Никотинът

 

Колумбовци се удивили,

когато остров Таборо открили.

Индианци там с папироси

учудили нашите матроси.

 

Жан-Нико пренесъл семена

да трови нашата душа.

Така от петнадесети век

започнал е да пуши европейският човек.

 

Ефирното масло и смола

създават само надежда гола,

че след изпушена цигара

утешаваш болката си стара.

 

Табакът вечно ще го има

красота и младост той да взима.

Затова не се бавете

от тютюна бързо да се отървете.

 

 

ЧАБУКЪТ

 

Към кутията посягат,

когато им предлагат.

И радостно въздишат,

че с дим ще се надишат.

 

Момичета  красиви, мили

да спрат пушенето нямат сили.

Гълтат дим лютив,

убиват любовният си експлозив.

 

Отровата в тях остава,

тялото им се предава.

Бавно вече ще вървят

щом цигарата държат.

 

От таз ръка, с която галят

и цигарата си палят,

усмивката им жива

всеки ден се свива. 

 

Токсини и въглероден диоксит

      в горчилката е скрит.

Вместо жизнен кислород -

никотинът е на ход.

Автор: Любен Радойков

"И така, ако вкарам в човешкия организъм тютюн, той преди всичко активизира кръвообращението. Кръвта става по-жива, тя циркулира по-оживено. Обаче дишането не се активизира пропорционално. Дишането остава такова, каквото е било и кръвообращението сега повече не се съгласува с дишането. Ако човек вкара в тялото си никотин, той има по-друго кръвообращение, отколкото преди.

Например, някой прави 18 вдишвания и издишвания и има 72 удара на пулса в минута — за човек това съвпада със средното значение, което може и да не стане, но ние допускаме, че това е така. След това в резултат на употреба на никотин пулсът става 76 удара. Поради това при човека се нарушава нормалното съотношение между пулс и дишане. Като следствие възниква следното: докато с всеки удар на пулса с кръвта трябва да се съединява определено количество кислород, кръвта на дадения човек вече не съдържа достатъчно количество кислород. Следователно, следствие от никотиновото отравяне е, че кръвта би искала да поеме повече кислород; значи, кръвта изисква прекалено много кислород, докато дишането не е в състояние да и даде толкова кислород. Затова се появява задух, макар и съвсем незначителен. Задухът е толкова незначителен, че в отделни случаи изобщо не го забелязват, защото, както вече ви казах, човешкият организъм много може да понесе. И все пак, вследствие на употребата на никотин, се появява някакъв, макар и неголям задух. Този съвсем малък задух става, въпреки това, причина за чувство на страх при всяко вдишване. Всеки задух става причина за чувство на страх. Ако човек се страхува и този страх носи постоянен характер, да се преодолее такъв страх все пак е по-лесно, отколкото този ужасно малък страх, който се появява в дадения случай и остава съвсем неосъзнат. Причини за болестите са именно такива, оставащи незабележими фобии — страх, боязън, ужас.

Този, който пуши постоянно, има причина винаги, без да го забелязва, да бъде проникнат от известен страх."

Рудолф Щайнер, с.съч. 348