Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2016 07:05 - Виртуалните общности и дигитализацията на социалното
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 959 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 06.03.2018 06:03


Научно-техническият прогрес е движеща сила на човечеството във външен план. Ние сме свидетели в какви внушителни размери това явление се разгръща, обхващайки всички сфери на живота. Техногенният фактор е определящ за развитието на съвременните хора, дори смея да кажа, че е доминантен – не само в случаите, когато хората доброволно участват в процесите на киберреволюция и цифровизация, но и когато отхвърлят този модел. Втората група индивиди имат свободата да се откажат от наложилата се като стандарт практика, но тези свои решения те могат да вземат в рамките на вече твърдо наложилата се глобална тенденция, съобразяването с която е неизбежна необходимост. А тази тенденция е следната: технологиите да съпътстват човека денонощно; да се наблюдава все по-значително срастване на човека с технологиите, като границите все повече се размиват между биологичната същност и природа на човека и неговото технологично продължение, изразено във все по-усъвършенствани иновационни апарати и устройства.

 

Във връзка с тези характеристики, настъпват сериозни промени в подредбата, устройството на съвременното общество. Технологиите предоставят от една страна алтернатива, а от друга модификация, промяна и подмяна на традиционните (без този техногенен фактор) човешки дейности, възприятия и възможности. При това, тезата за усъвършенстване, прогрес и еволюционен скок, по мое скромно мнение е спорна, преди всичко поради предизвикателствата, с които човечеството неминуемо се сблъсква. Реализираните блага под формата на технологично усъвършенствани продукти крият и опасности за човека, особенно в случаите, когато биват използвани по неосъзнат, невеж, консуматорски начин. По тази тема, за предимства и недостатъци, за полза и вреда може да се говори условно, тъй като се взима под предвид ценностната система и философски мироглед на конкретните лица, изказващи мнение. В своето изложение ще се спра на предимствата и на недостатъците на споменатите глобални процеси и явления.

 

Поради многохилядната история на човешката култура и цивилизация, основополагащи понятия и концепции претърпяват смислово наслагване във времето с характерна многопластовост на значенията. Така, традиционно познатият дуализъм като устойчива парадигма за дефиниране на света, днес може да бъде употребен в качествено друга светлина – дуалността на двете реалности, в които живее съвременния човек – действителна (на физическия свят) и виртуална такава, с много тънка граница между двете. Като изключим първобитно устроените общества, хората от т. нар. цивилизовани държави са поставени пред задачата непрестанно да балансират своите дейности между тези две реалности по такъв начин, че нещата да бъдат под контрол и тези технологични блага да служат на човека, а не обратното: човекът да се превърне в техен слуга.

 

 

Виртуалната реалност има свойството да предлага заместител на всичко познато, необходимо и практикувано в личния и социален живот на човека. Така, във връзка с възникването на тази нова двоично представена картина на света, на повечето основни понятия, които имат широка употреба, можем да добавим отпред думичките кибер, нет или онлайн и ще получим абсолютно актуални за нас неологизми като: киберпространство, киберсигурност, киберобщество, онлайн обучение, онлайн изпит, нет-приятелство, нет-пазаруване и прочее и прочее. От всички налични примери, процесът за пренасочване и подмяна на действителното с виртуланото е най-осезаем, внушителен и широкомащабен в социалната сфера. Това е разбираемо, защото общуването и воденето на социален живот е изконна човешка потребност, която лежи в основата на личната мотивация. 

 

Самоличността на един човек представлява съвкупност от различните субличности на които е носител. Така например, един човек, който е син, родител, бизнесмен, любител-музикант и природозащитник всъщност изпълнява определена роля със съответните функции които тя предполага, в зависимост от житейската ситуация в даден момент. Тези субличности, изграждащи една цялостна личност, могат да бъдат както разнопосочни, така и взаимно да се допълват и съчетават. Във връзка с дигитализацията на нашето време има необходимост да се обособи още един вид субличност – тази, която се реализира в киберпространството. Един индивид, който е активен в интернет, изгражда определен свой образ, понякога повече от един, взаимодейства с другите потребители и участници на съответните интернет платформи с всички произтичащи от този процес следствия като качество на общуване, обмен на информация, обмен на идеи, оказване на влияние. Възниква следният въпрос: до колко тази субличност, живееща и изявяваща се във виртуалното пространство съответства на другата субличност на същия човек, живееща и изяваваща се в действителния природен свят.

