Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2020 15:29 - Разказ за колективната нива, приятелството и готовността да бъдеш последен
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 2142 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 24.05.2020 21:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Искам да ви разкажа една история, която намирам за поучителна.

Ние всички виждаме какво страдание и какви колосални щети носи конвенционалното земеделие, в частност конвенционалният начин за отглеждане на зърно. Не е тайна, обаче, че има и друг подход – идеята за свещенното значение и смисъл на зърното (в качеството на емблема на Христос и на човешката душа), за което би следвало да има опити да се отглежда по некомерсиален начин, в задруга (за-другия), т.е. на колективна нива, с песен, благослов, както и с готовност за даряване. Това го казвам на кратко, а иначе има пространствени обяснения на всичко изброено в беседи. Приемайки вторият подход, човек осъзнава, че за да реализира тази идея по този вдъхновен начин е необходимо да спечели на своя страна всички участници от процеса на отглеждане на зърното – и земевладелеца, и комбайниста, и тракториста, освен сеячите и жътварите.

Преди години, предприех това начинание и тръгнах на риск, опитах се да провокирам интерес при самия земевладелец от когото ни трябваше земя под наем, да го запозная с тази, различна от общоприетата концепция, разказвайки на кратко с какви намерения, какви подбуди желаем да сеем на колективна нива, по чист начин. Този човек при разговор с мен внимателно ме слушаше, но какво последва? Съдейки от последващите му реакции, явно не му е харесало че не говоря за бизнес сделки, печалби, субсидии и прочее, а за някакви чужди и странни нему неща и съответно произтече поредица от ощетяващи ни действия като: драстично съкращаване на първоначално обещаните декари, вземане на най-горната граница като пари от първоначално договореното и пълно избутване на нашата вече 12-декарова нивичка с лимец на дъното в списъка за необходимите дейности по нея. Съответно, трактористът дойде да ни изоре нивата чак когато по прогноза беше дъждовно и действително тогава заваля, при което той остави нивата недоизорана (имаше един триъгълник недовършен) и с дълбоки вдлъбнатини - следи от гумите, тъй като заради дъжда, по едно време той изпитал уплах, че тракторът му ще затъне там и беше побегнал да се измъква. Последни в списъка бяхме и при жътва, от всички останали ниви. Цял август бях на телефона и физически близо до нивата, в очакване на развръзка и то с много молби. В крайна сметка, когато вече класовете от презряване се изпонаведоха и полегнаха на земята, вечерта, комбайнистът дойде да ожъне, довършвайки жътвата на фарове и оставяйки ни всичкото зърно през нощта да го събираме в чували и транспортираме, а декарите общо бяха 12 + други (не наши) 20, защото помагахме партньорски на още един приятел. Отново бяхме последните в списъка, при които процедурата се случва по най-неблагоприятен начин (въпреки че за това си плащаме, естествено и въобще спазваме добрият тон за всичко). Обощено казано – в отговор на желанието да запознаем другите хора с одухотворения подход към зърното, посрещнахме студено отношение и пренебрежение. Надявам се да разбирате, че в северо-източна България цари големият бизнес апетит от експлоатацията на земята и нашата лимецова нива без изкуствено вмешателство върху почвата и културата бе едно островче сред всичката пшеница, гледана по наложилият се отровително-химичен начин.

В резултат, нашата колективна нивичка прещедро ни се отблагодари за молитвените песни, възторг и любящо отношение, давайки изобилие от прекрасно, благословено зърно, което за щастие, бе извънредно много и превъзходно като качество. Наградата дойде накрая и тя е награда от Господ, не от човеци с твърде човешко мислене и постъпки.

Друг важен урок, който научих е че разбрах какво истинско приятелство имам до себе си, защото в тези огорчаващи със своята несправедливост моменти, когато нивата бe недоорана, приятелско рамо имаше до мен и тази светла душа с ангелско присъствие в живота ми сподели тези теготби на живота, разкопавайки с мотика заедно с мен недовършената част от нивата, както и съдействайки ми по други текущи въпроси. Тогава се почувствах благословена, че познах истинското приятелство и не съм «забравена от Бога». Без нейната подкрепа, нямаше да се получи!

