Прошката е високо оценяван духовен акт в християнството; не случайно в Господнята молитва тя се споменава два пъти: "И прости ни... както и ние прощаваме..."

Как разбирам прошката лично аз? Като достигнато такова ниво на еволюция на съзнанието и отработени добродетели, при които човек запазва вътрешният си мир (Божествено състояние, вътрешна хармония и цялостност) при всякакви обстоятелства, въздействия и вмешателства на външния свят. На това ниво на развитие, душата се е разширила до толкова че човек се е научил да приема с мъдрост както положителното, така и всички противоречия и противодействащи сили дори в най-ярко изявените им проявления; има го разбирането, че всичко е част от Великия Промисъл, има своята функция и се явява поучителен урок - изпитание, заложени в нашата правомерна еволюция. Разбира се, тук имат място и такива плодове на духа като дълготърпението, милосърдието и прочее.

Сещам се за едно интервю с Майка Тереза, която като я питали какво мисли за китайския управник, тя отвърнала, че и той е дете на Бога. Многозначителен отговор, смисълът на който всеки може да тълкува самостоятелно, но една от насоките които Майка Тереза дава по този повод е че така за пръв път от незапомнени времена в иначе свръх-материалистично напоена среда, в пресата бил споменат Бог. А защо думите й имат такава тежест? - Защото всеки ден си върши работата в съответствие с мисията й. С годините почвам да разбирам това състояние, това чувство, това отношение, съответно настъпва едно смекчаване на характера, приемане, смирение. За да стане ясно ще потърся пример с нещо дълбоко неприятно и дразнещо като някоя деструктивна политическа фигура - ако преди години бих отделила енергия да критикувам политик с целия му фалш и социално-вредно въздействие, сега не бих се хабила с толкова неползотворно нещо, нямам никакво желание да използвам епитети, далеч по-важно ми е да съхраня вътрешния си мир и да насоча вниманието си върху лично свършената работа за всеобщото благоденствие. И тази верига почва да се нарежда относно всички въпроси, касаещи човешкия живот като медицина, образование, хранене, култура и прочее и прочее. Критиката остава на заден план, същественото е какво е реализирано на дела като алтернативен позитивен модел.

Разбира се, упражнението в смирение и проява на любов към врага е сложна задача, за изпълнението на която често са необходими поредица от инкарнации. При все това е много важно вътрешният мир да бъде запазен както при приемането, разбирането и дори изучаването на антагонистичните сили, проявяващи се по всевъзможен начин на земен план, така и това състояние на духа да бъде съхранено при непреклонното отстояване на избрания път, което подразбира съзнателен отказ от подхранването силите на злото, отказ от съучастие в техните прояви. И в тази ситуация, ако една от страните говори на ниво съзнателна душа, а другият участник прави опити да смъкне разговора на ниво сетивна душа, то проблемът е в поведението на последният от споменатите и тук няма място за чувство на вина, защото въпреки централната идея за братско обединение, знаем че текат и процесите за бъдещото разделение на човечеството на добра и зла раса; заложено е в следващата културна епоха че смесването на едната група с втората ще бъде несъвместимо. Също така, съгласна съм и с изявлението на Димитър Мангуров, че живеем във времена при които всеки се самоопределя - с Христос или против Христа - средно положение няма.

Друга сложност в междучовешките взаимоотношение идва от факта, че често зад всяко по-интензивно общуване стоят дълбоко преплетени кармични взаимовръзки - дали е среща на врагове или взаимно обичащи се същества от минали животи, често има кармични задачи за изпълнение от тази пред-история.

 
Прошка преди всичко се търси пред Христос, или пред личния висш Аз, който би следвало да бъде изпълнен с Христос и в единение с него; така всяко прегрешение е прегрешение преди всичко пред Спасителя на човечеството, пожертвал се за нас, изстрадал тежестта на нашите грехове, Този, който е с нас "сега и до свършека на света"; всяко прегрешение носи своята отговорност пред личния ангел и пред духовните йерархии, за които повдигането на човешката душа е истинска радост и тържество в невидимите светове и именно това очакват те от нас. След това, носим отговорност и пред самото човешко същество с което сме били в нехармонично взаимодействие.

