Реших че е от изключително значение да насоча вашето внимание върху тези окъси от четвъртата лекция на цикъла „Влиянията на Луцифер и Ариман“, защото става въпрос за много актуални и сериозни предизвикателства пред всички хора, симптоматични явления за нашето време. За щастие, лекциите на Р. Щайнер ни подпомагат да поддържаме непреклонна будност на съзнанието; необходимостта от правилно диагностициране на явленията се съпътства с намирането на решения за адекватно и правомерно справяне със ситуацията, източник на което е антропософията редом с другите Христови Учения.


Откъс от Четвърта лекция на цикъла „Влиянията на Луцифер и Ариман“, държана на 15.11.1919 г. в Дорнах от Рудолф Щайнер


"И тук стигаме до глава, която не трябва да бъде скривана за съвременното познание. Ако в бъдеще хората не направят нищо за придобиване на нова мъдрост, тогава без тяхното съзнание цялата култура ще стане ариманична и ще бъде лесно за влиянията, произтичащи от въплъщението на Ариман, да проникнат в цялата цивилизация. Затова трябва да бъдат предприети предпазни мерки по отношение на теченията, чрез които се подпомага ариманичната форма на култура. Какви ще са последствията, ако хората последват силните склонности, които имат днес – да оставят нещата да си вървят по течението, както са си, без да разбират и да ръководят в правилните канали тези течения, които водят към ариманична култура?

В момента, в които Ариман се въплъти в определеното време на Запад, цялата култура ще бъде импрегнирана с неговите сили. Какво още ще донесе той? Чрез известни удивителни дела той ще донесе на човечеството цялото ясновидско познание, което до тогава е могло да бъде постигнато единствено посредством интензивни усилия и труд. Помислете само колко безкрайно удобно ще бъде това. Няма да бъде необходимо хората да правят нещо. Те ще могат да живеят материалистично, ще ядат и пият, това, което е останало след войната, и не ще трябва да се занимават с някаква духовна наука. Ариманичните течения ще продължават курса си безпрепятствено. И когато в правилното време Ариман се въплъти в западния свят, ще основе едно голямо окултно училище. В това окултно училище ще бъдат изучавани най-грандиозните магически изкуства и върху човечеството ще се изсипе онова, което иначе може да бъде постигнато само с труд.

Нека никога не си представяме, че Ариман ще бъде някакъв измамник, който ще погажда злонамерени трикове на хората. Не, тъкмо обратното! Ленивите хора, които отказват да имат какъвто и да е контакт със духовната наука, ще станат жертви на неговата магия. С помощта на удивителни магически изкуства той ще може да превърне голям брой от човешките същества в ясновидци – но по такъв начин, че ясновидството на всеки индивид ще бъде строго диференцирано. Това, което един човек ще вижда, няма да го виждат втори или трети. Объркването ще вземе надмощие и въпреки че са станали възприемчиви за ясновидска мъдрост, хората неминуемо ще изпаднат в несъгласие по отношение на пълното различие на техните видения. В края на краищата всички ще бъдат доволни от техните собствени видения, защото всеки от тях ще може да вижда в духовния свят.

По този начин цялата култура ще стане жертва на Ариман. Човешките същества ще бъдат покорени от Ариман просто поради това, че не са постигнали със собствени усилия онова, което Ариман е готов и има възможност да им даде. Не може да бъде даден по-лош съвет от това да се каже: „Стойте си точно такива, каквито сте си! Ариман ще направи всички ви ясновидци, ако това е вашето желание. А вие ще го желаете, защото силата на Ариман ще бъде много голяма.“ Но резултатът ще бъде установяването на Ариманово царство на Земята и отхвърлянето на всичко постигнато дотогава от човешката култура; всички несъзнателно пазени пагубни тенденции ще се разразят.

