Уважаеми читатели, предлагам да се потопим в атмосферата на рождественските празници със следните стихотворения на Рудолф Щайнер, "Стихове и медитации" превод от немски Христо Маринов.

ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
 

На слънцето ти светлината

съзри във полунощен мрак,

изграждай с камъни в земята –

лишена от живота – пак.

 

Открий във залеза отново

и в смъртна непрогледна нощ

за творчество начало ново

и утринна младежка мощ.

 

И да откриват висините

божествени слова безспир:

Да пазят трябва глъбините

съкровища на вечен мир.

 

Живеейки във тъмнината,

ти ново слънце сътвори.

Блаженството на небесата

в материята тук съзри.

Движение на Слънцето по небето за наблюдател от Северното полукълбо; а – лятно слънцестоене, б – равноденствие; в – зимно слънцестоене.

Деня светлината

на слънце огрява

след тъмната нощ.

Душевната мощ е

пробудена вече

от сънен покой.

Ти на светлината

бъди благодарна

о, моя душа,

че в нея сияе

божествена мощ.

Бъди ти, душа,

за дело готова.

 

КОЛЕДА

В човешките душевни глъбини

живее слънчево-душевната утеха.

И верните душевни сили

ще могат да я предусетят

в живота зимен на душата,

в надеждата, изпълваща сърцето,

която вижда в зимната дълбока нощ

духовната и слънчева победа

във Коледната благодатна светлина,

символизираща най-висш живот.

 

  Друг вариант за превод, публикуван в "Антропософски вести", бр. 37/2012: 

Триумфиращ в дълбините на душата

Живее Слънчевият дух.

Покълващи сили, раздвижете се,

Събудете чувството, че Той е тук

В живота на дълбоката зима.

Надеждата – импулсът на сърцето

Съзира в свещената коледна светлина

Духовната победа на Слънцето

Знакът на най-висш живот

В най-дълбоката зимна нощ.

КОЛЕДА

В човешкото око се отразява

световната сияйна светлина

на живата надежда;

отдадената мъдрост на духа

в човешкото сърце говори:

Отецът с любовта си вечна

Сина си прати на земята

да осветява милостиво

с небесен блясък пътя на човека.

 

ЗА КОЛЕДА на 1920 г.

Спи душата земна

в лятна жега и сияе ярко

слънчевото огледало

във простора външен.

Будна е душата земна

в зимен мраз, блести духовно

истинското слънце

в битието вътрешно.

Слънчев ден на радост

сън е на земята;

зимна свята нощ

ден е на земята.

 


"Човекът върви към бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи ще бъдат заменени с други, когато няма вече да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и мракът ще познае светли­ната, заблестяла към нас от звездата на човечеството. Мра­кът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, поне­же то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отно­во ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и ко­ледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас. Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раж­дането на Спасителя, раждането на Христос."
Рудолф Щайнер, с.съч. 96


Извадка от книгата на Сергей Прокофиев "Дванадесетте Свети Нощи и Духовните Йерархии":

"И отново , без това да бъде

действително осъзнато от предшествуващата наука,

са ни дадени тези Дванадесет Свещени Нощи,

учредени сякаш от мъдрите,

съкровени дълбини на душата на човечеството,

сякаш искаха да кажат:

"Усетете цялата дълбочина на Христовия празник,

а след това се потопете по времето на дванадесетте

Свещени нощи в най-свещените тайни на Космоса,

това означава в страната на Универсума,

от която Христос е слязъл на Земята."

Рудолф Щайнер, 21 декември 1911 г.

 

"Като две величествени колони в Храма на Годината се възвишават двата зимни празника: Рождество и Богоявление (Йордановден),ознаменуващи раждането на човека Исус от Назарет и следва щото раждане в неговите сфери на висшия Дух на нашия космос,самият Божествен Син - Христа.

А между тези два празника като мощна космическа стълба се разполагат дванадесетте Свещени Нощи като дванадесет възходящи стъпала на мировото съзнание,съединяващи човечеството със сферата на най-висшата космическа духовност.

" От Исуса към Христа" - с тези малко на брой думи може да се характеризира цялото значение на този велик преход или издигане. То води от стъпалото на човека през деветте степени на съществата на духовните йерархии,управляващи цялото развитие на нашата Земя, към висшите стъпала на Светия Дух и Божествения Син (Христа), доколкото тяхното въздействие се разкрива в пределите на нашия космос,тоест в границите на обхващащата го зодиакална сфера.

В този смисъл пътят от Рождество към Богоявление (Йордановден) може едновременно да стане за нас изкачване във великата “страна на Универсума, от която Христос е слязъл на Земята”. Този е пътят, който ни води през време на дванадесетте Свещени Нощи през всичките дванадесет области на звездния свят,от областта на Рибите, съхраняваща в себе си изворите на човешкото битие, чак до областта на Овена, през вратите на които Христос някога е встъпил в нашия космос и най-високата макрокосмическа сфера на Отеца, намираща се от другата страна на кръга на Зодиака."

Честит Празник на Светлината! Честито ново-раждане на Слънцето! Честито Рождество Христово! Доброто да възтържествува, добродетелите ни да се развият и разгърнат така, че да изпълним волята Божия, всеки по своя уникален и индивидуален начин, обединени в Христовото Учение. Светло и одухотворено посрещане на 12-те свети нощи (периодът от Рождество към Богоявление).
Любов, мир, радост и светлина в душите ни!