А огорчението, само по себе си, освен с мотиката, се изля и в стихотворението "Див материализъм": http://radoykova.blog.bg/poezia/2016/10/17/div-materializym-stihotvorenie.1483221


Третият щрих е дълговременно задълбочаване в библейските думи:

Матей 19:30
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните - първи.

image


Oще по темата ще откриете в публикацията ми "Сеячи на Добро" http://radoykova.blog.bg/drugi/2015/10/30/seiachi-na-dobro.1403419
както и в следващата публикация от блога: "Житното зърно е емблема на Христос и на човешката душа".


още из Словото на Беинса Дуно:

"На някои хора нивите са добре изкласили, а на други – не, а нивите са еднакви. Тогава, като минавам, казвам: „Човекът, чиято е тази нива, има такъв и такъв характер, а човекът на онази има такъв и такъв характер.“

Първият е вложил нещо хубаво в нивата. Бих желал, като ида някъде на гости, да ми поднесат хляб от жито, при което земеделецът е пял, и като е сял, и като е жънал. При мен дойде един земеделец от южнобългарско село и ми каза, че има дългове. Казах му: „Ти ще си платиш дълговете по следния начин: ще вземеш семе – било жито, било някое друго растение, ще го пречистиш, ще го напечеш на слънце два-три дни и след това, като го сееш, ще пееш песента „Благославяй, душе моя, Господа“. После ще излизаш всяка сутрин на нивата за молитва и гимнастика.
Освен това от добитото ще отделиш десятък за Божествена цел. И така ще успееш, ще ти тръгне.“ И след засяването на нивата с жито, фасул и други той често я посещавал. При изгрев слънце на единия край на нивата произнасял Добрата молитва, на другия – 91 Псалм, на третия – Добрата молитва, на четвъртия – „Отче наш“. След това заставал в средата на нивата и произнасял една молитва. Освен това изпявал и песента „Благославяй, душе моя, Господа“. И нивата му почна да ражда изобилно. (...)

Ако орачът, който оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него. Ако орачът оре и пее песни на Бога, всеки, който яде това жито, ако е болен, ще оздравее, ако е здрав, ще се подмлади. Вземете един декар земя и я обработвайте по новия начин – през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате. Можеш да посееш четири-пет декара и да изкараш колкото от сто декара.

Посей една нива, стой при нея да говориш мило, така че всеки клас да се налее с 250 зърна. И тогава с малко труд, но с Любов ще имаш много": http://biozemedelie/biozemedelie/novoto-zemedelie/

Юлия Радойкова
 




Гласувай:
6



1. bumerang - Извинете,
24.05.2020 17:32
Аз не разбирам много от земеделие, но една моя близка има намерение да се захване с отглеждане на лимец, защото било доходно, затова да попитам, че не ми стана ясно в какво точно се изразява одухотворения подход към "зърното"?. Песни за нани-на ли му пеете? Или молитви от сутрин до вечер?
цитирай
2. radoykova - Отговор до Бумеранг
24.05.2020 18:15
Още по темата от мен можете да прочетете в публикацията "Сеячи на Добро": http://radoykova/drugi/2015/10/30/seiachi-na-dobro.1403419
и "Житното зърно е емблема на Христос и на човешката душа" тук: http://radoykova.blog/drugi/2020/05/24/.1712192

Допълвам публикацията с още информация.

Като цяло, можете да потърсите сведения за житото и хляба от Словото на Беинса Дуно, на които и аз се позовавам.

цитирай
3. radoykova - цитат
26.07.2020 12:54
"Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата. Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога."

Учителя, Сила и живот, Свобода на Духа
цитирай
4. radoykova - Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място
10.08.2020 19:09
"когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.

Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание."

"Затова се родих", Беинса Дуно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 267715
Постинги: 177
Коментари: 318
Гласове: 380