"След Мистерията на Голгота Кръстът стана основен символ на Християнството, макар че истинският му смисъл все повече се губеше в мрака на Средновековието. И дълбокото значение на този символ бе отново възкресено от Християн Розенкройц. Според едно предание, завръщайки от Изтока, вече като Посветен, Християн Розенкройц минал през България. В една ранна утрин, близо до древен богомилски център, той и неговите трима приятели се разположили във формата на кръст, в средата на който символично били поставени седем червени рози, и тогава той за пръв път произнесъл думите, които впоследствие се превърнали в основен поздрав на розенкройцерите един към друг. Тези думи гласяли: “Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст.” С този символичен акт Християн Розенкройц основава Братството на Розата и Кръста, чиито основен символ става кръстът, обкичен със седем червени рози.



Всяка една от този седем рози символизира едно планетарно състояние от Еволюцията на Земята, и съответно един принцип от седем-членната организация на човешкото същество. Досега са разцъфнали напълно две рози, съответстващи на физическото и етерното тяло, които са доведени от съвършенство от действията на Творческите Йерархии. Третата и четвъртата роза - съответстващи на астралното тяло и на Аза - понеже те все още не са напълно развити - са в процес на разцъфтяване. Останалите три рози - Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух - още са едва напъпили и ще разцъфтяват едва в бъдещите епохи.

Но да разцъфнат всичките седем рози, това означава Човекът да завърши успешно своята Еволюция на Земята и да се превърне в Десета Йерарахия и във Венец на Сътворението, поставен върху Кръста на Световната Еволюция.

“Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст” – върху Христовия Кръст, който не е нищо друго освен Мировото Развитие, докато розите – това е човешкото същество."
(1)

"Какво означава кръстът? Той знае, че кръстът изразява някои неща. Между многото други неща също и тристранната нисша природа на човека – физическото, етерното и астрално­то тяло. В него се ражда азът. В кръста с розите имаме чети­ричленния човек, в кръста – физическия, етерния и астралния човек, а в розите – аза. Защо розите представят аза? Езотерич­ното християнство прибавя розите към кръста, защото в Хрис­товия принцип съзира изискването, доколкото азът е роден в трите тела, да бъде издиган до все по-висш и по-висш аз. В Христовия принцип той вижда силата, издигаща този аз все по-високо и по-високо.

Кръстът е знакът на смъртта в един особен смисъл. И Гьоте чудесно изразява това на едно друго място, като казва:

И докато не постигнеш
това «Умри и бъди!»,
си само мрачен гост
на тъмната Земя.

Умри и бъди, преодолей това, което първоначално ти е дадено в трите нисши тела. Умъртви го, но не го умъртвявай, желаейки смъртта, а просветли това, което се намира в тези три тела, за да постигнеш силата в аза все повече да се усъвър­шенстваш. Чрез това, че умъртвяваш това, което ти е дадено в трите нисши тела, в аза се влива силата на съвършенството. В аза християнинът трябва да възприеме чак до кръвта си силата на усъвършенстването, съдържаща се в Христовия принцип.

Кръвта е израз на аза. Езотеричният християнин вижда в червените рози това, което в пречистената и просветлена от Христовия принцип кръв и чрез това в пречистения аз извеж­да човека нагоре до неговата по-висша същност; той вижда това, което преобразува астралното тяло в Духа-себе, етерно­то тяло – в Живота-дух и физическото тяло – в Човека-дух. Така в свързания с трите лъча кръст с розите насреща ни за­става Христовият принцип, изразен чрез дълбокия символ." (2)


Ще допълня темата със стихотворение на Анастасиус Грюн (3):

"Макар и тоз предмет да не разпознаха,
С вечна прелест той в гърдите им остана,
Семето му всички друмища навред превзема;
Защото това, което те не разпознаха – беше кръст!

И този кръст от камък те в градината полагат
Древност достолепна, със загадки пълна
Увиват се по него цветя и рози най-различни,
Все нагоре те катерят се от вси страни.

Ето как сега застава кръстът на Голгота,
Изтъкан от слава, блясък, смисъл най-дълбок:
Той изцяло е покрит от свойте рози
И отдавна изпод розите Кръста никой вече не съзира."





(1) - Радослав Радев: Символът на Космическия Кръст, От Разпятието Христово до Антропософията, Лекция: http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=148

(2) - Рудолф Щайнер, с.съч. 98

(3) - СС 130 „Езотерично християнство и Духовното ръководство на човечеството“, Рудолф Щайнер (относно Великденската имагинация).

* Удебеляванията в цитатите са направени от автора на блога Ю.Р.