Искам да споделя добрите си впечатления от литературното творчество за деца на Лев Толстой, което за мен е откритие (както се казва - добре че са децата край нас, та да наваксаме пропуските си и да научим много нови неща). Въобще, много е радостно да се намерят стойностни приказки, особено когато моментът на деня: "Мамо, прочети приказка!" е толкова любим и детето се потапя в това вълшебство с жив интерес, продиктувано от жива духовно-душевна потребност.

Отчитайки важността на качествените и добри приказки, ще споделя част от моите впечатления, като същевременно ще се радвам ако някой има свои съждения за споделяне. Пребивавам в епохата на откривателство на ценни приказки
Също, сърдечно благодаря на една моя приятелка, която сподели хубави детски книжки с мен и благодарение на това имам тези ярки впечатления

И така, искам да се спра на следните произведения от творчеството на Лев Толстой.
Първата се нарича "Приказка за Иван Глупака и неговите двама братя". Много интересен сюжет относно това как Иван с действията си не дава никакъв шанс за триумф на дявола, докато вторият изработва поредица от лукави стратегии как да го отклони. Проследява се как при другите два братя номерата на шефа дявол и неговите помощници стават успешни, но в контраст на това - именно при този, който се счита за глупак, всъщност е толкова "глупав" че начинът му на живот и редът, който въдворява в царството си не дават никакъв шанс на тези противодействащи сили да се изявят, а даже напротив - опитите им приключват с безвъзвратна капитулация.

Другата силно впечатляваща приказка се нарича: "Зърно колкото кокоше яйце" и тя буди размисли и откриването на паралели със Словото на Учителя. Ядката на дискутираната тема е да се намери обяснение защо зърното е било някога голямо колкото кокоше яйце. Мъдреците със своите знания и книги нямат отговор за това нечувано явление. Тогава почва проследяване на хронологията през поколенията и идва отговорът, който от своя страна се състои във въпроса за нивото на морала, в особеностите на реда и социалното устройство на хората, което обуславя както самият размер на зърното, така и здравословното състояние и чувство на щастие при хората.

Една от бивалиците на великия руски писател, озаглавена като "1000 жълтици" дава пример за реализирането на Библейските думи: "Бях млад и остарях, и не съм виждал забравен от Бога праведник и просещи хляб деца на праведника." именно в момент, когато един такъв праведник се почувствал забравен от Бога. 

При един общ обзор на приказките, легендите и бивалиците на Лев Толстой се вижда че авторът разглежда темата за парите в живота в различни сюжетни линии, търсейки високия морал, духовност и непорочност бидейки застъпник на идеята за разпределяне на благата на братски принцип и изковани лични добродетели. Един ярък пример е легендата "Двамата братя и златото" в която авторът поставя важни морални въпроси за същността на помощта към ближните посредством чистосърдечен доброволен труд и тази помощ, която е посредством готови пари, които от своя страна са инструмент на съответни сили и същества; въпросът за изкушението и твърдостта на лично сформираните вътре в човека-мисионер ценности. В тази изпитателна задача, пътеводител се явява ангелското присъствие и отсъствие според наличието на праведност и липсата на такава. Изключително интересна легенда!

Впечатляващи са приказните разкази за географски обекти като реки на примера на "Шат и Дон" и "Волга и Вазуза". Те имат роднински връзки (Шат и Дон са представени като братя, а Волга и Вазуза като сестри), а също така имат свои черти на характера и житейски извървян път. Това художествено предтавяне на географски обекти е много интересно и запомнящо се, особенно ценно поради връзката с реалността и действителните характеристики и особености на описаните явления.




Искам да препоръчам и един български автор - Лальо Цвятков "Приказки за Доброто". Забележително е усърдието на автора да предложи поучителни приказки с добри послания като това че "човещината, скрита в сърцето, спи дълбоко, докато не я пробуди някой с добро...", a също така загатва за тайните на битието, които са колкото дълбоки, толкова и мъдри на примера на богомолката: "Защо богомолката се съгласява птичките да я отнесат там, където е нужна нейната помощ, никой не знае. Има тайни, които и най-великите учени не могат да разгадаят."


