Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04 09:46 - Военната помощ, не е помощ, а прегрешение, опасявам се с тежки кармични последици! Какво (не) бе направено за мира в действителност?
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.05 14:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Виждаме изключителна настойчивост България официално да праща оръжие, военна техника и оборудване за Украйна. Забележете – официално, защото има множество данни, включително записи и свидетелства на очевидци за нелегално, (полу)прикрито такова съдействие до този момент. В същото време знаем, че България не е военен терминатор, та от нашите запаси да зависи изходът на войната. Защо тогава е толкова важно родината ни да прекрачи този праг, при това официално, а не тихомълком, тайно? Моето обяснение е, че в същината на тези действия се корени лукавата амбиция от страна на тъмните сили, България да съгреши, да се обремени кармически, да й бъде написан този тежък грях, от което да има тежки духовни последици за народа ни! Дори това, че България няма изгода да си даде военните припаси или доводът, че по този начин, посредством това злодеяние, България официално и активно влиза в тази война, от страната на Украйна, т.е. обявява война на Русия и затвърждава враждебната си позиция с бойно оръжие, не само с приказки, провокации и безочливо хулителство не е от първостепенно значение. Централният проблем за България в този случай е фактическото отстъпление от духовната ни мисия и морален дълг като народ да не способстваме за военни действия, да не разпалваме войни, защото даването на оръжие и военна техника никога не потушава военно напрежение, а само го засилва!

Виждаме какъв вой се надига до небесата колко лошо е да има военни размирици и военна агресия, сочейки с пръст към вечно „лошата“ (по презумция) Русия. Да питам тогава, къде бяха всички тези състрадателни мили бели и пухкави душици, когато се избиваше предимно рускоезичното население в Донбас (а също така им спираха водата, пенсиите, забраняваха им да говорят на роден руски език и лишаваха от човешко достойнство)? Защото много неща можеха да се направят за мира, още тогава, от 2014г насам!
Чистосърдечните миротворци биха се застъпили за невинните жертви по тези географски места от дулата на правителствената украинска войска, включително Азов. Можеше да се отправят (при това с планетарна активност) официални призиви, подписки, петиции, молби, обръщения, становища за спиране на кръвопролитието сред мирното население; можеше да се правят акции пред украинските посолства по света; можеше, най-малкото, Украйна да бъде задължена да спазва Минските съглашения, които тя нарушаваше и най-откровено отказа да спазва! Минските съглашения са една мирна юридическа рамка в двустранните отношения между Русия и Украйна, но това бе нарушено и прегазено! Както се наруши и официалното споразумение НАТО да спазва буферна зона до РФ, т.е. да не се залепя го границите на РФ, защото така пряко застрашава нейната безопасност до неимоверни размери! Заради пропагандистите ще напомня, че НАТО съществува за да унищожи/омаломощи/подчини СССР и респективно Русия, без тази цел НАТО няма смисъл от съществуването си! Защо състрадателните миротворци и дума не обелват за нарушението на спазването на прилична дистанция от границите на РФ, която е заобиколена от НАТОвски бази и нови се задават на хоризонта! Новите тенденции са Финландия и Швеция да станат членки на НАТО още тази година, нали осъзнаваме, че от Финландия до Санкт-Петербург се стига пеш?!

Къде бяхте състрадателни мили бели и пухкави душици, а също толкова гръмогласни, когато се вършеше цялото това престъпление срещу човечеството, не само срещу руския и украинския народ, та сега се активизирахте по този подъл, подмолен и предателски начин, така че да ковете новата съдба и история на България?

Защото сега Кирил Сердюк би могъл да бъде на 21 години, но тъй като е имал злощастната съдба да се роди в Донецка област (село Буткевич), през 2014г., когато е бил на 13г., парчета от мина на армията на Азов разкъсват телцето му, той загива изправен в пълен ръст, защото в този миг е заслонявал с тялото си 9-годишната си сестричка Таня. Питам какви мерки и действия относно тези хиляди на брой трагични случаи предприеха великите сили на планетата, държавите, народите, обществата, човеците?... 

Не, не подкрепям военните размирици, аз съм против оръжието, защото считам, че животът на всяко човешко същество е свещен. Преди време написах статия, в която предлагам Русия да не беше почвала военната операция, а да беше се оставила в ръцете на Бога, с молитви, с мирни разговори: https://radoykova.blog.bg/drugi/2022/02/28/kakvo-triabvashe-da-napravi-rusiia-v-syzdalata-se-situaciia-.1805984
Преобладаващата реакция по този повод на българските граждани бе отрицателна или в различна степен скептична, отговориха ми, че така нямало да има резултат. Примерно, написаха ми следното (мнение, което уважавам):

Юлия, благодаря за апела, всички души и умове, които дирят истината, се вълнува от тези събития и въпроси. Те обаче са от сферата на геополитиката и международните отношени и изискват огромно познание по темите, както и знанието на няколко езика, и достатъчно време да се следи информацията, като се намерят правилните източници на информация сред морето от умишлено предизвикана мъгла и дезориентация. Русия в продължение на години е правила опити да се решат проблемите по мирен начин, но безуспешно. Прави го постоянно и сега - на преговорите и в постоянните призиви към цивилното население и нетерористичните войски. Явно е, че в наше време такъв геополитически проблем не може да бъде решен с преговори, нито с молитви. Светът не го позволява, светът, знаем, е образ на висшите ни азове. Може миролюбиво и с медитации да се решават проблемите в 6та културна епоха, но не и сега.

