Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08 16:58 - Какво предхожда познанието и за душата има безкрайно по-голямо значение отколкото самото познание
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 138 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08 19:06


"Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет. Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота. След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея. Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили?


Силата на външната наука не може да даде никакво тяло на Христос,

чрез нея човек узнава само за неща, които в бъдеще ще изчезнат, по-късно няма да съществуват.

Нещо обаче предхожда познанието и за душата има безкрайно по-голямо значение отколкото самото познание.


То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата. Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души.


Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта, Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята - до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.


Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти. С нея Христос се свързва най-силно; от импулсите на съвестта в отделната човешка душа Христос изгражда своето физическо тяло.


Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.
Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич.


Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в Неговото лице се съдържа нещо, към което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в Неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“ Това означава не красота, а
онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.


И така, духовната наука като едно ядро преминава в човешкото чувстване, в човешките усещания. Всички поуки, които може да даде духовното изследване няма да съществуват вечно, те ще се превърнат в непосредствен живот там, в човешката душа. И плодовете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат като външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши.


С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.


Ето какви чувства бих желал да породя у вас с моето сегашно присъствие в Кьолн."


Откъс от лекция на Рудолф Щайнер, "Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и Неговите обвивки. Посланието на Петдесятница.", Кьолн, 8. май 1912,
част от GA 143 Изживявания в свръхсетивния свят

image

След тези велики откровения от духовната наука, пораждащи още по-велики духовно-душевни преживявания, бих желала да Ви поздравя с песента "Милосърдието",
Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо).
Нега
(рус. ) – блажество, нежност.

Милосърдието е градина райска,

чудно пременена, пълна с хубост майска;

билки и дървета, в красота развити,

с изобилна рожба всякога покрити. (2)


Всичко драго, мило и в любов живее,

и цъфти, и върже, и расте, и зрее.

Пролет, лято, есен и през цяла зима,

откогато хора на Земята има. (2)


И щом пътник морен мине край градина,

всяко живо клонче весело му кима –

плодове узрели без корист предлага

с непресторна нега и усмивка блага. (2)


Бедни и богати, здрави или болни,

и по всяко време тука са доволни,

че сменяват в радост грижите, хомота,

и с утеха виждат смисъл във живота. (2)


Затуй, който дири истинска победа,

рай такъв прекрасен нека си отгледа;

няма да се свърши щастие за него,

ще го благославят и земя, и небо. (2)



Благодаря!

 

 




Гласувай:
2
0



1. radoykova - "Като повдигаш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество."
16.08 20:31
"Ако ние, съвременните хора, не помагаме на хората, какви сме тогава? Като повдигаш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество. Отклоняваш ли някого от пътя му, спъваш ли го в развитието му, ти препятстваш цялото човечество."

"Милият поглед", 22 октомври 1944 г., Беинса Дуно
цитирай
2. krumbelosvet - Що е материализъм?
06.11 14:26
Има ли на света МАТЕРИЯ? Да забраним да се изучава материята ли? Дух и материя НЕ СИ ПРОТИВОРЕЧАТ. Моралът, ЧЕСТТА, човечността си противоречат с безчестието, беззаконието и егоизма.
Умозрителните построения, в това число и тълкуването на свещените книги, са КРАЙНО РИСКОВО занимание. Историята го доказва - света инквизиция, ИДИЛ, кланета...
Знанието за материята и за духа, са могъщи САМО ЗАЕДНО.
Друг въпрос е антагонизмът между "Бога и Мамона", както казва Исус. Но сребролюбието и алчността НЕ СА МАТЕРИАЛИЗЪМ, а пошлост, раждаща престъпления.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 63573
Постинги: 73
Коментари: 95
Гласове: 105