Споделям моя публикация, написана на тази паметна дата точно преди две години - през 2020г.

На село сирени не вият, за разлика от градовете, тук човек сам за себе си е сирена, камбана, будилник, защото на външно подсещане не се разчита. И ако няма вътрешна сирена, то човек рискува да потъне в мълчанието за което и поетът, на когото днес отдаваме особени почести, казва:

"Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода"

А ако човек има вътрешна сирена, още заран на днешната паметна дата, ще отвори книга с произведения на Христо Ботев, ще събере подрастващото поколение край себе си и ще прочете на глас, ще разказва и ще разсъждава за културното, моралното, духовното, историческото наследство, с което разполагаме. Защото дължим това внимание именно към подрастващите, така както и великите личности на България са били с поглед към бъдещите поколения, със свято чувство за личен дълг към тях и всичко това е подплатено с личен акт на саможертва, самоотрицание, смелост, вяра, надежда и любов към потомците и родината, защото, цитирайки отново поета:

"добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди;
а сега — дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди! "
 
А сега ще споделя някои интересни факти относно световното признание за величието на Христо Ботев. Четиристишието му:
 
"Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, —
Балканът пее хайдушка песен!"

е изписано със златни букви на стена в Парижкия университет Сорбона, наред с други шедьоври на световната литература. Паметници на Христо Ботев са открити в много държави по света: в Кишинев (Молдова), в Голс (седалището на UNESCO за област Бургенланд, Австрия), в Роке Саенс Пеня (Аржентина) и др. На 20.11.2006г, в Пекин официално е открит бюст-паметник на българския поет и борец за свобода. Той се намира в парка Чаоян, на Алеята на великите личности, в близост до музея "Дзинтай", където са разположени 12 скулптури на велики личности от цял свят.


На днешната дата, светло ми е на сърце, защото четох, разказвах, разсъждавах, преживявах личността Хр. Ботев, мъчно ми е на сърце, защото думите му ехтят с особена сила и тежест днес, като например от неговата "Елегия":

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Здравей, Юлия. На 2-ри юни винаги си спомняме за героите, дали живота си за България. Затова вият сирените. За първи път сирени има през 1948 г. На едно събиране ми зададоха въпрос и не можах да отговоря" Кога за първи път деня на Ботев и загиналите за свобода се отбелязва със сирени в 12:00 ч?
Поздрави!

По лични наблюдения, сирените не вият по селата на тази паметна дата. Ако някой е чул да вият в някое село из България, моля да напише за това. Но това явление за мен е повече от сухи официални данни и справочна информация, аз предлагам на уважаемите читатели художествен прочит, идеи, вдъхновение, търсене на истината и смисъла във всичко, което ни заобикаля, извиращо от богат вътрешен живот.