Прочетен: 1398 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 01.03 07:37
1. тежестта на наказанието, на което българският народ е подложен – отговорността, която носи през вековете; кармата, която трупа; задачите, които са възложени на този народ;
2. силата на духа, която позволява на българския народ да оцелее, да се съхрани и да превъзмогне тирания, упражнявана над него в нечовешки размери, с нечовешка жестокост;
3. точна преценка или поне догадки ( до колкото позволяват възможностите) за божия промисъл на тези събития;
4. отдаване на необходимата почит към българските възрожденци;
5. осъзнаване на съдбовните 1878-79 години на земен и космичен план.
Това е схематичното ми изложение, за желаещите да тълкуваме тези точки, предлагам моите съждения по ред на тяхното изброяване.
т.1 От Учителя Беинса Дуно знаем коя е причината за падането на България под оснаманско владичество – гонението на богомилите. Важно е да проумеем този факт, не само с оглед разбиране на миналото, но и с оглед разбиране на настоящето – когато духовният свят е благосклонен към нас и ни дава eволюционен тласък напред със свои велики дарове под формата на велика мъдрост, велико учение, осъвременен християнски импулс, то ако постъпим по този начин с тези дарове – такава съдба ни очаква!
В същото време, благословиите и наказанията, които ни праща духовния свят са маркер за колосалната отговорност на българския народ, на когото е отредено да изпълнява духовно-просветителска мисия на световно историческото поле за действие. Тук няма място за възгордяване, има нужда за трезво и отговорно разбиране на народностната мисия, разбиране за последиците от отклоняването от правия път – единственият верен, който води към действителен възход.
т. 2. Смело можем да кажем, че самосъхранението на българския народ и оцеляването му след тези 500г. е чудо, което се е случило благодарение на морално-духовните сили на този народ. Ако ги нямаше – с лекота би се претопил, асилимилирал, би заличил вяра, език, писменост, култура, идентичност, подчинявайки се на управляващата го власт. Това не се случи, поне не в общонационален план, което доказва силата, богатството, величието на този вътрешен потенциал, основаващ се на духовни импулси и добродетели в християнския смисъл на понятията.
Това е важно да бъде оценено и разбрано, защото изпитанията продължават и те изискват мобилизация на същите морално-духовни сили в човека, без това да означава, че методологията на съпротива ще бъде същата, така, както и спецификата на атаките сами по себе си много са се видоизменили от тогава насам.
т.3 Ще посоча думи на Учителя Беинса Дуно:
"Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.“
(Беинса Дуно, И пишеше на земята, неделни беседи, 22.02.1925, София)*
„Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е словото на Господа за освобождението на България. Така че, българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото братство, трето на руския цар и четвърто на руския народ.“
("Изгревът"стр.620,т.1)*
т.4. Ако омаловажим, пренебрегнем, заличим цялата тежест на турското иго, така както системно се опитват да направят волни и неволни слуги на програмата за деградация на населението посредством извращаване на езика, подмяна на сведения и ценности, прилагане на всевъзможни техники за манипулация, внедрение на откровени лъжи и половинчати или четвърт истини и прочее, то тогава с един замах унищожаваме цялото ни културно наследие от епохата на Възрождението на България. Тази епоха е българският Ренесанс. Именно когато Европа е преживявала своя Ренесанс, който (важно е да се отбележи) черпи подтик от славното и велико катаро-богомилско движение на нашия континент, България е тънела в мракобесието на насилието, тиранията, потисничеството във всички сфери на човешкия живот! България е била лишена да изживее този Ренесанс като суверенна държава, и тя изживява този важен период за общочовешкия прогрес по свой начин, а именно чрез оформянето на собствено национално-освободително движение с всичките произтичащи от това декларирани и реализирани ценности, идеали, съкровени пориви на душата, запечатлени в народните борби, фолклор, литература, творчество, идеология, героизъм, подвиг. Затова, имаме пълно основание да кажем, че
тези, които по какъв то и да е начин омаловажават тежестта на турското иго -
посягат на светлата памет на българските национални герои и светини,
внушавайки и представяйки за незначително самото свято и велико Дело на борците и творците от тази епоха.