Следващата ценна находка е българската народна приказка "Дар от сърце".
Кулминационният момент в приказката е когато дядото казва на юнака:
"Задето ми работи 3 години, ти се падат толкова пари, колкото ти наброих. Парите давам без сърце, защото те са като огъня - човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш вземи парите, ако щеш - орехите. Както искаш, както решиш - така да бъде. Ти избираш.
Момчето се зачудило. Помислило, помислило и посегнало към орехите.
- Не искам парите, дядо. Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце!
Взело орехите, целунало ръка на стария овчар, сбогували се и си тръгнало."

После, в развръзката на сюжета, вълшебният и силно изненадващ момент на превръщането на орехите в чудни дарове, действително приковава вниманието на децата и те ахват възторжено в какво се трансформират орехите!...
Закодираната дълбока мъдрост в подобни вълшебни моменти от добри приказки с лекота се възприема от децата и в тези мигове за възрастния е предизвикателството как да разчупи предметно-материалистичното си мислене, всички шаблони, щампи и кутийки в съзнанието, запълнени с мисловни трупове и да почне да разсъждава образно, по един нов, жив и неподправен начин! Относно този сюжет се запитах как се поднася идеята за моралната чистота на въпросния момък, който не се лакоми, избира този дар, който е "от сърце", има доверие и вяра в универсалното добро и в добрината на ближния. Казано на актуален за нашето съвремие език - прави избор, който е "извън матрицата", който е необясним в рамките на материалистично-предметното мислене, а се базира на духовно-душевната същност и носи импулс от невидимия (свръх-сетивния) свят.

Особено в нашето време на бездушие и бездуховност, въпросът за двата избора: първият - разплащане по казионния (сигурен, но също толкова празен) начин и в противовес - този, който извира от извисения сърдечен и духовен вътрешен живот на човека е въпрос от изключителна морална значимост и актуалност. Използвайки същата лексика, бихме определили братята на главния герой като "стожери на матрицата", които го хокат и се опитват да го накажат заради свободния му избор (извън тази система, на която те са слуги мисловно, идейно и практически)...

Допълнително, за възрастния читател на приказката остава предизвикателството да си отговори на въпроса кое е това чудо на живота и тази живителна творческа сила, които превръщат на пръв поглед толкова малкият и скромен дар като 3 ореха в нещо толкова голямо и значимо, каквото развитие това "малко добро" претърпява в последствие. Също, може да се запитаме дали чрез този сюжет ни се подсказва за пътя на малкото добро, което винаги е скромно, непретенциозно, едва забележимо, но именно то е най-устойчиво, най-силно, най-чисто и дава най-изобилните плодове в бъдеще. Дилемата, ситуацията на избор от две контрастни положения е тест, проверка.
Вероятно у вас се пораждат и редица други въпроси и съждения...

За пореден път се убеждавам, че стойностните приказки имат полза както за децата, така и за възрастните.

Надявам се тази публикация да е дар от сърце, така както и самата приказка "Дар от сърце" е дар от сърце за всички нас!
Благодаря на народната мъдрост и литературно богатство, с които разполагаме.

Оставям започнатата тема отворена, защото колекцията с ценни литературни произведения за деца ще нараства и ще се разгръща плодотворно! Пожелавам това на всички!


***Допълнения от дата 27.10.2018***

Бих желала да посоча една любопитна приказка от братя Грим "Шестимата които завладяха света", която не е популярна, но всъщност разглежда много актуален и насъщен социален проблем, а именно - лицето на властта и то е охарактеризирано много конкретно, даже в един фрагмент се казва директно че кралят е покварен до мозъка на костите си! Едновременно с това, юнак от народа в съдружие с още няколко души поставят краля на място, след изправяване лице в лице с този противник и то с чувство на достойнство; накрая има народен съд, възтържествува справедливостта и правдата, връщат се несправедливо отнетите блага обратно на хората... Интересното е, че всеки от тези шестима души, намерили начин да дискредитират краля и да го неутрализират, имат свой уникален талант/способност, а също така по нрав са антипод на този крал. Съответно, мисля че в това се състои залогът на успеха им. Важи и обратното правило - ако тези шестимата "от запаса" имаха и капчица от покварата на краля в тях самите или ако бяха лишени от своя уникален талант/специфично качество на характера на всеки от тях, нямаше как да успеят в неравната битка с краля. Това разбира се са мои размисли и има още много такива между редовете, а ето я приказката в ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=ZJ9htcGk-Uw

