Ракът като знак стои във висша точка на Зодиакалния кръг. В заобикалящата ни природа, този знак се разгръща по времето на кулминацията на лятото, апогея на Слънцето, преживяно като връхна точка в земния живот, като "Осанна във висините!"

Разглежданото съзвездие е свързано с йерархията на Херувимите - Духовете на Хармонията. Те отговарят за това, когато има преход на един процес в друг, това да става хармонично, в съгласие с Мировата Мъдрост.
Важно е да отбележим, че Херувимите са тези Духове сред Висшите Йерархии, които по времето на древнослънчевия период създават целия кръг на Зодиака.

Като орган от човешкото тяло, зодиакалният знак Рак отговаря за гръдния кош, който от своя страна се състои от 12 чифта ребра, като отражение на дванадесетичния кръг на Зодиака.

Връзка с знака Рак и йерархията на Херувимите има Йоан Кръстител, произтичаща от неговата индивидуалност и мисия като предтеча и подготвител на Исус Христос.
Със силата на своята съвест, Йоан Кръстител първи среща Христос на Земята, за да Го познае и да Го посочи на цялото човечество.
Централна тема във връзка с този знак е Гласът на Съвестта, Гласът Божи вътре в самия човек.


Отговор на интересния въпрос откъде идва името на зодиакалното съзвездие Рак, намираме в с.съч. 110-8 на Рудолф Щайнер:

"За всеки орган от човешкото тяло древните езици имаха точно определено име. Те определяха сърцето като Лъва в човешкото тяло. В древните Мистерии питаха: Ако искаме да определим онази област, където възникнаха първите наченки на човешкото сърце, към коя част от Зодиака следва да насочим нашия поглед? И отговаряха: Към сферата на съзвездието Лъв, където действуваха съответните Престоли, Серафими и Херувими. Да, човекът обективираше заложбите на своите органи там, в Космоса, и вътрешната област на Лъва той я отнасяше към зодиакално съзвездие Лъв.  

Има пряка връзка между органите и зодиакалните съзвездия. Както казах, сърцето е образувано там, в звездната сфера на Лъва. А гръдният кош, който трябва да защитава сърцето от всички страни, наричаха "броня"; естествено, нейните първи наченки биха налице още преди да бъде образувано сърцето. Впоследствие се стигна до друго име, заимствано от едно животно, което самата природа беше надарила с хубава, здрава броня, а именно: Ракът. И така, човешката "гръдна броня" е телесното съответствие на зодиакалното съзвездие Рак, което е разположено от едната страна на Лъва."


В с.съч. 123, лекция 11, Рудолф Щайнер говори за символа на съзвездието Рак и неговото окултно значение:

"Обхващайки този универсален закон, ние можем да го приложим както върху най-важните мирови процеси, така и върху целия Макрокосмос. Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите. Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове. И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията. Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви. Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока! Същото се отнася и за прехода, за скока от Старото Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята. Този закон се потвърждава както в най-незначителните, така и в най-грандиозните събития.

Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов. Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е. от старата спирала тръгва в посока от вътре навън една нова спирала. Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок. Ето как ние стигаме до следната фигура.

Пред себе си имаме две спирали, вплетени една в друга, а по средата един малък скок: символът на Рака, който изобразява навлизането и разширяването в Макрокосмоса, както и възникването на един нов кълн всред досегашната еволюция.

Има и един друг символ за изобразяване на тези отношения. Колкото и странно да Ви изглежда, това е ослицата и нейното осле, с други думи: „предшественикът" и „потомъкът". Този символ изобразява прехода от едно състояние в друго. И всъщност дори зодиакалният знак Рак, през древността често е бил представян под формата на една ослица и нейното осле. Никак не е маловажно да се знаят тези подробности. Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения. Всичко това е представено напълно правилно, когато с езика на звездите ни се показва как физическото Слънце минава през съзвездието Рак и, след като е достигнало най-високата точка, отново започва да се спуска. Така стоят и нещата, когато окултният ученик най-напред се издига в духовния свят, за да срещне и опознае известни сили, които после слизайки на Земята ще постави в служба на човечеството."