 

Ангел Попов (компютърен програмист) анализира характеристиките на нет-личността:

„… Какво представлява съвременната нет-личност? Виртуалната реалност ѝ позволява да има нет-приятели, нет-работа, нет-общуване, нет-секс… нет-живот – без физически да се намира в обществото, тоест, тя проектира в нет-а част от своята личност. А ако тази нет-личност коренно се различава от физическата, но двете личности просто се допьлват, изразявайки различни противоположни страни на един и същ човек? Ами ако тези противоположни същности са повече на брой, взаимно често се отричат и са в конфликт, и човек реши да ги раздели, за да може всяка от тях да се реализира по-пълноценно? Как ще наречем това – контролирана шизофрения или поли-съществуване?…

Такъв човек действа по следната схема:

– избиране на играч

– сътворяване на его, съобразено с изискванията на обществото

– извършване на всекидневни действия, утвърждаващи егото и “идеалите” на обществото, заставайки твърдо против злободневни проблеми, гнетящи масите

– търсене на перфекционизъм и изтънчена логика, с цел да не бъде уязвим

– показвай се, изпъквай, за да те забележат и утвърдят личността ти

– покажи амбицията си

– бъди всестранен: малко работохолик, малко бохем… (за да се харесаш на всеки)

И в резултат на гореизброеното се създава НЕТ-личността.

Тази схема би действала в едно такова общество, за което Интернет се е превърнала в Ultranet or the Absolute Net, близко до божество на самото общество, тоест, в мрежа, обхващаща като в едно цяло телата, и умовете на хората, природата…

Пространството на нет-личността е по същество изцяло логическо. То е виртуално и интерактивно. В това пространство нет-личността живее: тя мисли, планира, съди, амбицира се, сприятелява се с други нет-личности, залюбва и разлюбва други нет-личности и т.н. Мислите, тоест разумът е основното средство на нет-личността за преживяване на логическото пространство. Разумът си има устави, правила и т. н., подобно на препълненото с норми логическо пространство, в което се осъществява. А волята не му е подвластна, защото не се осъществява в същото пространство. Така могат да се обяснят голяма част от на пръв поглед нелогичните „победи” на хората. На втори или трети поглед, обаче, разумът все намира някаква логика и си възвръща позициите, защото в логическото пространство логика винаги може да се намери, за всяко нещо, колкото и ирационално да изглежда.”

 

Въпросът за нет-личността е пряко свързан с въпроса за нет-обществата и дигитализацията на социалното.

 

От  самото начало, културата на човечеството, по-късно с обособените: икономическа, правова, образователна, духовна сфера, изкуство, се е развивала в групи, племена, общности, общества, народи. Такъв е цивилизационният модел; всичко, което се окачествява като прогрес се постига под формата на споделена практика в група от хора, които са свързани помежди си поради определена първопричина, която стои в ядрото им и се явява устойчив, траен обединителен елемент за тях. С други думи, наблюдават се процесите на споделяне, разпространение, разрастване, установяване (налагане), затвърждаване на даден културен продукт/явление/принцип сред хора, свързани помежду си на базата на общо обединително ядро. В традиционните общества и общности, това притегатено ядро се явява общият роден език, обща територия, общи традиции, обща история, включително и общи врагове. Всички тези приобщаващи елементи от реалния физичен свят определят един общо извървян път на развитие, който съвсем закономерно включва в себе си хронология от реализирани културни постижения, победи и радости; срещи с предизвикателства и трудности и съответно тяхното преодоляване; преживени беди. Тези свързащи общността елементи имат траен отпечатък върху съзнанието на всеки един индивид от тази група; те също така имат историческо-географски, политически, етнически и прочее аспекти. Всичко това обуславя устойчива във времето връзка между хората – членове на дадена общност. Тази връзка се изразява в чувството за принадлежност, съпричастност и в мотивирано лично участие при решаването на общи въпроси, касаещи цялата група.

