На изминалата конференция в чест на Учителя Беинса Дуно, провела се през септември 2017г. във Варна, един от участниците - Филип Филипов сподели следните насоки относно възпитанието на децата, ще си позволя да гo цитирам, тъй каро тези изказвания са публично достояние и ги има на запис:

"Задаването на въпроса - най-важният метод, Парсифаловият метод, Грааловият метод. Ако ти не можеш да зададеш въпрос - ти не можеш да бъдеш ученик, не можеш да бъдеш езотерик, нищо не си. Заради това, най-важното е децата от най-малки да бъдат възпитавани до безкрайност да задават въпроси, както и да го правят, но не родителите да ги спират, а да ги стимулират максимално, да отговарят на абсолютно всички въпроси и да ги стимулират още повече въпроси да задават (но интелигентно и културно).

Тук, когато говорим за децата, Рудолф Щайнер дава един много важен метод, това е методът, който е недвусмислено съществен и всеки един преподавател на съвременните педагогически езотерични методи трябва да го спазва. Това е когато в детето се създават възможностите то да благоговее, то да има свещен трепет към някакъв обект в реалността.

Благодарение на този процес, който Рудолф Щайнер описва, един ден то ще развие всички морални качества за да пристъпи към езотеричната наука. Ако го няма това благоговеене, този процес е напълно невъзможен, т.е. може да се каже, че това е конкретен метод, лично за човека); всеки един от нас е тук сега (бел. на конференцията), защото в детството си някога е имал свещено благоговейно чувство към нещо. Сигурен съм че с всички е така."



Думи на самият Щайнер:

"Цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знаете още, че тези двадесет години се подразделят на три периода: - от раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си; - от седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; - едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период. От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител. И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!

Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии? Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст. От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия. Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя. Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло. Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира.

Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят! И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство."

СС 293 Рудолф Щайнер


Щайнер относно преизпълването с радост (в ранна възраст) поради среща с достойни за уважения хора:

"Всеки, който е опитен в тази област, знае какви заложби и наклонности
се забелязват още в детството у тези, които по-късно стават окултни
ученици. Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях
личности. От дълбините на детското сърце блика такова
страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и
противодействие. Такива деца израстват като юноши и девойки, които са
преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения
хора.
От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици.
Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с
истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като
"светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със
зародиша на бъдещето окултно обучение.
За подрастващият човек е истинско щастие да носи в себе си тези
заложби. Но не трябва да се мисли, че те могат да породят раболепие и
робски чувства. При излизането от детството описаното детинско
преклонение пред човека се превръща в преклонение пред истината и
познанието. Опитът учи, че истински независими са онези хора, които са
се научили да изпитват преклонение там, където то е оправдано. А то е
оправдано винаги, когато произтича от дълбините на сърцето."

Р.Щ., GA-10


Чувствата на уважение и преклонение са свързани със способностите за познание и растежа на душатa:

"Преобразяването се разиграва изключително във вътрешните сфери на
душата, които са недостъпни за външния свят. Целият душевен живот се
озарява от едно преклонение пред всичко, което наистина заслужава
преклонение. В това основно чувство се съсредоточава целия душевен
живот на човека. Както с лъчите си Слънцето пробужда за живот всички
живи създания така и преклонението пробужда за живот всички
усещания на окултния ученик.
Първоначално човек трудно може да повярва, че чувствата като
уважение и преклонение имат нещо общо с неговото познание. Това
произтича от обстоятелството, че сме свикнали да разглеждаме
познанието като една способност сама по себе си и независеща от
останалите душевни процеси. Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е
тази, която осъществява познанието. И за душата чувствата са това, което
е храна за тялото. Ако вземем хляб, тялото поема камъни, неговата
дейност угасва. Същото става и с душата. За нея смирението и
преклонението са онези хранителни вещества, които я правят здрава и
силна; и преди всичко: силна в нейната познавателна способност.
Напротив всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за
уважения неща, парализират и умъртвяват познавателната способност."

Р.Щ., GA-10

Благославяй, душе моя, Господа!



Благославяй, душе моя, Господа!

Не забравяй всите Му милости,

не забравяй всите Му благости,

не забравяй всите Му добрини!

Не забравяй милостта Му,

не забравяй благостта Му,

не забравяй обичта Му,

не забравяй Любовта Му!