Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2015 21:11 - Активността в социалната и духовната сфера - взаимовръзки
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 1776 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 11.08 13:45


Границата меду светското и духовното е много тънка, бих казала, че едното произтича от другото и обратно, както и че едното обяснява другото. Зад явления, осезаеми на физичен план, стоят духовни първопричини. Разликата е, че едното е видимо и се проявява в материалния свят, а другото - от невидимите духовни светове; първото е на повърхността, второто съдържа дълбочината.

Ще посоча няколко причини защо има смисъл и полза от общественозначима активност и инициативност:

- винаги протича важна информационна кампания, а както знаем - информираността на обществото е висша ценност;
- оказва се обществен натиск;
- концентрира се енергия върху проблема и съответно върху положителната му развръзка; търсят се решения, обменят се идеи, раждат се идеи;
- прави се нещо реално, не виртуално;
- богат опит по себепознание и човекознание, тъй като благородната инициатива среща както подкрепа, така и препятствия; има и градивност, и разочарования; поводи за възторг и поводи за смирение;
- чувство на вътрешен мир със себе си, че не си спал, докато някой е определял събитията на които ти си съвременник, следователно събитията, за случването на които ти също си фактор;
- узряваме като общество, каляваме се, задаваме си философски въпроси;
- Бог е с тези, които отстояват истината.
Сами не можем да се справим, но с правилните си дела имаме шанс да призовем нашия Спасител на помощ. От нас се иска да прилагаме добродетелите си и да вършим богоугодна работа, адекватна на времето, в което живеем.


Разбира се,
има различни форми на активност с които да претворим действителността към по-добро, впрягайки възвишените си идеали и творчество на работа. Тази тема дълбоко ме вълнува, намирам я за много актуална, но ще оставя този въпрос за по-нататък в някои от следвашите ми статии.

Желая да споделя с вас следните цитати:

"Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини. Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси."


(Рудолф Щайнер, събр. съч. 223, 2-ра лекция).


И още:
"Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".


(Р. Щайнер, Същност на социалния въпрос).


"Вижда се, че в областта на антропософията може да се действа от две страни - от най-висша духовна и от чисто практическа. И всъщност само тогава се действа правилно, когато тези две страни се вплетат една в друга и се доведат до пълна хармония.

Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
(...)
Днешната практика е бездуховна, тя е просто рутина.
Обаче това, което идва от Духа, престава да бъде непрактично, ако то действително идва от Духа. Тогава то става практично в най-висок смисъл."

(Р. Щайнер, с.съч. 327, Дорнах, 20 юни 1924)


"Вече често сме подчертавали, че духовно-научният мироглед не бива да остава само нещо абстрактно, понятийно, което да го имаме като наши възгледи за задоволяване на душевните си потребности в празнични моменти от живота, а че той трябва дълбоко да проникне в целия живот, чувствата и дейността ни от сутрин до вечер. Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под внимание общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят. Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да прозре това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят. Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем душата му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така въшният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини. До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед."

(Рудолф Щайнер, с.съч. 98).


"духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва: представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота, разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу, ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание. За този, който умее да оправи крака, може да си каже: ако той не обича хората, то, може би, ще остави пострадалият да лежи. При обикновеното познание във физически план това е възможно. Обаче, ако става дума за духовното познание, такова възражение губи силата си. Не може да има такова духовно познание, което не би се вляло в дейния живот."

(Рудолф Щайнер, с.съч.99-1).

Бъдете образец за това,което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието,че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да се влее само чрез него от свръхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.”

(Рудолф Щайнер).



Автор на публикацията: Ю.Р.




Гласувай:
1




1. radoykova - Стани човек с инициатива
30.09.2018 06:16
"...Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -

Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива. - Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива..."

Рудолф Щайнер, с.съч. 237
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 141335
Постинги: 117
Коментари: 194
Гласове: 296