България няма нито един съюзник, нито един приятел на света (онези от ЕС и Запада не отговарят на тези понятия, затова не ги броя, пък и те се изявяват като наши врагове, кога откровено, кога под прикритие).  

Оставени (изоставени) сме само на Божията милост, закрила и защита от всички заобикалящи ни опасности и беди, а на земен план сме озъбени срещу Русия, пък не можем да си вържем гащите; без армия, но готови да обявяваме война първи; с колабиращ политическо-обществен живот, с рекордно, непосилно дългово робство (особено за нашите скромни възможности за изплащане).

Но най-мъчно ми е, че при скъсването с руско-българските отношения, погубихме всичко съградено от нашите древни предци, погубихме доброто чувство и изливащата се Благодат Свише, която се изяви чрез Писменост, Език, първопреведена Християнска литература в съчетание с активно и ефективно мисионерство от българските земи към Русия и Русия прие тези свещени дарове, което направи нашата връзка духовна, в Христа и дълговечна, за многая лета!

Но, отминаха тези времена на красиви обноски, на обмен на духовни дарове! Няма място за заблуждения - сегашният политически курс на България определя настоящото отношение на руснаците към нас и съответно то не е добро! Айде пробвайте сега, след това опозоряване пoради англо-американския строй, проява на безгръбначност и прочее, да обяснявате на руснак че България все така може да е приятел за тях, но с тази особеност, че трябва да превъзмогнем официалната ни позиция и многочислената армия от русофоби и платени партийни функционери, НПО-та и др. Иначе сме приятели с братско отношение. Амиии, съжалявам, но не става! Манджата е вкисната, не я приемат за вътрешна употреба (вече)! Духовно наследие, традиции, принос, автентичен духовен живот и култура, с които имаме готовност да ги запознаем - всичко е загубено, няма как да протича жив интерес по тези иначе толкова важни теми! Ние сме онези, които не могат да отстояват своите права и всеки път са на грешната страна и включване при военна обстановка в Европа.

Сценаристите, които скараха народите от Източна Европа помежду им и в частност България с Русия - си свършиха работата. Нашата задача се усложни многократно, и преди не беше цвете, а сега - пред себе си имаме трудно преодолими препятствия, дълбоки рани за превръзване и лекуване, поправяне на последствията от нанесените вреди. Как ще се работи за добруването и благоденствието на семейството на славянските народи, с център Русия, към които принадлежим и ние - трябва да намерим нов път и начин! В името на изпълнението на волята Божия.
 

**********

Предполагам, след стряскащите, но за сметка на това многократно повтарящи се, зловещи прогнози и констатации за скоропостижната съдба на родината ни, днес цяла България чете думите на проф. Иво Христов тук: https://www.flagman.bg/article/289215

Искам да обърна на следните думи, цитирам: „ние сме много близко до епицентъра, поради чисто географското ни разположение. България от друга страна е важна като територия – не като народ и не като държава.“

И така целият български народ днес чете как той самият не е важен, важна всъщност е само територията, която населяваме, не живите хора, които са не само от плът и кръв, но с дух и душа, които носят нещо от вечността, от Божественото!

Нещо подобно се говори и за Русия, че тя е нападната от вражески сили, за да и бъдат отнети ценните ресурси. Така се внушава, че Русия е резервоар на природни ресурси и нищо повече. Хора ли? Хората не са важни, - казват ни те.

Не, господа, тук ще поспоря с вас!

Моето дълбоко убеждение е, че богоборческите глобални сили на мрака искат да поразят именно нашите народи по такъв начин, че да ни търкулнат в пропастта, която да гарантира именно духовната ни капитулация, първо е духовната капитулация, а след това – физическата.

Моето дълбоко убеждение е, че борбата е за душите на хората и срещу самите хора, явяващи се представители на споменатите народи, хванати в този капан на военен катаклизъм и общочовешка трагедия, в чудовищни размери.

Опитват се да ни внушат, че като народи нищо не струваме, че само земята и географското ни разположение имат изобщо някаква стойност, …. но това не е вярно!

Истинската съкровищница представляват хората, обособяващи даденият народ. Хората, потенциалът им, заложбите им, дарбите и добродетелите им.

*********

Още размисли относно българо-руският въпрос.

