Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2016 16:49 - Валдорфски семинар (част 2): 1,2,3 клас
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 863 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.11.2016 15:53


Приятели, както обещах, след уводната публикация (предходната от блога) ще продължа с информация от същия семинар, като се опирам на записките си от лекциите.

Един от нашите лектори на семинара (учител във Валдорфско училище) ни сподели, че в тяхната практика има случаи, когато ученици плачат поради това, че излизат във ваканция, толкова силно искат искат да бъдат на училище и съвсем не желаят да излизат във ваканция! А също така, често се случва детето да е толкова силно впечатлено от всичко научено в училище, толкова дълбоко да преживява поднесения материал че когато се прибира у дома да разказва и дори да преподава цялото учебно съдържание от изтеклия учебен ден на родителите си... А сега затворете очи и си го предтавете визуално, в цветове и чувства... – възхитително е, нали? И при това, напълно реално! Истината е, че децата са достатъчно открити и любеобвилни за да обикнат искренно и чистосърдечно своето училище – иска се само едно – правилен подход към тях.

След това ободряващо встъпление, предлагам да се фокусираме върху особеностите на всеки един клас. Няма как да е изчерпателно, но давам шанс да се потопите в педаггическите въпроси, които ние дискутирахме на този етап от подготовката си.

В уводната публикация стана дума за това, колко е важно педагогическите задачи да съответсват на възрастните характеристики. Следва класификация по класове:


1
-ви клас
. Развитие на волята. Отработването на базови училищни навици.

1-ви клас е светът на приказките, който се усеща като цялостен ; всичките три царства заедно с човека говорят на един общ и разбираем език; чувство на универсално единство и единение: „всичко е едно и аз съм цялото, аз съм света“.

От първата до седмата година водеща роля в развитието на детето има неговото обкръжение. Тъй като играта и подражанието са основната дейност за детето от този период, то това подразбира налагането на сурови изисквания към възрастните които са образец, съответно самовъзпитанието на хората в зряла възраст е от ключове значение. Широко отворените очи и уста на детето подсказват че то не прави разделение между себе си и околния свят.

Първите седем години са времето за интензивно формиране на физическото тяло. В случай че то не е сформирано добре поради негативни фактори в процеса на развитие, към седмата годишнина ще се наблюдава лошо управление със собственото тяло, негова неловкост, ригидност и прочее.

Постепенно, от човек играещ, детето става човек учещ се. С тази метаморфоза е свързана първата криза, което означава че в живота на седем годишното дете настъпва качествено изменение, съвсем ново преобразувание; смяната на зъбите има пряко съответствие с тези промени. Жизнените (етерни) сили на детето, които отговарят за формообразуването и формирането на тялото са работили външно, но след седмата година се превръщат във вътрешни сили. По подобие на това, подражанието в същността си е външен процес, нещо което се взима за употреба отвън, то в противовес на това – ученето е вътрешна способност. Ето защо, основна задача за учителя в първи клас е да продужда способността за учене, което е вътрешен процес и активност за детето; ролята на учителя е да помогне на децата да станат ученици и да умеят да се учат, да развият това базово качество. Постепенно с това настъпва формирането на вътрешния свят. Разбира се, първата водеща дейност – подражанието остава да е в сила по инерция до трети клас, но след трети клас тази способност стремглаво започва да изчезва.

