг с нежност, която променя представите ни за животинския свят.
Когато женска делфин е на път да роди, тя никога не е сама. Нейната социална група – семейството ѝ – влиза в състояние на пълна бдителност. Опитни женски и защитни мъжки се събират около нея и образуват онова, което биолозите наричат „кръг на живота“: въртящ се, бавен танц, пълен с намерение и отдаденост.

🔹 Вътре в кръга бъдещата майка е обгърната от спокойствие, наблюдавана от интелигентни погледи и защитни жестове.
Това е свещено пространство, създадено временно от живи тела, за да ѝ осигури сигурност в най-уязвимия ѝ момент. С часове другите делфини плуват в кръг около нея, пазейки дистанция от всяка външна заплаха. Всяко движение е прецизно – като древна хореография на грижата.

🔹 Самото раждане е изключително.
За разлика от повечето бозайници, делфинчето се ражда с опашката напред. Този на пръв поглед малък детайл всъщност е въпрос на живот и смърт. Така новороденото остава по-дълго в защитната среда на майчиния организъм и избягва риска да вдиша вода вместо въздух. А когато настъпи моментът, майката използва силата и ловкостта си, за да го изтласка бързо към повърхността – за първата глътка въздух и началото на живота.

🔹 Но впечатляващите жестове не спират с раждането.
След като малкото поеме дъх, майката не остава сама нито за миг. В повечето случаи бащата остава близо. За разлика от други видове, при които мъжките изчезват след чифтосване, при делфините се наблюдава активна бащина грижа. Почти две седмици бащата стои до майката и малкото, без да участва в лов, фокусиран изцяло върху тяхната безопасност – един мълчалив, но дълбок акт на подкрепа, свидетелство за силните социални връзки в групата.

🔹 Общността остава близо и след раждането.
Малкото, което още не може да плува добре или да се пази самт, е непрекъснато наблюдавано от другите делфини. Роднини се сменят, плуват край майката и детето, понякога дори го насочват към храна или го отклоняват от опасни зони. В първите дни дори игрите са ограничени, за да не се наруши крехкият баланс между почивка, кърмене и сигурност.

🔹 Това невероятно поведение е повече от инстинкт – то е форма на общност.
В морска среда, в която всичко е в непрестанно движение, солидарността е тихото оръжие за оцеляване. Делфините не просто живеят заедно – те живеят един за друг.
Кръгът на живота е живо доказателство, че дори в дълбокия океан, където природният закон изглежда жесток, съществуват острови на състрадание, невидими връзки и защита, изградена не чрез сила, а чрез грижа и обич.

🔹 Раждането на делфин не е просто биологичен акт – то е чудо на сътрудничеството.
Немълвна клетва между членовете на групата. Колективно обещание, че новият живот ще бъде приет с топлина, защитен с преданост и отгледан в океан, който – благодарение на тях – изглежда малко по-сигурен.

___________________________________

Юлия Радойкова


(1) - Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии.

(2) - Беинса Дуно, НБ „ Посред тях”, 30.10.1927г.

(3) - Беинса Дуно, "Ако говоря", ООК, 26.септ.1934г.

Tълкуване от него, пак там:
"Казвам, ако вие постоянно сте заети със себе си, ще замръзнете. Аз гледам, хората навсякъде правят същата грешка. Те се качват на коня си и бързат, гледат да не замръзнат на пътя, да си уредят своите сметки. Не, ти ще замръзнеш. Ти сам никога не можеш да уредиш своите сметки. Ти ще уредиш своите работи дотолкова, доколкото се уредят работите и на другите хора. - Защо? - Защото ти сам си част или един орган от Бог. Твоята функция в този общ организъм зависи от общото съгласие с другите органи. Ръката ти трябва да работи и затова здрава трябва да бъде. Ръката не работи за себе си, тя работи за цялото. И ръката не взема парите за себе си, тя ги туря в джоба, където ще се скрият за общите нужди. Това са само сравнения, с които аз не искам да ви отклоня от вашия път, но казвам, ако вие разсъждавате по стария начин, къде ще му излезе краят?"

(4) - За научаване. Любопитни факти за врабчетата:

Врабчетата не са прелетни птици. Те изглеждат много малки, но не се страхуват от студа.
В най-тежкия студ врабчетата седят на покрити със сняг дървета, като топки на
коледно дърво.
Родителите врабчета хранят бебетата си само с насекоми и не ги отказват сами. Именно през пролетта ползите от врабчетата
са най-забележими - една двойка птици изяжда до 3 кг.градински вредители за един месец!
Вероятно всеки е виждал пъргави врабчета, които се мотаят в затоплена от слънцето локва.
Това са не само забавни игри,
но и прогноза за времето.
Ако врабчетата плуват в локви, значи ще има слънце. Чувствайки суша, птицата се къпе във вода, но очаквайки дълги дъждовни дни,
се къпе в пясък и прах.

В Китай в средата на 20-ти век се случва непоправимото - популацията на врабчетата била унищожена до корен заради идеята за борбата за реколтата. И глад удря страната. Големият китайски глад: гъсеници и бръмбари унищожават цялото зърно, защото техните врагове, врабчетата,
вече ги няма!
Няколко милиона души са умрели от глад през 1959-1961 г. Това е много голям масов глад в историята на човешката цивилизация.
Китайците трябва да купуват врабчета от съседите си и да ги развъждат отново. Оттогава в Китай врабчетата се третират внимателно!