Измина месец февруари (с автентично наименование Februarios от римляните, произтичащо от латинския термин februum - "пречистване", в далечни времена и в съответствие с езика на природата - последният календарен месец от годината) и темата за постите и различните видове хранително (и питейно) въздържание бе много актуална, всеки със своите опитности и степен на съпричасност към въпроса.
Аз съм от по-умерените и възлагам на дългосрочните резултати от храненето и пречистващите практики. А този устойчив и дългосрочен ефект се наблюдава при правилно и разумно отпостване (захранване, излизане от даден режим) и ежедневните хранителни навици впоследствие (след преминатата същностна част на дадена практика).

Важно е да даваме почивка на организма си от храна и възможност за самопречисване, лекуване и обновяване съгласно вътрешните ни заложени сили, но едновременно с това е важно когато приемаме храна, това също да е метод за пречистване, подмладяване, лекуване и посаждане на добродетели вътре в нас самите, а не някаква мръсна дейност, от която постоянно трябва да се пречистваме и да се избавяме от последиците ѝ.

От личен опит установих, че постът (изявен в различни видове въздържателни хранителни режими, изброяването на които не е цел на тази настояща публикация) има силно възпитателно въздействие, разгръщащ се като един тих и свят вътрешен процес в човешката душа и дух, учи ни да се отърсим от всичко излишно, а на първо място това са клишетата относно количеството храна и потребностите на човек.
Така, постенето (в най-широк смисъл) позволява да разберем че:

• можем с много по-малко количество храна. Едновременно с това нараства потребността за качество и за проява на по-висока будност и осъзнатост по отношение на тази човешка активност - храненето (практики като изричане на молитви преди и след хранене; подхранване на чувство за благодарност; дълго дъвчене; интерес към историята, произхода и предназначението на дадена храна; хранене след изгрев и преди залез; спазване на принципите за съвместимост по отношение на сезон и комбиниране и прочее);

• напълно достатъчно е да се изхранваме само с храната в нейния първоначален вид, така, както тя съществува в природата, като си спестим излишните продукти на индустриалната (ал)химия, натоварени с множество манипулации, добавки и други неестествени практики за преработка, съхранение, рафиниране и пр.;

• изострят и се подобряват сетивата, обонянието, вкусовите рецептори и се засилват осъзнатите предпочитания в посока натуралност, естественост, природосъобразност, разумност;

• усилва се още повече отблъскващото чувство към вредните храни, разбирайки в по-дълбоки измерения степента на тяхната агресия към тялото, което от своя страна е храм на душата;

• развиваме и отработваме множество добродетели, качества и нови характеристики на физичен и душевно-духовен план, които са ценна придобивка и стъпка по пътя на самоусъвършенстването.

Плавност и хармоничност се изисква във всички сфери, отнася се и за храненето и въздържанието от прием на храна. Мисля че е добре всеки да очертае за себе си какъв е неговият минимум, който е добре да спазва и към какво се стреми, т.е. как би надграждал това в бъдеще. Бих желала да споделя един цитат от Учителя Беинса Дуно, който е един постижим минимум (според мен) и добра насока за всички нас:

"Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 дена през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 деня пост, значи, всичко 24 хиляди дни пост. Те правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва ла изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости пет дни и месеца. Знаете ли, колко струва този дълг на природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 дена пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 дена пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на ден. – Не е верно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш земята. Това е дълга разходка, за която са нужни около 45-50 години. Това наричат хората отиване до небето и връщане на земята. Така го наричам и аз. Обаче, източните народи го наричат „прераждане". – Защо умира човек? – Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора - е 2000–2500 години."

"По предание", Неделни беседи , София, 2 Май 1920г *

В друга беседа, Беинса Дуно казва следното:

"Вие, като ученици, трѣбва да изучавате своя организъмъ, да знаете, какъ ви се отразяватъ различнитѣ храни. Незнаете ли това, нѣкои сѫщества, които искатъ да ви спънатъ, ще ви накаратъ да ядете несъотвѣтна храна за вашия организъмъ, която стомахътъ ви нѣма да смели добрѣ, вслѣдствие на което около нервната система ще се натрупатъ утайки отъ полуорганическа материя.