В създалата се ситуация, много е лесно руснаците да кажат на българите, че за тях ние вече не съществуваме, че са ни зачеркнали и точка по въпроса; лесно е и на някои българи да бъдат срещу Русия и действително, определени хора според спецификата на вътрешното си устройство изпитват неприязън към единия от споменатите народи, било то руският или българският, или и двата вкупом…

Но има и друг тип хора, такива, които знаят благодарение на всички свои изградени качества, интуиция и сърдечно-морален импулс, който ги води, че има въпроси от по-висше естество, въпроси, по които не хората с обикновеното си битово, предметно-отражателно мислене трябва да се изкажат, а да се запитаме Бог как се е произнесъл, каква е Неговата воля относно въпрос от толкова висока категория по своята значимост. Дълбоко съм убедена, че Божият Промисъл и Благ План включва изграждането на братство на земята между славянските народи (които имат за център Русия, а България има ключова духовна функция). Както съм го описвала и преди, тази свещена връзка бе запечатана и увековечена (на Земята и на Небето) чрез свещеният акт на приемственост от страна на Русия по отношение на християнската вяра, писменост и книжовност, донесени от българите в древността, след което, исторически, нашите двустранни взаимоотношения бяха белязани с поредица от красиви, благородни, светли постъпки, дарове и проява на самопожертване (в Христа), което ни направи свързани во веки веков и завинаги, Амин! Връзката между българският и руският народ е записана във вечността. Това не го решават, не го определят хората, това се решава Свише, според както е угодно на Бога.

Съответно, кавгата, крамолата, смъртният грях, които да ни разделят завинаги един от друг като народи, така че вместо братя да бъдем врагове фатално и окончателно, това е по желание и замисъл на богоборческите световни сили, които се изпълняват от англо-американска тайна ложа.

Ето защо, аз предлагам да се постъпва ирационално в случая. Лесно е да се критикуваме и нападаме, на външен план, аргументите в тази посока само нарастват по численост, но това е елементарно битово поведение. Благородно и достойно, в духа на Истината е да проявим висше съзнание и мъдрост, водени от висок идеал към цялото човечество и за бъдещето; да се обичаме, дори тогава, когато имаме слабости за преодоляване днес, но важното е, че имаме потенциал да се развиваме в светлината, в доброто. Българският народ, в голямата си част, показва, че пази обичта в сърцето си, въпреки всички външни обстоятелства.

Ще споделя думите на Капитан Петко Войвода:
„Няма сопа, която да избие Русия от сърцето на българина!“
…

В този ред на мисли, искам да изкажа добрите си впечатления от дейността на руската посланичка, г-жа Елеонора Митрофанова. Тя полага огромни усилия за да опази добрите двустранни отношения като се уповава на положителните аспекти, не отваря нови рани, а относно вече отворените рани, действа като страж-лечител, който се старае да изглади, да смекчи, да омиротвори и опази с градивност, с добро и с уважение всичко това, което ни свързва като два близки народа; а където трябва, с проницателна прецизност, отстранява гнойта, с мисъл за напред.

Достойно се държаха и руските дипломати, които в критичен момент (тяхното изгонване от страната ни, лятото на миналата година) не отвърнаха със зло, а изразиха сърдечна топлота и доброжелателност към българския народ, ще припомня само тази реплика от споменатият преломен момент:

„Ние сме убедени, а и аз бих желала, народът на България да чуе това: Никой няма да успее да разкъса вековните културни и духовни връзки, които свързват нашите народи”, каза Мария Захарова.

„Рано или късно здравият разум ще надделее. Искам да подчертая още веднъж нашата увереност, че това е направено по поръчка отвън, направено е въпреки волята, желанието и стремежите на българския народ.” (1)

А в това видео ще чуете (3), че българите са нисши пред американците (заради колониалния ни статут), но също така, ще чуете от същият американски говорител, Скот Ритър, че Русия желае да има ДОБРИ отношения с България, добри! 

******

Човек е отговорен да развива едновременно ум, воля и сърдечна област, като моралността трябва да изпреварва с 3 крачки познавателният напредък!

Днес мнозина атакуват този човек, който говори чрез сърцето си, давайки израз на чувствата си. Особено ако не им харесва оповестеното мнение!
В Писанието обаче е казано:
„Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.“ (Откр. 3:16), затова ще оповестя следното:
аз пък съм благодарна, че сърдечната ми област все още има признаци на живот и чрез тази пулсация и този говор сърдечен, се ориентирам далеч по-добре в света, изпълвайки всеки житейски миг с много смисъл, значение и съдържание!

Благодарна съм, че в славянската душа има толкова много потенциал за проява на висша Любов!

