На вашето внимание предлагам откъси от изказвания на Рудолф Шайнер и Олаф Кооб за ролята на авторитета във възпитанието на децата, като важен фактор в съответствие с възрастовата периодизация и антропософското разглеждане на човешкото развитие.


"Припомнете си и това, което днес ние говорим за възпитанието от антропософска гледна точка и ще видите, че нещата се покриват и съвпадат напълно. Днес непрекъснато подчертаваме. През първите седем години, т.е. до смяната на зъбите, за детето е нужно да подражава, от 7-та до 14-та година, т.е. до настъпването на половата зрялост, то трябва да има пред себе си един неоспорим авторитет. И нашата задача е нагледно да покажем на детето този, на когото то ще може да подражава. Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители. В тази област ние ще стигнем до правилната интерпретация, само ако се съобразяваме с идеята за Кармата, само ако сме дълбоко свързани с тази идея. Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо. Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие. И от къде идва това въздействие? Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там, че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели, ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тях в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят! Стремежът да подражаваме ние сваляме от духовния свят. Затова и през първите години на живота, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили стремежа да подражаваме от духовния свят. И кому подражаваме най-вече? Ние подражаваме най-вече на този, от когото сме взели нещо в духовния свят, подражаваме на този, който ни е дал тези или онези качества. Още преди раждането детската душа е свързана с душата на възпитателя, с душата на учителя. От тази дълбока и интимна връзка, след раждането остават само външните телесни форми, които поемат в една или друга посока на физическия план."

Рудолф Щайнер

"Ако вие приемете тези неща не като абстрактни истини, а се потопите в тях с цялата си душа, непременно ще забележите, че в тях е скрито нещо много съществено и важно. Помислете само в каква свещена сериозност, в каква безкрайна дълбочина би попаднала цялата област на обучението, на преподаването, ако ти можеше да уловиш великия космически импулс:
Ето, сега ти трябва да подготвиш и нагледно да покажеш на детето всичко, което то усвои и вземе от теб в духовния свят! По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната педагогика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе. Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения с учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача. Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да осъществиш преди всичко останало. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава. И ако в тази възраст той не е подражавал достатъчно, по-късно няма да е в състояние да осъществи никакъв преход от "вътре" на "вън". От 7-та до 14-та година човек трябва да вярва, трябва да израства в силовото поле на един авторитет; в противен случай той не може да си осигури нормално и здраво развитие.
Да, рано или късно, тези неща ще се приложат в живота."

Рудолф Щайнер

“Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.”

Рудолф Щайнер, Статия 14, Събр. съч. 24 („Подновяването на социалния организъм“).

"Да предположим, че първото седемлетие на едно дете е протекло в известна степен непроблематично. Вторите зъби, като знак на чисто органичния завършек, постепенно израстват, интелектуалните възможности стават свободни и искат да бъдат ангажирани, но се нуждаят също и от известно ръководство, от даден авторитет. Детето душевно­телесно трябва да се разпростре навън и не бива твърде рано да бъде фиксирано върху себе си. Световните интереси оздравяват, самоинтересите разболяват. Наркоманът винаги е фиксиран върху себе си ­ тук през второто седемлетие се полагат първите зародиши на това болестно явление. Чрез какво? Чрез едно прекалено ранно ангажиране и употреба на още спящи душевни способности, като например собствената способност за преценка и решения. Зрелостта за това е налице чак след пубертета. Авторитетът, който се признава поради собствената му ценност, жизнени опитности и познания, трябва да стане изворът на истината, а едва по-­късно той може критично да се преоцени. Чрез едно твърде ранно предоставяне на самия себе си, само на собствените преценки и решения се появяват недоверие, предразсъдъци и много силно самолюбие, с които по-­късно младежите трябва да се борят като с един „призрак, състоящ се от неправилни представи“.

Олаф Кооб, Наркотична зависимост


(подчертаванията и удебеляванията в цитатите са направени от подготвилата тази публикация Ю.Радойкова)