Нашата грижа е мъдростта на бъдещето – ясновидска мъдрост – да бъде спасена от хватката на Ариман. Нека отново си припомним, че има само една книга на мъдростта, а не два вида мъдрост. Въпросът е дали тази мъдрост е в ръцете на Ариман или на Христос. Тя не може да попадне в ръцете на Христос, освен ако хората не се борят за нея. А те могат само да го сторят, като си казват, че чрез собствените им усилия те трябва да усвоят съдържанието на духовната наука преди времето на Аримановото въплъщение на Земята.

Това е космическата мисия на духовната наука. Тя се състои в това, да се предотврати израждането на мъдростта в ариманична или оставането ? като такава. Един чудесен начин да попаднем в лапите на Ариман е да отхвърлим всичко, свързано с познанието, заради религиозна принадлежност или да настояваме, че чистата вяра е достатъчна. Ако хората се държат здраво за тази чиста вяра, те осъждат душата си на застой, а мъдростта, която трябва да бъде спасена от Ариман, няма да намери брод към тях. Важното е не дали хората приемат или не мъдростта на бъдещето, а дали те работят върху нея. И тези, които го направят, трябва да вземат върху себе си тежкото задължение да спасят земната култура за Христос, точно както древните Риши и посветени се врекоха да не се подават на Луцифер, като условие човечеството да не се отклони от Земята.

Основното в темата ни е, че за мъдростта на бъдещето също е необходима борба, подобна на онази, водена срещу Луцифер от древните посветени, с посредничеството на които са предадени способностите на говора и мисленето. Точно както посветените на древната мъдрост трябваше да изтръгнат от Луцифер онова, което се превърна в човешки разсъдък, така трябва и онова, което в бъдеще ще се превърне във виждане във вътрешното същество на нещата, също да бъде откъснато от ариманичните сили. Тези неща оказват силно влияние между редовете на живота, но също така и в неговата вътрешност.

Наскоро прочетох бележки, написани малко преди смъртта на един човек, който беше приятел на антропософското движение. Той е бил раняван през войната и дълго време е лежал в болница, а в хода на операциите, които са били извършвани върху него, няколко пъти е надзървал в духовния свят. Последните редове, които той е написал, съдържат забележителен пасаж, в който се описва видение, което той е имал малко преди смъртта си. В това последно преживяване атмосферата около него станала, както той се изразява, като солиден гранит, тежащ върху душата му.

Такова впечатление може да бъде разбрано в светлината на познанието, че трябва да се борим за мъдростта на бъдещето; защото ариманичните сили няма да позволят на тази мъдрост да бъде изтръгната от тях – не и без борба. Нека не бъде смятано, че мъдростта може да бъде постигната чрез блажени видения. Истинската мъдрост трябва да бъде добита в родилни мъки и страдания. Това, което ви казах за този умиращ човек, е една много добра представа за такива мъки, защото в тази борба за мъдростта на бъдещето едно от най-честите изживявания е, че светът ни притиска, сякаш въздухът изведнъж се е превърнал в гранит. Възможно е да се разбере защо е така. Трябва само да си припомним, че усилията на Ариман са да доведат Земята до състояние на пълно втвърдяване. Тяхната победа ще бъде спечелена, ако успеят да доведат земята, водата и въздуха до състояние на пълна твърдост. Ако това стане, Земята няма да може да си възвърне топлината на стария Сатурн, от която е произлязла и която отново трябва да бъде придобита на Вулкановата епоха; а целта на ариманичните сили е да предотвратят това.

Тенденция, която има особено отношение към това е липсата на ентусиазъм за духовната наука в човешките души на нашето съвремие. Ако тази липса на ентусиазъм се задържи, първият импулс към втвърдяване на Земята ще произлезе от самите човешки души – от тяхната апатия, леност и любов към удобствата. Ако обърнете внимание, че това втвърдяване е целта на ариманичните сили, няма да бъдете изненадани, че чувството, как животът ставата подобен на гранит, е едно от преживяванията, които трябва да бъдат изпитани в борбата за мъдростта на бъдещето.