Възхищавам се на хората, които обичат в името на Бога! Възхищавам се на такива славни хора като монахините от град Самара, избродирали това свещено знаме с толкова много сълзи, молитви, благослов, надежда, вяра, любов, отправени към българския народ, когато е бил на ръба на унищожението! Трябва да носиш гигантска любов в гръдната си пазва, за да избродираш такова знаме и да се самоорганизираш като делегация, потегляйки от далечният руски град Самара, за да връчиш лично и тържествено това Знаме на българските опълченци! И сърцати били самарските монахини, но и с акъла си, искам да ви кажа, уважаеми! Много мъдро са преценили какво точно да изобразят на това знаме и какво точно да напишат, това са били много умни светли души: от едната страна е избродиран образът на Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий, като живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.

Отношение. Възхитена съм! И изпълнена с благодарност! Това, което се е случило е цяло чудо, чудо несравнимо, сърцето ми подсказва за това!

Както съм възхитена от Мерсия Макдермот, - впечатляващо е как тази жена, англичанка по произход, посвещава целия си живот, труд и творчество да пише исторически биографии на най-видните българи! Защо го прави?!! Че има мислителни способности, има! Нали всеки призовава да развиваме разсъдъка си! Само че хладният интелект, нито само изолираната разсъдъчна дейност, биха я подтикнали да изпълни тази своя мисия, този духовен подвиг – душата и е проговорила, че това е неин морален дълг, душата и духът! Любовта е проговорила в нея да изпълни тази работа, безграничната Любов, произтичаща от Божественото, защото без Любов тя не би имала това вдъхновение, това озарение, тази вътрешна сила да бъде толкова работоспособна именно на това поприще, както тя се прояви. И само при тези условия, идва Благодатта!

Питам се къде са тези хора, с такива сърца, с такава способност за проява на висша Любов днес, сред нас? Питам се, аз способна ли съм на това, което те са изявили! Питам се още, при нарастващата безсърдечност, ще успеем ли да съхраним сърцата си, да ги съхраним, за да сме способни на такова възприятие и за излъчването на такъв духовен импулс! Затова се възхищавам на споменатите духовно-душевни качества и способности! И зная със сигурност, че това са светли души с пълноценно развита сърдечна област, в съчетание със светъл ум и крепка воля! 

„Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“

*******

"Благодаря" на руски език е "спасибо", което произлиза от "спаси Бог". И така, всеки път, когато руснаците благодарят, изричат това послание: "Спаси, Бог!". Семейството наричат "семья", което ще рече "семь (раз) я", т.е. "седем (пъти) аз" - аз, аз, аз,... и пак аз.

Думата „любовь“ може да бъде разшифрирана като „лю“ – люди, „бо“ – Бога, „вь“ – ведающие, в превод – „хора, познаващи (знаещи за) Бога“.

Знаем че думите с религиозен смисъл, всички понятия за вяра и нравственост в руския и българския езици са идентични. Докато руснаците са заимствали думи за своя език за различни сфери от живота и науката от различни народи, то религиозно-нравственият речник на руския език е по аналог на българския език. Така, ако българи и руснаци си говорят за и на тема: добро, зло, Бог, Господ, дявол, грях, добродетел, нравственост, любов, мъдрост, възпитание, свобода.... и прочее и прочее, виждат, че на тези теми думите са едни и същи, което не можем да кажем за речниковия състав на други теми. Ето това е връзката България - Русия, тези вечни (непреходни) величини, по които е имало обмен в миналото, ще има обмен и за в бъдеще. 

******

Руснаците като национална черта се отличават с изключителна незлобливост. Те са много хрисими. За всичкото време, прекарано в Русия, не си спомням да е имало и нотка на неприязън към народ или нация. Прав е Михаил Задорнов, който разказва, че бедната руска бабичка на село при среща с германски туристи иска да им даде мляко даром, безплатно, защото някога като народи са воювали помежду си. Това е руската душа! Същото мога да потвърдя и аз като наблюдения, че нямат антагонистични или враждебни чувства към чуждите народи, дори към тези, от които някога са се защитавали, с цената на многобройни жертви!

Разбира се, за да сме адекватни на изпитанията на времето, ясно е, че са длъжни да правят критичен анализ по отношение на англо-американския свят, но това е с цел изучаване феномените на времето и разбиране пред какво сме изправени като препятствия за духа! Мисля, че даже чрез тези анализи, те отново помагат на тази част от човечеството, в помощ са!

