КРАСОТАТА

Блесне ли слънцето в зората

не пропускай този миг

там ще видиш красотата

на изгряващия огнен лик.

 

Ако пък поточето бълбука

спри се край него, поседни,

пожелай си ти сполука

с ръка в бистрите води.

 

На воля птици се надпяват

в ята летят като стрели.

Те така се построяват

сякаш войници са били.

 

Наслада чувствам в душата

сякаш там симфония звучи,

когато са разцъфнали цветята

и край тях кръжат пчели.

 

Красота окриля ме потайно,

и откъсва от непокорния живот,

с насладата от знайно и незнайно

дълбок поклон от цял народ.

 

Хей, поточе

Хей, поточе, ти къде вървиш?

бързаш и никога не спиш.

Ромолиш в гъстите гори

живот на всички даваш ти.

 

Хей, поточе, я поспри,

малко ти си почини.

Искам аз да те погледам,

в бистрите води да се огледам.

 

Но поточето не спира,

между скалите се провира.

Бър, бър, бър ...

И днес денят ми е добър!

 

Колко птички напоих,

цветя, тревички съживих,

та и меца жадно пила,

нали на гората е закрила.

 

Хайде поточе, трябва да бървим,

а как с тебе да се разделим,

радост и наслада ти ни даде –

благодарим на този, който те създаде!

 

 

Гоце Делчев

 

Гоце Делчев градът ни се нарича.

Туй име свято всеки го обича.

В града ни от далечни времена

се раждат само истински чеда.

 

Погледнеш ли от Мише баир или пък от Хамама,

надлъж и шир е красота голяма.

А старият от памтивек чинар

величествен и горд е на дърветата ни цар.

 

Пирина – планината мила,

отколе му е истинска закрила,

а по-надолу, дето Места се разлива,

душата ти от радост се прелива.

 

Звънът на тукашния чан незнаен

е ласкав, меден и омаен.

Затова и песните на Николина

прославиха далече нашата родина.

 

Горещите ни минерални бани

край бистра Канина са закътани.

На плажа можеш да поплуваш,

а на Мирото болежки да лекуваш.

 

Тук хората от работа са изтощени,

но са вечно весели, засмени.

Градът ни под небето е най-земен,

повярвайте – и най-гостоприемен!

 

 

БИСЕРЕН ГЕРДАН

 

Като бисерен гердан

градът ни е прострян.

Изваяните крайнини

са пълни с красоти.

 

Когато този миг улавям,

с очи отворени оставам.

Красив роден край –

за мене ти си рай.

 

От радост се топя

възторга не търпя.

Така дълго ми се иска,

тази гледка да ме плиска.

 

Багри, цветове,

Пирински върхове,

със сребърни води

под високите ели.

 

Искам да вървя, вървя,

всичко тук да посетя. 

Пътеки да пресичам

в гердана да надничам.

 

 

Горо

Спомен, горо, в мен ридай,

с красотата си дивна, мой земен рай!

Летяха волно в тебе орли,

птиците пяха от ранни зори.

 

Криха се, горо, в тебе хайдути,

в скалите със знамената раздути.

На всеки си покрив и мека постеля,

обичам те, горо, над тебе треперя!

 

Но ти си, горо, вече в забрава,

болка бездънна покой ми не дава.

Сеч и пожари от хора зловещи,

кърви рана на твоите плещи.

 

Нека застанем пред тебе преклонни,

пред реки и небосклони достойни.

Да те пазим като майчина гръд,

в тебе, горо, цветя вечно да цъфтят.

Село Тешево

 

Изкачвам се по път извит

и ето – просторът е открит.

Дълбините гледам в захлас,

сякаш ястреб веч съм аз.

 

Сладък трепет ме обзема,

искам всичко да превзема.

Тук, сред природните кънтежи

лицата стават бодри, свежи.

 

Месецът в облак се навира,

върви нанякъде – не спира.

Сякаш той е задължен

да работи нощ и ден.

 

Дъх нощта е притаила,

с мрак е Тешево обвила.

В дърветата ветрец шепти,

ручеят тепавичен шурти.

 

 

Тешовската кула

 

В селото снага е извила,

на римляните тайните е скрила.

Участвала в страшни боеве,

кой душата ще й разбере!

 

С големи камъни – гранит

зидът в земята е забит.

Как ли тя е построена,

с живот безкраен надарена?

 

Опипвам хладните стени,

ранени от острите стрели.

Чувствам се толкова блажен

с кулата, изправена пред мен!

 

Уви, така е отредено –

да я гледам аз смирено.

На въпроси тя не отговаря,

навярно още си отмаря...

НЕВРОКОП

 

Древен град си ти,

гнездо на моите мечти.

В тебе се завръщам,

като рожба те прегръщам.

 

От тебе отпивам жаден

мой храм прохладен.

Места край тебе прошумява,

а Пирина красота дарява.

 

На изток Родопа тъмнее

Орфей с лирата си пее.

Тази тайнствена сила

с обич ме закриля.

 

В тебе се завръщам,

като рожба те прегръщам.

Тук под твоето небе

и в камъка тупти сърце.

Автор: Любен Радойков

 

Юлия, благодаря ти за хубавите пожелания! Бъдете и вие здрави, щастливи и все така бодри и положителни! Предай специални поздрави на баща си за искрената поезия и за обичта към родния край!
Мартин

"Какво представляват овцете, за които говори Христос? Те са Божествени души, които минават през процес на развитие. Те се сравняват с овцете, а не с козите, понеже първите са кротки и незлобливи, готови на доброволна жертва. Всички животни, растения, насекоми, пеперуди, са символ на нещо Божествено. Например пеперудата, със своите красиви цветове и шарки, представя нещо Божествено. Бог и чрез нея говори. Жива е природата. Бог говори чрез нея и поучава хората. Вижте как и с какво се храни пеперудата. Тя смучи сладък сок от цветята и показва на хората по-чист начин на хранене от този, по който днес те се хранят. Който иска да се запази от погрешки и престъпления, нека изучава живота на пеперудите. Изучавайте цветовете, шарките, с които са напъстрени, за да разберете великата философия, която се крие в тях. Велика е книгата на живота, велик е нейният език. Всяка тревица, всяка буболечица е буква на този език. Съчетавайте буквите на природата в срички, сричките – в думи, думите – в цели изречения, за да съставите великите мисли на живота. Поставете любовта и истината за основа на вечния живот, а мъдростта – за украса! Само така ще познаете Отца си и ще положите живота си за Неговите овце. Само така ще възприемете и приложите Христовото учение, ехото на което се носи в цялата природа и я оживява и одухотворява."

Беинса Дуно, "Великите условия на живота", Неделни беседи, София, 12 Януари 1919г.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
и вселяваш в сърцата ни
милост, благост, радост:

който веднъж те погледне,
той вечно живее,
щом той може от твоите
сили да си вземе,

а комуто стане нужда
старо да остави,
той ще може, веч да е жив,
зло да заборави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
и вселяваш в сърцата ни
милост, благост, радост,

твойте буки и дъбове,
твойте борове,
и цветята, и водите,
и птичи хорове,

минзухарът, кокичето,
елени и сърни,
славеят, поточето,
водопади и реки.

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
моята душа
правят вечно млада.

И сърцето, което е
всякогаш готово
да се радува, що види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студа, и под снега
живот се захваща.

Л.К.
Х.П. (Христо Прусоров)