Но запомнете, че хората днес могат да се подготвят да виждат в духовния свят, като разберат чрез здравия човешки разум това, което духовната наука може да предложи. Усилията, положени в изучаването, което е водено от здравия човешки разсъдък, могат да бъдат част от борбата, която в края на краищата води към виждане в духовния свят. Много наклонности ще трябва да бъдат превъзмогнати, но основната трудност за хората днес е, че когато искат да разберат духовната наука, те трябва да се борят срещу собствените си гранитоподобни черепи. Ако човешкият череп не беше толкова твърд, толкова гранитоподобен, духовната наука щеше да бъде много по-общоприета в настоящето. Много по-ефективно от което и да е филистерско отбягване на ариманичните сили ще бъде, ако се борим срещу Ариман чрез искреното, непринудено изучаване на духовната наука. Защото тогава човешките същества постепенно ще стигнат до духовното възприятие на опасността, която в противен случай трябва да застигне земята физически – да бъде втвърдена до гранитоподобна плътност.

И така, трябва да бъде наблегнато, че мъдростта на бъдещето може да бъде постигната само чрез лишения, тежък труд и болка; тя трябва да бъде постигната чрез понасянето на съпътстващите страдания на тялото и душата в името на спасението на човешката еволюция. Затова непоклатим закон трябва да ни бъде: никога да не позволяваме на страданията да ни възпират в стремежа ни към тази мъдрост. Що се отнася до външния живот на човечеството, онова, което е необходимо, е опасността от втвърдяване, от замръзване – която първо ще се прояви в моралната сфера – да бъде премахната от Земята. Но това може да стане само ако хората си представят духовно, чувстват вътрешно и чрез волята си се противопоставят на това, което в противен случай ще стане физическа реалност.

В основата си нежеланието на хората да се обърнат към духовната наука се дължи на тяхното малодушие. Те не са съзнателни за това, но въпреки това, то е така; те се страхуват от трудностите, с които ще трябва постоянно да се сблъскват. Когато хората дойдат до духовната наука, те много често говорят за извисяване. Под това те обикновено имат предвид чувство на комфорт и вътрешно благосъстояние. Но това не може да бъде предложено; защото просто ще ги унесе в пълна апатия и ще ги отдръпне от светлината, която им е нужна. Същественото е от сега нататък знанието за движещите сили на еволюцията да не бъде задържано за човечеството. Трябва да се осъзнае, че всъщност човешкото същество е балансирано между луциферичните и ариманични сили, както и че Христос е станал придружител на човешките същества, Който първо ги води надалеч от битката с Луцифер, а след това ги въвежда в битката с Ариман.

(...)

Определено желание е необходимо от страна на човечеството, за да поеме тежката работа, необходима за наистина нови идеи. А човечеството е в голяма нужда за нови идеи, особено що се отнася до живота на душата. В общи линии всичко, което ни казва науката по отношение на душата, се равнява само на малка колекция от думи. Онова, което се учи в лекционните зали за мисленето, чувстването и волението, са просто думи, изхвърлени с прекъсвания. Равнява се на малко повече от звука на думите. Хората въобще не се опитват да приемат на сериозно онова, което работи от страна на новото.

(...)

Човек – благодарение на Божествени сили, а също така, нека бъде запомнено, на Луцифер и Ариман – има възможност да си съставя сравнително смислени възгледи за тези неща, но когато се стигне до представянето им на света – това е съвсем друг въпрос. Много хора са склонни да се заловят с изучаването на духовната наука, стига да намерят общество със сектантски наклонности, в което да вземат подслон. Но когато трябва да се изправят пред света и да представят нещо, за което той самият има доказателства, всичко е склонно на опропастяване и те се превръщат в истински филистери. И тогава значително се подхранва развитието на Ариман."

* * *

Превод: Радослав Йорданов и Светослав Йорданов. Благодарности на преводачите за труда!
Цялата лекция: http://www.otizvora.com/2013/02/5363