А какво да кажем за руският елемент в България. Ще ви кажа, руските граждани се вляха хармонично и пълноценно в нашия живот, без да имат претенции. Те внесоха красота, професионализъм, децата им станаха до голяма степен българчета. Особено силна страна са им класическите изкуства, макар, че те във всички области имат съществен принос. Да си признаем честно, когато в България отиваш да запишеш детето си на балет или класически инструмент, често срещаш учителка от Русия! Руските школи по музика са на световна висота и величина, няма как да не признаем, че ползваме тези достижения за да напредваме и ние!

И когато някой злослови срещу руският елемент в света, опасявам се, че си туря много голям грях да говори срещу толкова незлобливи, молостиви, благи, миролюбиви, красиви и градивни хора!

Можем само да им съчувстваме за трудностите и мъченията, през които преминават като народ, а не да ги осъждаме! И трябва да мислим с какво ние можем да сме от полза, в създалата се ситуация, а не да разпалваме силите на разрушението и упадъка!

******

В лекция от 12. 03. 1916 г. Р. Щайнер казва:

„Руснаците са миролюбиви. Те няма да водят братоубийствена война по религиозни причини, но зли сили могат да призоват миролюбието им за кръвопролитна война.“

И продължава така:

„Във висша степен е противоестествено, когато руснаците водят война. Безсмислено е да се търсят мотиви за война вътре в руския характер. Те трябва да се търсят в това, което им е натрапено отвън.“  (2)

******

Един огромен проблем относно военните действия е външната намеса и сценарий, по който тези действия се разгръщат.

Спомням си как преди да започне СВО, американските власти, особено президента, бяха в екстаз от вълнение и горещо очакване Русия да навлезе с войските си в Украйна. Всеки ден оповестяваха, че всеки момент Русия ще предприеме действия, и така се проточи повече от месец трескаво предизвестяване на тази толкова печална новина, впоследствие, действително случила се.

Въпросът е, че Русия трябва да търси начин да не се движи по сценария на нейните врагове, които желаят нейното падение, омаломощаване и съсипване.

Сега на практика какво се получава? Идеята за славянството като призвание и мисия бива превръщана в прах и пепел, така че нищо да не остане от нея, а гарант за враждата и разединението между народите от Източна Европа помежду им е пролятата кръв и тежестта на греха, това е нещото, което се цели да бъде клин помежду ни, с непоправими морални щети, с епицентър сред руските и украински земи, но това засяга цялата общност от нашите духовно близки народи!

Съгласно предвидения сценарий е заложено Русия и Украйна да воюват продължително, изтощително, безрезултатно…

Докато тече този контролиран отвън процес, Украйна винаги ще получава необходимата военно-техническа, разузнавателна, логистична, кадрова и прочее подкрепа, за да има способността да дава отпор. Русия, от хуманни съображения, не желае да предприема пълномащабна война, защото изначално погледнато, Русия не желае да отнема човешки животи, а да ги спаси и съхрани!

За съжаление, подлите и коварни провокации и нападения срещу нея не стихват и като добавим проточилите се действия вече над 6 месеца, като резултат получаваме тези зловещи последици, на които сме съвременници, в исторически план.

Положението се утежнява допълнително и с факта, че с властите на Украйна е буквално невъзможно да се преговаря; с голяма част от населението с фанатизирано и деформирано съзнание и мироглед посредством подкрепата им на Киевския режим – също диалогът е напълно невъзможен.

Тогава възниква въпросът с кого да преговаря Русия за постигане на мирно разбирателство? С господарите на Украйна? С англо-американските властови сили? Как ще се разбере с тях, след като те са поръчителите на тази ужасна война?


Снимка - гр. София, 2023г.



Автор: Юлия Радойкова

(1) - източник: https://dariknews.bg/novini/sviat/rusiia-narodyt-na-bylgariia-da-chue-che-nikoj-niama-da-uspee-da-razkysa-vekovnite-ni-vryzki-2315957

(2) - GA 157 – II лекция.

(3) - https://www.youtube.com/watch?v=6ytTy4bXjZM


На желаещите да прочетат още по темата, препоръчвам следните публикации:

"Кармичната равносметка за българите":
https://radoykova.blog.bg/history/2023/03/21/karmichnata-ravnosmetka-za-bylgarite.1860834

"Сложните българо-руски взаимоотношения в ситуация на война срещу Славянството":
https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/07/30/slojnite-bylgaro-ruski-vzaimootnosheniia-v-situaciia-na-voin.1877369

"Алтарь русско-болгарских отношений":
https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/04/19/altari-russko-bolgarskih-otnoshenii.1864817

и други публикации в блога.