Кой има дълг към подрастващото поколение относно възпитанието?



Днес ни убеждават и задължават да приемем идеологията, че държавата (като някое божество с неоспорвани права, безпогрешност и вездесъщност) чрез нейния чиновнически апарат определя начина, методите, концепциите и стратегиите по отношение на възпитанието и образованието на децата и тяхното цялостно изграждане и формиране в процеса на израстване. Размахът на тези непоклатими права стига до там, че ако същото божество - държава реши да делегира тези "свои" пълномощия на друга сила, то тя може да направи това и ние го виждаме нагледно на примера на овластяването на трети страни като НПО. Едновременно с това, тече масирана война с изтънчени, префинени средства срещу родителите, на които е отредено мястото на унижените, дискредитираните, безправните и тотално виновните за всичко субекти. Съвсем явно личи, че според съвременната конюктура е желателно отстраняването на родителите, те са трън и глобален проблем, а всичко останало, като решим проблема с тях, е задоволително и добро! Защо е така? Защото те, родителите, останаха последният бастион, последният възможен стожер на чистата любов и предаване на морални ценности, друго няма - не остана, особено след тоталното подчинение на учителите и образователната система на политически-икономическата държавна сила. При цялата тази информационно-медийна обасада на противника и превземане на умовете и съзнанието чрез претенцията за собственост и еднолично разпореждане относно изграждането на индивида от самото му раждане, родителите са единственият потенциален проводник все пак, въпреки наличните противоборстващи сили, детето да получи необходимата закваска в разумност, одухотвореност, способност за чистосърдечна обич, добродетелност, укрепване на духа и волята.



Ето защо е важно последната крепост да бъде разрушена или поне съборена до такава степен че да не бъде ефективна, а това се постига чрез вменяване на чувство за страх, за несъстоятелност, малоценност и чрез превземане на територия, а тъй като полето на войната е в духовната област, съответно и въпросната териотория е в областта на възпитанието и образованието. Така все по-често чуваме че мястото на родителите е до прага на училището, че нямат думата, нямат право на мнение относно, забележете, най-съдбоносните и най-важните въпроси! Да, държавата-химера (т.е. силите, които управляват този процес) цели да се загнезди в най-личното пространство на хората, да овладее сърцевината, да нахлуе в светая светих, да поругае най-святото и изконно правдивото! ...


Но да отворим Библията и да прочетем на какво ни учи тя! Уви, там няма да намерите послания за това че задълженията и правата за възпитанието и образованието (тези две неща по мое мнение се преплитат и не ги разделям) се възлагат на държавата или на земния цар, не!, тъкмо напротив, този въпрос засяга преките участници в този най-деликатен и финен процес, а именно самите членове на семейството, а те, от своя страна, пряко отговарят пред Бога, защото имат и Неговата благословия, Неговите напътствия и повеления да сторят това!


"Научи детето в началото на пътя му;
И не ще да се уклони от него нито когато остарее."
(Притчи 22 глава, 6 стих)


"И тези са заповедите, повеленията, и съдовете които заповяда Господ Бог ваш да ви науча да ги правите в земята в която преминвате, за да я наследите,
за да се боиш от Господа Бога твоего, да съхраняваш всичките му повеления, и заповедите му които ти аз заповядвам, ти, и син ти, и синът на сина ти през всичките дни на живота ти, за да ти се продължат дните.
чуй сега, Израилю, и внимай да ги правиш, за да ти бъде добре, и да се умножите много, както Господ Бог на отците ти е говорил на тебе, в земята дето тече мляко и мед.
Слушай, Израилю: Иеова Бог наш е един Господ;
и да обичаш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила.
И тези думи, които ти аз заповядвам днес да бъдат в сърдцето ти;
и да учиш с тях прилежно чадата си, и за тях да говориш когато седиш в дома си, и когато ходиш по пътя, и когато лягаш, и когато ставаш.
И да ги вържеш за белег на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.
И да ги напишеш над праговете на дома си и над вратата си."
(Второзаконие 6 гл. 1-9)


"Вие, чада, слушайте родителите си в Господа; защото това е праведно.
"Почитай отца си и майка си," което е първа заповед с обещание;
"да ти бъде добре, и да бъдеш многолетен на земята."
И вие, отци, не раздражавайте чадата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне."
(Ефесяни 6 глава, 1-4).




"В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
...
Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
(Матей, 18 глава, 1-14)

"Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
И възложи ръце на тях, и замина оттам."
(Maтей, 19 глава, 13-15)


"Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти;

но предавай ги на чадата си и на внуците си; предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това."
(Второзаконие 4гл. 9-10)
 

Други теми от блога по темата:
"Коя е канарата на спасението от пъклените постановки на тъмните сили": http://radoykova.blog.bg/drugi/2019/08/11/koia-e-kanarata-na-spasenieto-ot-pyklenite-postanovki-na-tym.1669965

"Стратегия по отношение на изготвената стратегия": http://radoykova.blog.bg/drugi/2019/04/01/strategiia-po-otnoshenie-na-izgotvenata-strategiia.1651525


Призовавам Ви към ежедневни молитви за съхранението на семействата и опазването на децата!
Благодаря на отзовалите се!
Амин.

"За който не е прогледнал, държавната власт са някакви свещени учреждения, органи на живо тяло, необходимо условие за живота на хората. За прогледналия пък държавната власт, това са някакви много заблудени хора, които си приписват фантастично значение, които нямат разумно оправдание и с насилие налагат желанията им да се изпълняват. За прогледналия това са заблудени и най-често подкупни хора, оказващи насилие върху други хора, точно като разбойниците, които издебват по пътищата хората и ги насилват. Древността на това насилие, неговите размери и организация не могат да променят същността на нещата. За прогледналия не съществува такова нещо като държава и по тази причина няма оправдание за цялото насилие, вършено в името на държавата — пак по тази причина е невъзможно такъв човек да участва в насилието. Държавното насилие се унищожава не с външни средства, а само със съзнанието на прогледналите за истината."

Лев Толстой

"Ако искате да поправите обществото, тази работа трябва първо да се подеме от майките и бащите, след това - от свещениците и учителите, и най-после - от съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дадат основния тон на живота.
Някои казват: „Спасението е в църквата." Аз казвам, че спасението ще дойде от майките и бащите. Онзи баща, който отрано дава всичко най-хубаво на своите деца, той е свещеник, патриарх, владика, цар. Онази майка, която вдъхва от най-ранна възраст на своите деца всички най-възвишени и светли идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща - това са най-свещените длъжности, които Бог е дал на човека. Вие ги снимате от положението, което те заемат, и си казвате: „Да дойде учителят да проповядва." Учителят може да проповядва дотолкова, доколкото майката е вложила в детето си потенциални сили. Онази земя чернозем, която е богата от хиляди векове, на нея може да посееш много нещо. Но в онази песъчлива почва какво може да посееш?"

Беинса Дуно, ,,Що казва Духът'', НБ - София, 29.2.1920г.

"Сплотявайте се. Бъдете като светилници сред хората. Благостта и добротата само няма да ни помогнат, ако сме свити в черупката си. Добротата трябва да се проявява, да се предава на деца, внуци, приятели, съседи. Злото знае това, и всячески се стреми да убие духовното на ранен стадий, в нашите деца. В училищата, там дето трябва да се учат на духовно извисяване и човеколюбие, се заливат с тъпоумие и безразличие. Затова, Обединявайте се и, Бъдете Светилници!"

Слава Севрюкова