Дали такъв тип приказки подготвят подрастващото поколение за действителния противоречив свят, който ги очаква и който трябва да променят към по-добро, оставям и на вас да поразсъждавате.


* Бих желала да споделя с Вас впечатленията си от още една ценна находка, този път ще коментирам една английска приказка с непретенциозното наименование "Сажди": https://m2.chitanka.info/text/4862-sazhdi, преразказана от Николай Райнов, има я включена в сборника "Приказки от цял свят" от същия автор.

Изключително съдържателна приказка, подготвяща по художествено-вълшебен начин децата за темата призвание, принадлежност, мисия, роля (функция) на отделния индивид в обществото, в цялото.

От една страна, като междупредметна връзка, използването на боите за рисуване като главни действащи лица (одухотворени) в сюжета на приказката, подпомага за провеждането на занимания по рисуване, когато учителят иска да събуди въобръжението на децата по отношение на различният характер и предназначение на съответния цвят, да насочи мисълта за това, че всеки цвят има свои специфични качества и може да бъде описан като живо същество със своята неповторима индивидуалност. Това от една страна. Следва централният въпрос за темата, а тя е много важна.

В приказката се разглеждат вътрешните преживявания и път на една боя, която до последно не знае каква е нейната мисия, има съмнения по отношение на значимостта си, подценява се, сравнява се с другите бои и тяхната реализация в противовес на нейната собствена, оплаква "съдбата" си и прочее. Но има едни вселенски закони, според които една боя няма как да знае централният замисъл и цялостната подредба на нещата, цялостната композиция до момента, в който не стане оръдие, средство в ръцете на художника и смирено не послужи за великият замисъл, за който има поглед и виждане именно творецът. И така, читателят проследява пътя на саждената боя; при развръзката, когато настъпва дългоочакваният момент, в който черната багра е послужила като средство за по-висша цел, която тя самата в началото и все още не разбира, страданията на боичката нарастват - от една страна тя вече е извадена от комфортните условия в които е била преди (в междинно състояние на изчакване) и трябва да посреща новите сурови външни условия, на които е изложена постоянно и сякаш "безмилостно", тя вече служи за предначертаната специално за нея задача и освен сурови условия е принудена да търпи ругателства, камъни срещу нея и други неприятни вмешателства от околната среда..., но ето че в един прекрасен миг, тя разбира великото си предназначение, с което идват омиротворението, радостта, смирението, споделената благодарност, живот за другите, разбиране замисъла на твореца-художник. ...
А кое е това откритие до което достига саждената боичка, ще разберете ако прочетете приказката! Приятно четене!

Благодаря на всички мили същества около мен, които споделят любовта към литературата! Велико!


Автор: Юлия Радойкова

"Become a storyteller

It is said that Einstein once said, “If you want your children to be intelligent, read them fairy tales. If you want them to be more intelligent, read them more fairy tales." Waldorf education shares this view.

Rudolf Steiner believed that storytelling was a gift, and storytelling has remained a central feature of Waldorf education.

Stories help children to connect, they teach them new words, and they take them to places they've never been. Waldorf education emphasizes the importance of telling stories rather than reading stories. Storytelling builds a child's imagination.

Making up stories can be difficult but it gets easier with time. You can also tell simple stories you remember from your childhood. Going through the story before you tell it will make the storytelling experience more fulfilling for both you and your child. Young children like to listen to the same story several times so they'll be happy with the same story repeated for a while."
https://www/child/6-waldorf-inspired-principles-every-family-should-adopt