Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03 18:03 - Съзерцавам чудодейно вълшебство, или разказ за пребиваването ми във Валдорфска общност зад граница
Автор: radoykova Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 389 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 15.03 18:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Едно действие, породено от истинска човешка любов е много по-ценно, отколкото всичките съкровища на антропософското знание, в случай че те останат безплодни.“ *

Действието! В Русия често чувах че Валдорфската педагогика е педагогика на действието! Действително, там хората са дейни, имат куража, волята, усет за това.

Бях на посещение на една Валдорфска инициатива с изградени училище и детска градина сред природата, буквално в гората. Ще споделя част от впечатленията, размислите, изводите си. Вероятно мнозина ще попитат как точно се наричат, но аз предпочитам да запазя тяхната самоличност в мълчание, защото това е лична информация, а мотивът на тази публикация е споделянето на ценни послания в общочовешки смисъл.

Пазя нещо безценно и много трогателно след завръщането си от там, свидетелство за това, че положените усилия са оправдани и учителската дейност носи благодат за всички – това са благодарствените картички от децата, с които работих, на които преподавах моя профилен предмет – английски език.

За мен работата в общност, която е стъпила на здрави основи, сътворява чудодейно вълшебство, нещо несравнимо, уникално, даващо радост. Преди да посоча своите примери за това, ще предложа цитати от лекциите на Щайнер:

„Хората, които действат съвместно в братски отношения, вършат вълшебство, защото в техния кръг влиза висше същество. Ако ние се обединяваме в братство, то това обединение, това постъпване в общност калява, укрепва нашите органи. И когато в последствие ние, в качеството ни на членове на такава общност действаме или говорим, то тогава говори или действа в нас не отделна душа, а самият Дух на общността. В това се заключава тайната за прогреса на бъдещото човечество, което ще действа, изхождайки от принадлежността към общност. (…) По най-добрия начин действа единствено този, който желае да изказва не единствено своето собствено мнение, но това, което вижда в очите на своите братя; този, който изследва в областта на мислите и чувствата своите ближни и превръща себе си в техен слуга. В този кръг най-добре действа този, който е способен да действа практически и не щади своето мнение. Ако ние се стремим да разберем по този начин нещата, че нашите най-добри сили произтичат от обединението и че обединението се базира не на някаква абстрактна основа, а  преди всичко се явява действено в антропософски смисъл във всяко усилие, във всеки момент от живота, тогава ще тръгнем напред. С предупреждението, че в никакъв случай не бива да бъдем непърпеливи в това движение напред.“ *

„Главен принцип на антропософското Движение: да се създаде ядро на всеобщо човешко братство, основано на човешката любов.“ *

„Особеностите на Дух-Себе се състоят в това, че на него трябва да му бъдат поднесени три характерни черти на човешката душа: братски съвместен социален живот, свобода на мислите и пневматология. … Затова ние сме длъжни да си представим, че благодарение на това, че ние се съединяваме в братски работни групи, невидимо над нашата работа витае това, което се явява дете на тази сила, която е силата на Дух-Себе, под опеката на съществата от висшите Йерархии, за да може да влезе по-късно в нашите души, когато те отново ще бъдат тук през шестата култура.“ *

 

А сега ще пристъпя към конкретни примери, които намирам за достойни като проява.

·         Практическо приложение на педагогическо-лекционното наследство от Щайнер:

Много съм радостна да видя воля, проницателност и решителност образователно-възпитателните задачи да бъдат решавани изцяло от създадения колектив. Защитавам този подход с цялата си душа, а именно принципът всички решения по реализацията на възпитателно-образователните цели и задачи да бъдат отговорност на преките участници в този процес – родителите с техните деца съвместно с учителите, при което може да се приема съдействие и подкрепа от надеждни просветители, дейци с опит, антропософи и пр. От фундаментално значение е светилището „училище“ да бъде организирано, изграждано и поддържано във основа на изповядваните ценности, идеали, философия от самите преки участници, само тогава този процес, в своето проявление наяве, има великия шанс да се доближи до истината, до чистата си същност, а в най-смелите мечти, може да бъде свещенодействие, служба на Бог, в най-висшето си предназначение. Основополагащо е всичко случващо се във връзка с изграждането, подготовката на децата да бъде искрено, заквасено с истината, мъдростта и самоотвержената любов, да се основава на най-задълбочените анализи от дяла на човекознанието в духовно-научен смисъл.