Тѣзи утайки ще намалятъ умствената енергия, необходима за правилното мислене, а неправилното мислене намалява свѣтлината на съзнанието. Мнозина не забѣлѣзватъ този процесъ въ себе си. Обаче, забѣлѣжи ли нѣкой тази промѣна въ съзнанието си, той веднага трѣбва да възстанови нарушението въ своята инсталация. Като методъ за прѣчистване на нервната система служи постътъ.

Нѣкои не обичатъ да постятъ. Казвамъ: който иска да прѣчисти своята нервна система, той трѣбва да пости поне четири пѫти въ мѣсеца. Да знаешъ, какъ да постишъ, колко врѣме да постишъ и кога да постишъ, това е цѣла наука. Прѣчистишъ ли нервната си система, ти придобивашъ въ съзнанието си повече свѣтлинна енергия. Не е грѣхъ, че се натрупали утайки върху нервната система, но работата на човѣка трѣбва да се свежда къмъ прѣчистването и, както златарьть промива златоносния пѣсъкъ, за да отдѣли отъ него златото. Златото прѣдставлява чистата фина материя, която хората трѣбва да добиятъ въ своя организъмъ."

"Съ чия воля", ООК


Има много информация за ползите от поста. Бих желала да споделя един ценен цитат от Учителя Беинса Дуно, в който вниманието ни се насочва върху разграничението естесвен и неестествен пост, без да е разтълкувано до край. Считам че в тези думи има много повдигнати въпросителни относно намирането на баланса, мярката, разумността в нейната цялостност. Вероятно отговорите на тези повдигнати въпроси можем да открием в други беседи или лекции от други източници, от собствен или споделен житейски опит и изследователство. Отговорността е индивидуална.

"Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядеш, по-лош ще станеш. Искаш да направиш човека по-добър, нахрани го, ако е гладен; напои го, ако е жаден, и като го нахраниш с хляб и вода, дай му малко от твоята солчица, и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпление. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един–два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви. Затова Господ ти го изпратил през този ден. Често ние се молим: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“, но ако така не изпълняваш волята Му, както Той ти посочва, значи ти си без сол през този ден. Може да направите този опит: ако сте неразположени, срещнете своя близък, който е още по-неразположен, извикайте го у дома си, нахранете го и няма да забележите как Бог и двама ви е осолил. Една жена, недоволна от мъжа си, срещне друга още по-нещастна, като се съберат двете да се поразговарят – Бог ще осоли и двете.
Това е положителна християнска философия. Често казват: „Не трябва да ядеш много фасул, много месо: утайки остават“. Но се запитайте: защо хората ядат тъй много? За да придобият сол. Когато добият достатъчно сол, няма да ядат много. Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по-висша философия на живота."

Беинса Дуно, "Солта", Неделни беседи , София, 25 Март 1917г.


*Всички удебелявания са направени от автора на подготвения материал.


Юлия Радойкова

По темата ще споделя публикация от прекрасния блог: http://anthroposophie.blog/drugi/2020/02/12/v-pyrviia-den-na-jitniia-rejim-rudolf-shtainer-za-znacheniet.1695857

Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 7. декември 1905 в Берлин (CC 54 „Мировите загадки и антропософията”)

Ние напълно сме изгубили съзнанието за значението на постенето. Но от гледна точка на ритмизирането на нашето астрално тяло постът е нещо изключително разумно. Какво означава да се пости? Това значи да се обуздае страстта за ядене и да се изключи астралното тяло по отношение на нея. Който пости, изключва астралното тяло и не развива желание за ядене. Това е все едно да изключите някаква сила в една машина. Тогава астралното тяло е в покой и целият ритъм на физическото тяло и вложената в него мъдрост му въздействат и го ритмизират. Хармонията на физическото тяло се отпечатва в астралното тяло и тя би му се предавала много по-трайно, ако копнежите, страстите и желанията не изкарваха постоянно астралното тяло от ритъм.

Това, което днес е необходимо на човека много повече, отколкото в предишните епохи, е да внесе ритъм в целия си висш живот. Както Бог е внесъл ритъм във физическото тяло, така и човекът трябва да направи астралното си тяло ритмично. Той трябва да определи начина, по който да протича денят му и да го структурира за астралното тяло така, както духът на природата прави това за низшите царства.

Чуете ли някой да казва, че характерът му се изопачил, ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините – трябва да го промие няколко пъти; ако и това не помогне, нека пости: промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи няколко деня. Подложи се на строг пост - да не ядеш два-три дена нищо, постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота".

Учителя, 8 г. МОК ,"Взаимоотношения с Природата"