В първи клас е напълно естествено детето да смята на пръсти, с предмети като сметало и прочее, но след настъпилата метаморфоза детето ще може да смята на ум (отново процес отвън навътре), като при това много е важно да се даде необходимото време и условия тази способност да се роди самостоятелно в детето, а не да бъде наложена. Въобще има проблем с грешната експлоатация на откритостта и пластичността като изявени дадености на децата, което води до дресировка, имплантиране на щампи от външния свят. Важен е самият път, по който се преминава за достигането на целта, какъв е пътя за получаване на знания, ето защо във Валдорфската педагогика толкова се акцентира върху процеса  на раждане на дадено откритие/знание при което децата активно участват и са лично свързани с материала. Този въпрос има много обоснования, но нека сега да продължим разглеждането на линията отвън – отвътре. Когато знанията са натрапени отвън, механично, без лично свързване с материала и вътрешно проработване, то всичките тези знания, колкото и да са мащабни по обем, са само една обвивка. Тази люспа много бързо се разтваря, когато човек е поставен пред важен житейски въпрос – изпитание и тогава на човек му се дава да разбере най-сетне че „царят е гол“ и когато няма здраво сформирани вътрешни способности, то той няма вътрешни сили за спрявянето с тази житейска задача. Трагедията се състои в това, че на мнозина хора им отнема цялото детство и млади години за скицирането на една такава обвивка.  

Когато говорим за встъпването в училищна възраст, понятието с което масово оперират в общественото пространство е „адаптация“ към училището с произтичащите от това критерии. Но нека да се замислим кой е еквивалентът на тази дума на наш роден език. Това е думата приспособяване (към новите външни условия), тази дума звучи по-правдиво в сравнение с първата и по същество става дума за подход, който игнорира детето, защото не е важно то самото, а неговото приспособяване.

 

2-ри клас.

2-ри клас е периодът на дуализъм (симпатия – антипатия), двойственост, разгръщането на два основни възгледа, разбира се всичко това се случва плавно; постепенно децата се спускат в земния свят.

Във втори клас има два основни вида книги:

1.       книга – природа – възглед от гледна точка на природата

2.       книга – човек – човешко мировъзприятие

В съответствие с това, двата вида литературни жанра, които се изучават са:

1.       басни – природното в човека, човешкото в природата; насоченост към ума;

 много е важно да не се казва поуката от баснята – хубаво е децата да бъдат оставени самостоятелно да работят над този материал, самостоятелно да го изживеят без готовите формулировки на възрастните;

 

2.       легенди и народни приказки – вглеждане във вътрешния свят на човека; разглеждането на качества на личността, които човек развива (придобива, отработва) сам, защото те не възникват по природен начин. Особено внимание се отделя на легендите и разказите за житието на светци, защото за децата е важно да преживеят идеята за уникалните човешки възможности в морален план; идеята за успешното преодоляване на суровите изпитания; идеята за повдигането на човека посредством собствените вътрешни ресурси. Също така, някои легенди съдържат в себе си закодирано езотерично познание (за което не бива да се обяснява на децата; това го тълкува самият учител за себе си) като например чрез иносказателната форма на повествованието някои легенди разказват за изграждането на финните тела на човека.


Във 2-ри клас са актуални също гатанките, заради тяхната образност (образно мислене) и увлекателна форма за пробуждане на логиката. В този период се появява и хуморът като потребност, ето защо е желателно учителят да разказва и сполучливи хумористични истории, за да ги балансира от твърде сериозните легенди за светци (примерно). Актуални са също скороговорките. Хубаво е учителя да разказва природни истории, например как дадено цвете е получило своето име (по време на разходка сред природата и наблюдение върху растителните висове), а това от своя страна е подготовка за епохата „околна среда“.



3-ти клас.

В трети клас на децата им предстои преминаването през първия Рубикон („Рубикон“ е реката, която Цезар преминава без възможност за връщане назад, ето защо тя е символ на промяната с безвъзвратни последици), кризисен етап който предначертава първата значителна раздяла с детското, което носи в себе си един ученик.  Разбира се, тази раздяла настъпва постепенно, в 12 годишна възраст – 6-ти клас, учениците преминават през втория Рубикон от своето развитие с още по-стремително израстване отвъд детското светоусещане. Кризата е неизбежен атрибут, закономерност във възрастовите периоди.

Числото 3 подразбира изграждането на опора, така както при три на брой крачета вече може да бъде поставен един стол в стабилно положение.