Ще подкрепя думите си с извадка от лекцията „Троичният социален организъм и свободата в образованието“ на Щайнер:

„едно от най-неотложните изисквания на съвремието е основаването на общност от хора, която ще се стреми с всички усилия да постигне свободата и самоопределянето на образователната система. Другите необходими проблеми в наши дни няма да намерят решение, докато не се направи важното за образователната сфера. Нужно е само безпристрастно наблюдение върху нашия духовен живот в сегашната му форма — неговата отвлеченост и разпокъсаност, липсата му на сили да поддържа човешката душа — за да се види, че освобождаването му е правилният ход.“

·         Small is beautiful

В Русия, все по-голяма популярност и подкрепа намира идеята под надслов „Малкото е прекрасно“ в смисъла на малките валдорфски училища в извънградска среда. Да, да, именно в необятната по размери Русия! Хората разбират за очарованието; за наличието на една особена, едва уловима на по върхността, вътрешна сила; разбират за предимствата, които имат тези малки инициативи, като например това, че те имат по-голям шанс да запазят своята условна автономност, а също така могат да си позволят едно пълноценно вглъбяване в личността на всеки ученик, при това в една много топла среда, в която непреривно се изграждат дълбоки човешки взимоотношения, тече интензивно взаимодействие в неограничен спектър от възможности за това.
 

·         Чудодейното вълшебство от задружното честване на християнски празници

Благодатни дейности като постановка на пиеса, пеене в хор, творчески изяви, честване на християнски празници и светли събития, в съответствие с годишния цикъл и прочее, - най-пълноценно се преживяват в сплотен, хармоничен колектив. Представете си само какво чудо е поставянето на пиеса като процес – художествено оформление на сцената, декор, шиене на костюми, музикално оформление, репетиции и когато всичко това се прави в съответствие с Космичния ритъм на Земята и когато излъчваните посланията са светли, добри, възпитателни, какво щастие е човек да бъде част от нещо толкова велико и красиво, това е истинско щастие!

 

·         Регламентирано въздържателство от вредни навици, пороци, слабости

Там, в това селище има стройна организация, редовно приемане и изпълнение на решения, както и спазване на общи правила. Правило е да не се демонстрират вредни навици в цялото селище, а също така да не се демонстрират телефони, таблети и други подобни технически устройства в общите пространства, на детската площадка. Трезвеността е норма на 100%, а относно тютюнопушенето, споделиха ми че има двама души от общността, които не могат да се разделят с тази зависимост, но я упражняват скришом, тайно.

Знаем подражанието колко е важно в начална детска възраст, до 9г. е от фундаментално значение, ето защо въвеждането на това правило е една абсолютна необходимост. Дълг на възрастните е да обезпечат здравословна, морално и естетично-нравствено здрава среда и обкръжение, където да царства добрият пример, съзнанието на децата да бъде ангажирано с добро.

Изпитвах голяма лекота във връзка с този установен ред, човек до толкова се откъсва, че забравя за съществуването на такива слабости. Простете, ако някого съм оскърбила с това откровение!

·         Закаленост и физическа издръжливост

Всеки петък по програма има поход в околността (сред гори, рекички т.н.), за учениците той се случваше от обяд до късния следобед. Зимата карат ски на лед по заледените езера, ски, спускат се с шейни. Момчетата се включват в цепенето на дърва, в разчистването на пътечките от сняг. Също така, зимата някои желаещи от момчетата над 7 годишна възраст и мъжете си правят закалителна процедура – обливане със студена вода навън, разтриване и прибиране на топло с чаепитие. Бебетата през деня спят на открито, навън, добре завити, в количките им, целогодишно.