Идеализмът на българските възрожденци е високо морален, а борбата за държавно (политическо) освобождение е подготовка на българите за това освобождение, което те ще осъществят в духовен план, в духовната сфера в бъдеще. Васил Левски е и ще бъде емблема и символ на българския народ в качеството си на Апостол на Свободата, което е неговата успешно реализирана мисия и призвание. Пътят към Свободата е дълъг, на нас тепърва ни предстои да приложим тази велика ценност и идеал в живота. Важното е, че тогава духът на българите бе несломим. Важното е, че Свободата тогава, сега и всякога е ценност, в името на която се мобилизираме и проявяваме готовност за саможертва, така както жертвоготовността за неоспоримата Правда е заложена в християнството.
И не на последно място, за да разберем духовните и душевни характеристики на един народ, необходимо е да разберем мащаба и размера на изпитанията, през които този народ е преминал, как ги е издържал и коя е квинтесенцията от всичко преживяно в миналото под формата на поука и мъдрост, които носи в себе си занапред.
т. 5. Текущата епоха е под водачеството на архангел Михаил, пратеник на самия Христос. Началото на тази текуща епоха е годината 1879, ще посоча думи на самият Рудолф Щайнер по въпроса:
„През ноември 1879 година отвъд сферата на сетивния свят – в свръхсетивното, се разиграва това, което може да се изрази по следния начин: Михаил си е извоювал силата, ако хората го подкрепят с всичко, което живее в душите им, да проникне това със своята сила по такъв начин, че да може да преобрази старата материалистическа разсъдъчна сила, която до този момент е станала така велика в човечеството, в духовна сила на разбирането, в духовно-интелектуална сила.
От ноември 1879 г. Михаил отново се появява и може да се прояви в човешкия душевен живот, ако човек потърси пътищата към него. А тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Но точно от времето, когато Михаил встъпва по този начин в отношения с човешките души, за да бъде отново непосредственият им инспиратор в течение на три столетия, демоничната противодействаща сила се надига насреща с най-голяма сила, след като преди това се е подготвяла.“
(GA-195, стр. 35, издание 1962. Мировата Нова година и новогодишни мисли)*
Подписването на Сан-Стефанския мирен договор поставя началото на новия етап в развитието на България, това безспорно е светъл лъч на надеждата, вярата и възможността за подобряване на живота. За да отстояваме свободата в по-висшите ѝ измерения, необходимо е да я постигнем първо на физичен план. Това се случва в годината 1878. Не вярвам в случайности. За мен съвпадението на датите е знамение и вест за нас. Важното е да имаме сетивата и съзнанието да разчитаме знаците!
Толкова по изброените точки за сега.
Драги българи,
Знаете в контекста на кои процеси в сферата на българското образование посочих всичко това. Толкова е долно, че ако има нещо положително в цялото това извращение, то това са предпоставките за категоричен отказ от държавната форма на образование по такъв начин, че да се мобилизираме за самоорганизация и самоинициатива в тази сфера. Посегателството върху съзнанието на децата-ученици е толкова драматично, че в един момент ще трябва да решим дали изобщо да подкрепяме това опорочено образование, което е подчинено на държавния апарат, или да изберем пътя на свободата в духовно-просветителската и образователна сфера като изграждаме независими, самостоятелни учреждения. Изпитанията на които сме подложени сигнализират за горещата необходимост на самоопределяне във времена разделни, в които едно от ефективните решения е прилагането на принципа на несъучастие в злото и работа на чисто, незасегнато от това зло поле.
* удебеляването в цитатите е от автора;
Автор: Юлия Радойкова
Тагове:
Какво донесохме от ГРАНИЦАТА с Турция?
Какво искат да МАХНАТ от УЧЕБНИЦИТЕ?
Новият човек, Новата земя, ДНК, мозъкът ...
Как да активираме водата лесно и просто ...
12.08.2017 18:24
Християните казваха, че езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не, не е тази причината. Но онези набрани окултни сили, които трябваше да впрегнат на работа, не се ползваха и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията.
Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е вярно, както е вярно, че две плюс две е равно на четири."
~ Учителя Беинса Дуно ~
"Историческият път на Бялото Братство, том 1", на Влад Пашов
Източник: http://slava-sevrukova/bogomili/