В годините между 2 и половина – 3 детето за пръв път изживява своето „Аз“, отделя себе си от околния свят и проявява своята индивидуалност (в зародишен стадий), за разлика от предходния период когато е олицетворявало себе си с целия свят. В трети клас детето изживява този аспект отново, но на друго ниво: естествените връзки със света се разрушават от което следва изживяването на тази загуба. Необходимо е изграждането на нов тип взаимовръзка със света, по нов начин. Тук педагогическата задача е изграждането на този мост, който възстановява чувството за единение със света, въпреки неизбежно и правомерно настъпилото индивидуално отделяне.

Един своеобразен мост между човека и света е дишането на душата като осъзнаване на взаимовръзката между микрокосмоса и макрокосмоса в следния ритъм:  

„1. Аз се вглеждам в света – (пауза) – аз виждам света. 2. Аз се вглеждам в света – (пауза) – аз виждам себе си, аз изживявам и опознавам себе си“.  

 
В трети клас в програмата е заложено изучаването на Стария Завет като олицетворение на това, което се случва във вътрешния свят на учениците. На този етап децата встъпват в земния живот, прекрачват прага на „рая“ (детството) и правят първата крачка към живота в зряла възраст. Това изисква радикална пренастройка, защото за разлика от „райските“ условия, децата трябва да развият земни способности за да живеят в земни условия, справяйки се пълноценно. Пробуждат се силите на познанието, отварят се очите за действителността, която в много отношения е сурова и болезненна за възприятие; развива се критическото мислене и отношение към околните, особенно към възрастните. Напълно вероятно е детето да зададе критичния въпрос: а имат ли право и въобще какво основание имат тези възрастни да ме въвеждат в живота, който живея?

В този период по подобие на Адам и Ева, децата напускат „рая“. На фона на тази драматична трансформация, това което има терапевтично (изцеляващо) действие за децата е възможността да чуят от външния свят (от учителя) това, което се случва във вътрешния им свят, същностните въпроси, които се отнасят за тях самите. Поради тази причина Старият Завет се чете в продължение на цялата учебна година на парчета. Така, децата постепенно се запознават с трудностите – изпитания през които е преминавало цялото човечеството.

 
Изброените предизвикателства, които се изправят пред душите на децата в този период се уравновесяват основно чрез три практически епохи в 3-ти клас, които са:

·         земеделие – желателно целия цикъл – от засаждането на зърнената култура до изпичането на хляба с реалното, дейно участие на децата, без имитации на този процес, без абстрактни разкази, а фактическо правене и преживяване на всичко това;

·         строителство – от фундамента до покрива на едноетажна къща; по този повод е препоръчително децата да бъдат научени да пишат делови записки, примерно: за сместа в стоителството на къщата са необходими следните и следните материали в такова съотношение и с такива манипулации;

·         занаяти – отново реално запознанство със занаятчии и майтори в реални житейски условия и включването на децата до колкото това е възможно;
 

По този начин се дава позитивната установка, че човек е оцелял благодарение на своите способности, качества и умения. По този начин в самите деца се усилва увереността за това, че и те ще се справят успешно в живота, ще преодолеят бурите на съдбата, ще намерят себе си и своето предназначение. За всичко това те имат нужда от положителни, вдъхновяващи и окуражаващи примери; да, в живота има сериозни трудности, но всичко може да бъде решено и овладяно по разумен и добър начин. Тези упражненения предполагат доброто стъпване на децата на Земята и навлизането им в „земното“ с позитивна нагласа.

 

В трети клас се изучава граматика. Също така се акцентира върху чувството за мярка като се споменава древната мъдрост „човекът е мярката на всички неща“.

 

Благодаря!


Автор: Юлия Радойкова



Другите две части, базиращи се на записки от лекциите ще откриете тук: Част 1 и Част 3.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 267975
Постинги: 177
Коментари: 323
Гласове: 380