Прочетен: 1508 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2020 14:57
Във връзка с предходната публикация възникнаха въпроси от читатели, затова ще споделя следните цитати от Словото на Беинса Дуно:
Житните зърна са разумни същества, които са слезли от небето и са станали жертва за хората, за да могат те да се повдигнат. Животът на Бога е скрит във всяко зърно. Чрез житото Бог се жертва за тебе.
Във всяко житно зърно се крие по чуден начин частичка от Божествения живот.
Всяко житно зрънце носи със себе си съзнанието и Божествената мисъл. Засега най-хубавата храна са житото и плодовете.
Житните зрънца са Христовото тяло. Веществото на житото са соковете, манната, с която ангелите се хранят. Житното зърно е емблема на Христа.
Според мене житното зърно е дошло на Земята преди 250 милиона години. Преди толкова години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на Земята. Ние днес не знаем истинската му стойност. Само след големи изпитания човекът ще разбере стиха от Евангелието, където Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си."
Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава плод - същото става и с човешката душа. То е мъничко, скромно, обаче има сила, възможност, дух на самоотрицание, с която сила храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост внася то у вас и какви мисли ви носи, не знаете дори неговия произход. Житното зърно е една велика загадка. То е емблема на живота.
Жертвата на житното зърно
Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изразява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертва, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
(НБ, Чистосърдечните, 29.04.1927г)
Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога.
(НБ, Ще дойдем при Него, 01.07.1923г)
Житните зрънца са разумни любящи души, слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в телата им и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот.
(* СБ, Вечното благо, 15.08.1943г)
Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.
(НБ, Добро и човещина, 26.02.1933г)
Житното зърно е емблема на Христос. Житните зърна са Неговото Тяло. Целият свят се храни от Христос. Със соковете на житото са се хранили ангелите.
(* Калименов, С. “Учителят за храненето”, неиздаден труд)
Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде.
(НБ, Бог е Дух, 03.06.1917г)
Първо ще се намерите в положението на житното зърно като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете.
(ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)
Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си “Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст”, та смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си. На всеки от вас, като му се тури малко пръст отгоре, дава му се възможност да расте.
(ИБ, Труд и мъчение, 04.03.1920г)
Като се посади в земята, житното зърно идва в противоречие. Не може да си представи, защо е хвърлено в земята и е притиснато от пръстта. Но когато душата се пробуди, всички тези противоречия изчезват. Докато има противоречие в душата, тя не се е разцъфнала още, тя е още пъпка. Един ден чрез страданията ще влезем в радостта. Страданията са най-малките неудобства.
(Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)
Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула. Той не се обезсърчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея? За да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т.е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте.
(МОК, Седмият кръг на живота, 22.05.1927г)
Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания.
(Първото условие, из Разговори при седемте рилски езера)
И тъй, искате ли да постигнете своите красиви желания и копнежи, следвайте пътя на житното зърно. То дава пример на пълно безкористие, на готовност да помага на ближните си, на окръжаващата среда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближните си. - Как може човек да помага на себе си? - Много начини има, чрез които човек може да си помага. Като работи, като учи, като се моли, човек си помага. Обаче, едно нещо трябва да имате предвид; избягвайте еднообразието.
(ООК, Много знания, 12.09.1928г)
Не губете надежда, все още много неща човек е в състояние да направи със собствените си ръце, като например домашен хляб от чисто зърно.
Ако помните аромата на истинската пшеница, ще ме разберете.
Казвате "сейте". Сега само едрите арендатори могат да сеят. "Реалните граници" на нивите не го позволяват. Затова селата са без жители в работоспособна възраст. Всички станахме граждани или емигранти.