Духовно изследователство :: Имаме ли еквивалент на български език на whistleblower?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.01.2017 09:23 - Имаме ли еквивалент на български език на whistleblower?

Автор: radoykova Категория: Други

Прочетен: 1055 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.01.2017 10:42

Наскоро се повдигна въпросът за думата whistleblower и защо липсва неин точен еквивалент на български. Ето го моят отговор:

Английският език има широки възможности за произвеждане на нови думи, които са дотолкова неограничени че не случайно се наричат coinages, т.е. дялкат се толкова многотиражно, както и сеченето на монетите. Лекотата и простотата на този процес идва от големите граматически възможности, които предоставя този език, така например една дума лесно може да бъде пренесена от една граматическа група в друга, без дори да има нужда от морфологична промяна; като добавим възможностите за употреба на представки, окончания, сливане (лепка) на няколко думи в тяхната цялостност или частичност като една нова дума и други техники, характерни за този език, наистина словообразуването е като детска игра.

Думата whistleblower има разпознаваема образност, метафоричност и се радва на широка употреба; това което и липсва е духовното изпълване; т.е. ползва се с материалистична практичност и до там. Тук е съществената разлика със спецификата на българския език. Като изхождаме от разбирането че българският народ има богата езотерична традиция, а езикът подразбира съхранението и предаването на есенцията на народната душа, а в последната има дълбок духовен заряд и поиск - българският народ ще търси духа и душата в словата. Нямаме точен еквивалент на whistleblower, но за сметка на това имаме дума, която се среща само в българския език, уникат е и другите езици изпитват липса на такова понятие, тя е толкова ценна, обичана и необходима за нас като народ, че дори имаме не един, а цели ДВА празника в годината, посветени на смисъла на тази дума. Коя е тя? Отговор: будител! Тази дума е залегнала дълбоко в народната ни душа, тя има богат собствен заряд, история, предназначение. Нашите асоциации към човека, който дава информация, известява, разобличава, разкрива значими сведения са свързани не просто с практично-материалистично предаване информация, която да бъде погълната и усвоена от мозъка, не, - ние търсим духовния смисъл на самия процес на предаване на информация и ето защо свързваме всичко това с будителството, пробуждането. Какво надуване на свирки, вдигане на шум, аларма? Копнежът е много по-дълбок - чрез знанието да се пробуди съзнанието! Ето защо при един народ в широка употреба е залегнала думата whistleblowers, a в съзнанието на нашия народ - понятието будители. И тук вече другите народи изпитват неудобство - как да обяснят и да предадат значението, смисъла, символа и ако щете дори поетиката на великолепната българска дума "будител" при необходимост от превод.

Да, можем да преведем въпросната английска дума като "информатор", "разобличел", "изобличител" и дори с дългото обяснение на предназначението на тази дума в дадения контекст, като например "човек, който съобщава обществено значима, но укривана информация". В по-тесен смисъл и с нов прочит, може да се използва и думата от миналото "глашатай", а също така думите: тръбач, възвестител, известител, вестител, предвестник, но всички те имат нужда от пояснението на контекста, в който ще бъдат употребени без да се изкривява и манипулира смисъла и идеята на конкретният текст.
"Издайник" е негативно украсена дума и ни насочва към произведената в мрачните комунистически времена дума: "доносник", едно понятие - индикация към порок, поквара, което всякога ще бъде мъчително неприятно за хората разбиращи какво зло е бил комунизмът.

Ако погледнем още по-назад в миналото, под турското иго, българският език е възпроизвел думите просветител, възрожденец, апостол, хайдутин, четник... В тези думи функцията "информаторство" е неразделна от функцията да се мисли, чувства и действа съгласно провъзгласените думи, и един красноречив пример за това е Христо Ботев, въплътил и реализирал словесните си послания в дела с цената на живота си. Понятия с практично-материалистична насоченост никога не могат да поберат в себе си описанието на такава личност - източник и генератор на нови идеи и информация. В публицистичната дейност на Ботев, бледни думи като "информатор" и "изобличител" не могат да изразят неговата същност, защото дълбоко в народната душевност, българите търсят духа и употребяват думи с духовна тежест, вградена в тях. Когато употребявам тези красиви думи (пак да ги повторя): будител, просветител, възрожденец, апостол и в по-тесен смисъл хайдутин, четник - сещам се за същината на българите и тяхната световно-историческа мисия!

Ето защо нямаме кой знае каква нужда от точен и коректен еквивалент на whistleblower.

Задачата на нашите (български) вестители не е просто да се напълни главата със съдържание, а това съдържание да достигне до сърцето, волята и духа и по този начин да бъде тласък за всеобщ цивилизационно-културен прогрес!!!

Дори да погледнем още един близък и приблизителен превод на цитираната английска дума като "човек, който бие камбаната" (вместо английското "човек, който надува свирката") откриваме че в тази ситуация на предоставяне на данни, българинът отново вдига взора си нагоре към Небето, търси храма, търси камбанния звън, който да достигне до духовната област в човека!

С много обич към свещения български език и с пожелание да го опазим, съхраним и развиваме в съвременни условия по разумен и благ начин!