В драматургията и литературата има описателни примери за това как най-тежкото наказание за един грешник е той да бъде оставен на терзанията на собствената съвест; това е далеч по-мъчително, отколкото присъдата, поднесена "отвън". В този случай, под думата съвест следва да се разбира Божествената искра в човека. Живее ли тя в човека, вслушва ли се той в тихият й глас - има надежда всякога.


   

Два цитата от Беинса Дуно:

"Страданията, които ти нанасят другите, е също въпрос, който трябва да се разреши. Тук въпросът не се състои само в това да простиш на другите. Ако не простиш, те печелят. Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради своя мир.

У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото. Когато отидеш при Бога, Той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки, който не прощава, ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти."

***

"Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. – Защо е необходимо хората да си прощават? – За да възстановят връзките помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи греховете на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората те днес прощават и заличават дълговете си, на другия ден отново ги изнасят на лице. Какво се ползва човек, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грешките на миналото си, или на младините си. Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях."

******

Искам да споделя с Вас едно стихотворение с добро, възпитателно послание от руския поет Борис Пастернак, "Учись прощать" в превод на български *, с пожелание да почувствате Моралната сила и Kрасота в тази велика, чудотворна способност, с която Бог ни е надарил, а именно - да прощаваме и да получаваме опрощение.


Учи се да прощаваш

Учи се да прощаваш. Моли се за обиждащите,
И злото побеждавай с лъчи от доброта.
Върви без колебание във стана на прощаващите
Докато грее Голготската звезда.

Учи се да прощаваш, макар с душа обидена
И със сърце препълнено с горчиви сълзи,
Макар да ти се струва, че добротата е прокудена…
Спомни си как прощаваше Христос!

Учи се да прощаваш, и не на думи само -
От цялата душа, от дъното на същността,
Защото прошката от Любовта се ражда,
В молитвените нощи сътворявана.

Учи се да прощаваш. Във прошката се крие радост.
Великодушието лекува, подобно на балсам.
Кръвта на Кръста е за всички ни пролята.
Учи се да прощаваш и ти простен ще бъдеш сам.


В оригинал на руски:

Учись прощать… Молись за обижающих,
Зло побеждай лучом добра.
Иди без колебаний в стан прощающих,
Пока горит Голгофская звезда.

Учись прощать, когда душа обижена,
И сердце, словно чаша горьких слез,
И кажется, что доброта вся выжжена,
Ты вспомни, как прощал Христос.

Учись прощать, прощать не только словом,
Но всей душой, всей сущностью своей.
Прощение рождается любовью
В творении молитвенных ночей.

Учись прощать. В прощеньи радость скрыта.
Великодушье лечит, как бальзам.
Кровь на Кресте за всех пролита.
Учись прощать, чтоб ты был прощен сам.
 

In English:

Learn to forgive ... Pray for the offending,
Defeat evil with a ray of good.
Go without hesitation to the camp of forgiving
While the Calvary Star burns.

Learn to forgive when the soul is offended
And the heart, like a bowl of bitter tears,
And it seems that all kindness is burned out,
Remember how Christ forgave.

Learn to forgive, to forgive not only with a word,
But with all my soul, with all my essence.
Forgiveness is born of love
In the creation of prayer nights.

Learn to forgive. In pardon, joy is hidden.
Generosity heals like a balm.
Blood on the Cross for all shed.
Learn to forgive so you can be forgiven yourself.

*****

*българският вариант на стихотворението достигна до мен благодарение на Пепа Гиргинова, a другите два - чрез Ирина Кружилина.
 
Простете ме. Прощавам. Простено да ни е от Господа!
Юлия Радойкова