Това, разбира се, е ужасно, но трябва да сме съвсем обективни и съзнателни - светът не позволява това и заради самите нас:) Имаме каменлив път пред себе си. Но блажени са верующите - в правилния смисъл на този израз, разкрит от Щайнер: блажени са тези, които са съзнателно на пътя на познанието. Споделям едно интервю на човек, който добре познава и добре разчита симптомите на времето: (1)"


Принципно, аз съм привърженик на решаването на мъчителни въпроси посредством усърдна молитвена и мирна дейност. Знаем, че лозето не иска само молитви, но и мотика, ясно е, че се изискват и адекватни действия, произтичащи от отправените молитви.
 

Към днешна дата сме в грозната действителност да виждаме България като провеждана дипломация и външна политика да бъде озъбена до край на Русия, защото така е модерно, такъв е глобалният сценарий, за това е платено, в крайна сметка. За нас, адекватните хора, остава срамът за спомена, че някога българският народ дари писменост и език (старобългарката основа на руския език) на Русия и Украйна, а Русия ни е избавяла в тежки исторически моменти като османското иго; сръчните ръце на монахините със златни сърца от руския град Саратов заедно с други руски дейци създадоха свещеното за нас Самарско знаме, с лика на Богородица и младенеца от едната страна и светите братя Кирил и Методий от другата, на което пише: „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“ и „Самара-българския народ, 1876“. Наскоро, руските войски, по-точно тези на ДНР спасиха българските моряци. Преди години, единствено Русия, отново по братски, ни помогна за гасенето на непосилно огромните за нас горски пожари, могат да бъдат изброени още много подобни примери. Видели сме толкова много добрини от Русия, и ние сме дали ценности за тях в дълбок християнски смисъл, редно ли е днес да постъпваме толкова грозно чрез провежданата русофобска, омразническа политика?

 

03.05.2022г, Допълнение, леко встрани от темата, но съществен аспект:

От два месеца насам практически всеки ден четем и чуваме призивът: "Слава ##### (име на държава)! По принцип, не съм любителка на лозунгите, но ще кажа защо особено този ми изглежда много кух. От християнска гледна точка, славата е само една - Божия, и в този смисъл е нищожно да приписваме слава за която и да е държава/политически строй/конюнктура. Затова, искам да припомня една молитва с цел да си насочим вниманието на кого отдаваме славата, какво славим в християнски смисъл:
Упованието ми е Отец,
прибежището ми е Син,

покров ми е Дух Светий:

Света Троице, слава на Тебе!

(молитва към Света Троица)

В Русия, както и в България, по традиция, хората казват: "Слава Богу", но от два месеца насам вкараха в обръщение новата "слава" в новговора, в словореда на глобалните манипулации, аха!
Tолкова за славата в правомерна употреба (според моето скромно мнение).


Актуализация (04.05.2022г)

Днес, 04 май 2022г. е исторически ден, защото България официализира престъпните действия на предателите, а именно - от името на народа ни да бъдат пращани оръжие, боеприпаси, военна техника. Когато нещо е официално то е публично, открито, народът е отговорен включително (та нали сме "демокрация", народовластие, моля ви се), а когато се прави подмолно и по обиколни пътища, кармичната вина е предимно за извършителите на злодеянието - това е огромната разлика между предишният статут на България и след решението на парламента в полза на подлостта и аморалното угодничество.
Допълнително, датата 04.05. бе ознаменована с навършването на 119г. от гибелта на Гоце Делчев.

Да си призная, чувствам умора от количеството лъжи които се бълват, чувствам болка от мръсния начин по който унижават цял един народ с цел да го ликвидират преди всичко на финно ниво, чувствам мъка от тиражираните несправедливости... Вчера бях на протеста във Варна, не защо съм наивна да вярвам че това би променило гласуването в парламента, а защото тълкувам публичното отстояване на позиция като граждански дълг, отговорност, неизбежна необходимост.
През последните 2 месеца+, написах каквото написах; кръстосах саби с опоненти; апелирах, като някой пустинник; търсех връзка с други близки народи; радвах се на всеки срещнат будител, просветил, смел рицар на словото, който се жертва за да разчисти плявата, тинята, мътилката от най-черни и подли манипулации и в същото време осветява с познание текущите събития; преглъщах горчилка от изливаните неистини насреща; посрещах бездната на неразбирателството в човешките взаимоотношения с готовност, защото то е неизбежно. Човек трябва да посреща съдбата си и да е благодарен за доброто, което също ни заобикаля неотменно, истински. Благодарна съм за всеки чистосърдечен вестител/търсач на правда, виждам, че в България има такива светли личности!
Но да се върна към централната тема: изпращането на военна техника и оръжие е удар по народите на Източна Европа. От това страда Украйна, страда Русия, страда България, а кой злорадства - отговорът е ясен за разумно мислещите. Това злодеяние е опит да се възцари трайна, непреодолима вражда между българския народ и този срещу когото е насочен нашият военен жест. Грехът, грехът разделя двама души и два народа най-силно. Питам се, след толкова много години на красота в отношенията (в определени исторически моменти), взаимопомощ, поднасяне на най-съкровени дарове като писменост, език, новопреведена християнска литература, вяра, Самарско знаме, избавяне от османско иго и просто човечност, нима днес, на 04.05.2022г. ще сложим край на взаимоотношенията ни като народи, поради този грозен жест, този символ на греха, на подлостта, на смъртта?! Военната техника и оръжие не е дарът, за който България е предопределена да дарява, това не е нейна задача в културен, цивилизационен смисъл, съответно това бележи нейното отклонение от правия път на развитие.


(1) 
https://vtorifront.bg/article/boyan-chukov-tova-e-fatalnata-greshka-na-zelenski-a-putin-veche-prati-atomni-podvodnici-do-sasch?fbclid=IwAR3ZBfch0kJKYqsGiQfjTR7mig8QFv0bj98Xp_Qo_6rkABJMHkMGEzmEuJY 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 131954
Постинги: 115
Коментари: 187
Гласове: 282