Всеки ден играят на открито, между учебните часове през деня, учителите дават време за активни игри, свободни и организирани – подвижни такива.

 

·         Наситен социален живот

Ще се изненадате, вероятно, но социалният живот там кипи, хората едвам смогват да посетят и да се включат във всичките вълнуващи ги дейности, а календарът с текущите събития се запълва редовно. Има динамика и разнообразие от полезни неща, случващи се в кръг. Именно това, че са в непосредствена близост, имат общи задачи за изпълнение, а също така умения и знания за споделяне, прави общият им живот много активен.

Допълнително, държат много на партньорството с другите валдорфски училища, посрещат гости и често отиват на гости, дори заедно с учениците, а също така по необходимост посещават лекции и семинари, пътувайки. Това, че живеят сред горите тилилейски, съвсем не ги прави нито затворени, нито ограничени.

 

·         Это мой папа сделал!

Животът сред природата, особено при строеж, създаване включително на необходимите материални условия за една такава мащабна инициатива, обуславя това, че децата наоколо ще съзерцават едни трудещи се възрастни и то трудещи се реално, във физическото поле, правещи много от нещата с техните собствени ръце и това действа изграждащо, възпитателно, положително в съзнанието на децата, те също ще искат и ще правят голяма част от видените неща. Знаем че във валдорфската педагогика много се цени и акцентира върху уменията да се правят необходими предмети от живота собственоръчно. Много е очарователно децата да виждат ръчен труд, занаятчийство, ръкоделие и да се включват.

В къщичката, в която живеех, нямах маса. Един мъж, който е дърводелецът в общността измайстори една дървена маса. Когато ми я донесоха, малката дъщеричка на дърводелеца ми каза с огромно чувство на достойнство и по такъв начин че задължително да достигне до мен този толкова значим факт: „Это мой папа сделал!“

И ако наблюдавате децата, обърнете внимание колко важни за тях са нещата, измайсторени собственоръчно. Ето разбирате ли, приятели, защо в тази публикация като нишка от червен конец редовно споменавам за вълшебствата на одухотворената педагогика?!

 

·         Други детайли

Обучението е без цифрови оценки (които са доказано пагубни и вредни), без състезания и надпреварване.

Учителят е пръв приятел, помощник, благ водач (с надеждата да бъде ангел), който използва мекият подход чрез изкуство, въображение, човеколюбие и благодарение на собствените вътрешни заложби и сили; така съумява да подхранва по правилен начин любовта на учениците към ученето.

Вкусването на вълшебството от привилегията да бъдат заедно и да градят тази действителност с взаимни усилия, започва още с началото на деня, защото учебният ден е ознаменуван със сутрешен кръг в най-просторното помещение на училището (в центъра на което има съответстващо художествено оформление - символ), където се събират всички, заставайки в кръг, пеят прекрасни песни със звънките си, ясни гласове - камбанки, песните също съответстват на текущатата тема, след което всички заедно изричат молитва-медитация:

Красотой восхищаться,

быть защитником правды,

уважать благородство,

стремиться к добру, -

это путь человека к высоким целям,

к справедливым поступкам,

к чистому сердцу,

ясным мыслям,

это учит доверия к Божественной власти,

во всем, что есть, во Вселенной

и в нашей душе.


Превод:

Възхищението към красотата,

Опазването на истината,

Почитането на възвишеното,

Решителността да се прави добро:

Това води човека към целите на живота,

Към правилност в действията,

Към спокойствие в чувствата,

Към светлина в мисленето;

И го учи да има доверие в Божествената воля

Във всичко наоколо:

Във Вселената, в основата на душата.

(молитва – медитация от Р.Щ., популярна във Валдорфските стеди; от личните записки на Р.Щ., дадена на 8г момче в 1913; ГА40)

 

И след тези дейности се пристъпва към учебните занятия. А в периода преди Рождество, една от учителките разказваше рождественска история част по част всяка сутрин на този общ кръг.

