"Една светлина “по-сияйна от Слънцето” трябва да свети на човека, за да може да вижда душевните и духовните същества и духовните неща. Тази светлина не идва от някакво външно слънце. Тя произтича от светлинния извор, който ние запълваме в самите себе си, когато търсим и намерим вътре в душите си висшето, вечното Себе. Висшето Себе е от друг произход, различен от произхода на нашето нисше Себе. Нисшето Себе възприема всекидневното ни обкръжение. Ала всичко, което се намира в това всекидневно обкръжение, е възникнало някога си и един ден ще премине и няма да съществува. Ето защо и нашите възприятия от него имат само временна стойност. От такива възприятия и от нашите мисли относно тях се изгражда нашето преходно Себе. Всички нещa, които стават видими поради Слънцето, някога не са съществували и някой ден отново няма да съществуват. Слънцето също се е появило в дадено време и също ще изчезне някога. Душата обаче тъкмо за това съществува, за да познае вечното в преходните неща. И когато самата Земя вече няма да я има, душите, които са я населявали, още ще съществуват. И онова, което тези души са преживели на Земята, ще го отнесат другаде като спомен. Както ако някой ми е направил някакво добро. Постъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава. И връзката на любов, която така ме е свързала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние поемаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си онова, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод.

Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семето и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще. Така в нас живее нещо, което е изтъкано с божествената сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената. Това “нещо” е нашето висше Себе. И то е “по-сияйно от Слънцето”. Светлината на Слънцето осветява човека само отвън. Моето душевно Слънце осветява човека отвътре. Затова то е по-блестящо, по-сияйно от Слънцето."

Рудолф Щайнер, събр. съч. 245,
откъс от Езотеричен урок в Берлин на 24 октомври 1905


Бих желала да споделя откъс от посочения цитат на английски:

"If a person has done me a kindness, the deed passes away. But what the deed has planted in my soul, that remains. And the bond of love that has thus united me with him does not pass away.”

На русском:

"Человек видит предметы вокруг себя только тогда, когда они освещены Солнцем. То, что дела­ет их зримыми, - это солнечные лучи, отраженные от них в глаза зрителя. Если бы не было света, вещи не были бы видимы. Однако, благодаря этому внешнему свету становятся зримыми только пред­меты физического мира. Тот свет, который «ярче Солнца», должен сиять человеку, если тому надо узреть душевные и духовные существа и вещи. Этот свет исходит не от внешнего Солнца. Он ис­ходит от того источника света, который мы возжи­гаем в самих себе, когда отыскиваем внутри своей души высшее, вечное «Я» (Selbst). Это высшее «Я» другого происхождения, чем низшее «я». Это пос­леднее ощущает повседневное окружение. Но то, что живет в этом повседневном окружении, неког­да возникло и прейдет. То, что мы из него ощуща­ем, имеет всего лишь преходящее значение. Из та­ких ощущений и мыслей о них выстроено также наше преходящее «я». Все те вещи, которые становятся зримыми благодаря Солнцу, когда-то не были и когда-то их больше не будет. Также и Солнце, когда-то возникшее, когда-нибудь прейдет. Но душа-то существует для того, чтобы познавать в вещах вечное. Когда некогда всей Земли больше не будет, души, которые населяли ее, еще будут существовать. И то, что эти души пережили на Земле, они понесут как некое воспоминание дальше.

Если человек сделал мне добро, то его поступок преходит, но то, что он насадил этим в моей душе, - это остается. И та связь любви, которая благодаря этому связала меня с ним, не преходит.

То, что мы переживаем, всегда ведет свое происхождение от чего-то пребывающего в нас. Мы сами извлекаем пребывающее из вещей и переносим его в вечность. А когда люди со временем будут перенесены на совсем другую арену жизни, они принесут туда то, что они собрали здесь. И их деяния в новом мире будут сотканы из воспоминаний о старом. Ибо нет семени, которое не принесло бы своего плода.

Если мы связаны с каким-либо человеком в любви, то эта любовь есть семя, и плод его мы переживем во всяком будущем, ибо мы сопринадлежим друг другу с таким человеком во всяком будущем. Так живет в нас нечто такое, что сплетено с божественной силой, которая соединяет все вещи в вечную мировую ткань. Это «нечто» есть наше высшее «Я» (Selbst). И оно «ярче Солнца». Свет Солнца освещает человека только снаружи. Мое душевное Солнце озаряет его изнутри. Поэтому оно ярче Солнца."

Да направиш едно добро е велик, свещен момент в живота на цялото човечество - защо? Защото то се предава на Космоса, на човечеството, на всички разумни същества, както и на Бога. В Божествената книга пише какво си извършил, голяма е отговорността на човека. Казваш: "Аз не съм цар, не съм пръв министър, за да нося отговорност". Ти си по-голям от министър, по-голям от цар. В момента, в който правиш добро, всички разумни същества, всички ангели с трепет следят как ще го направиш. Ако го направиш по всички Божествени правила, те казват: "Един от нашите братя на Земята направи едно добро на място и по правилата на Божествения живот".

Беинса Дуно, "Да възлюбиш Господа", неделна беседа от 18 май 1924 г.

Да изкупим злото, чрез непрестанно правене на добро! С надеждата, че така първото ще го трансформираме, блокираме и, в полза на второто, - достойно заслужим желаното благополучие (което от Бога се дава).

Битката е епична!
Времето е разделно!

"И най-малкото добро, което направиш, е за твоя сметка - ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като някой Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят твоите въпроси за цяла година. Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека!"

“Акордиране на човешката душа”, Беинса Дуно