Можете да си представите колко прекрасно е учебният ден да почва именно по този начин, с такива възвишени послания и вътрешна готовност за работа, това е предпоставка този процес, това дело да бъде боговдъхновено!

 

Не на последно място, за мен животът в общност е жертвоготовност, проява на обич към ближния. Замислете се само колко е лесно за градския човек да подхранва своя егоизъм, пренебрегвайки с огромно количество от „неудобни“ и „ненужни“ за него хора, да не се чувства ангажиран с общото, а да изживява себе си като нещо отделно и дистанцирано, така е по-лесно. Но в едни такива условия като гореописаните, всеки член на общността е част от жив, пулсиращ организъм (който от своя страна е миниатюра на големия организъм, част от който сме всички хора), тече много интензивен взаимообмен на всички нива и за да бъде този организъм здрав, трябва всеки да е добре, да бъде продуктивен, за да се случват желаните позитивни неща; неуместно и абсурдно би било някой участник от общността да бъде изолиран, пренебрегнат, не, всеки индивид е значим, потребен и така ежедневно и безотказно се изграждат много дълбоки човешки връзки, основани на доверие, на общи ценности, което коства личен ангажимент на отделния индивид към ближните, към цялото и е свързано с готовност за смирение, самоотрицание и самопосвещение – човек посвещава своите собствени жизнени сили в името на това, което се изгражда за всички. В такива условия човек е принуден от обстоятелствата (кармата, вероятно) да работи ползотворно именно с тези хора, които са, а не някои други и няма място за подхранване на антипатии, те следва да бъдат изкоренени и на тяхно място да бъдат подхранвани нежни братски чувства, уважение като минимум.


* цитати от Р. Щайнер в превод от руски чрез източник: http://bdn-steiner.ru/a1/parset1.php?id_page=781&level=1370


С приятелски поздрав и пожелание Бог да присъства в делата ни,
Юлия Радойкова

image





Гласувай:
2
0



1. radoykova - Относно подражанието и примера от Р.Щ.
01.06 19:18
"Има две вълшебни думи, които разкриват как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример

С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота.

Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение. То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми.

Има две вълшебни думи, които разкриват как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно. За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите. Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите органи придобиват формите, които се запазват. „Физическото обкръжение“ трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето.
цитирай
2. radoykova - За примера и подражанието от Р.Щ. продължение на предходното
01.06 19:23
Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види.

Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка. Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си“ по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.

Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика“ на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръвообращението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.

Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда."

СС 34 „Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията“, Рудолф Щайнер
цитирай
3. radoykova - Когато една работа се върши за Бога или в името на Бога, тя придобива цена
12.07 20:15
"Вие сега се събирате тук, за да обмените мисли. Животът няма да се оправи от вашите мисли, но за вас е важно това, което ще приложите в живота си. На какво разчитате като се събирате? Пари нямате, власт нямате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? С какво мислите да оправите света? – С малкото добро, което излиза от Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да почувстваме, че Бог е Любов, че Бог е жив. В Него живеем и се движим, в Негово име се събираме, с Него можем да се разговаряме и Неговата воля трябва да изпълняваме, защото само Той слага ред и порядък навсякъде. Сега аз съм между вас. Защо? – Това е волята Божия. Бог е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога или в името на Бога, тя придобива цена. Няма по-велика идея от идеята за Бога! И когато решим да вършим Неговата воля, когато решим да служим на Бога, всички същества тук на Земята и горе на Небето ще ни съдействат. Всички същества се групират в идеята да вършат Божията Воля. Следователно вие трябва да направите една връзка. Сегашната ви връзка с невидимия свят не може още да издържа изпитите на живота."

Беинса Дуно, „Вътрешна връзка“.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 86476
Постинги: 89
Коментари: 150
Гласове: 173