 

Важно е да се вземат под предвид тези характеристики на традиционните общности, когато се разглежда въпросът за нет-общностите. При втория тип, базата, на която се стъпва е модифицирана. Основните изброени признаци, обуславящи оригиналния вид общности като географски (териториален), исторически, фолклорно-битови и други във втория вид имат условна и незначителна роля. Така, ако при първия вид локализацията има определящо значение за раждането на общността, то при втория – тези рамки и граници отпадат. Дългият процес на формиране също отпада – ако за първия вид една общност се основава на наситена обща история, то за втория вид – процесите на създаване, развитие, растеж или разпад могат да се случват със светкавична скорост. Именно тази лекота, висока скорост и безпрепятственост за образуването и развитието на виртуалните общности е предпоставка за голяма динамика при тях, включваща както големи възможности, така и рискове, промени, неустойчивост. При тях културният пласт, който се е формирал в продължение на дълги години, векове и дори хилядолетия като обединителен елемент - не се явява доминантен, както е при традиционните общности. Възниква въпросът: кой е обединителният елемент за виртуалните общества? Изхождайки от позицията, че компютърните технологии и апаратура са само средство за постигане на определени цели, то тогава е необходимо да бъдат изяснени дълбоките първопричини за фактическия живот на виртуалните общности, които варират от неангажиращо и повърхностно участие до значително, отговорно и всеотдайно приобщаване от страна на участника/члена към дадена група в киберпространството. В този аспект, нет-общностите наподобяват традиционните такива, при които също се наблюдава гравитиране на членовете около едно общо ядро.

 

Виртуална или действителна, общността изпълнява предназначението си, което се съдържа в самото название на понятието – споделяне на нещо общо, което се явява основополагащо. Този фундамент представлява съвкупност от споделени ценности. Необходима е централна идея, която да бъде приета от участниците и тя да бъде мотор за тяхната обща дейност. Ако няма централна идея, която да лежи в основата, то тогава няма обща работа за вършене, няма общи задачи и цели и съответно няма сформирана общност. Различни форуми, сайтове и интернет платформи, групи в социалните мрежи (като фейсбук групи) и други, предлагат възможността за учредяването и поддържането на различни виртуални общности при условие, че има обединение в името на нещо значително и съществено, което до голяма степен е фактор в живота на самите членове.

 

На базата на този обединителен елемент има възможност за:

-          обмен, надграждане, растеж, развитие, усъвършенстване и пр. – всичко това дава тласък на вътрешния живот на общността;

-          изгражда се определена ритмичност на работа с интервали на повтаряемост -  това са типичните за общността дейности;

-          разпределение на отговорности, права и задължения;

-          работа в екип и сътрудничество;

-          компактност на групата, запознанство и продължително взаимно опознаване;

-          изграждане/уронване на авторитет, упражняване на публично влияние, въздействие в процеса на интензивно взаимодействие.

 

 

 Следва да отбележа че поради абстрактната употреба на горните показатели се вижда колко е тънка и размита границата между действителното и виртуалното. В случая, всички пунктове от изброените, важат както за реалните общества, така и за виртуалните такива с уговорката, че имат друго, различно естество и специфичност. И докато отчитането на работа във физическия свят и в киберпространството е извършена работа и в двата случая, то дефинициите за човешките взаимотношения в двете полюсни сфери – реална и виртуална са далеч по-многопластови и условни. Така например, утвърждаването на влияние и авторитетност в онлайн пространството далеч на означава, че личността, която стои зад създадения, афиширан и пропагандиран образ отговаря на действителността.

 

Тук е мястото да се отбележи, че при виртуалното общуване липсват базисни научни познания и похвати в областта на психологията, френологията, физиогномиката, антропологията и други раздели от човекознанието, в случай, че липсва представа за действителният цялостен външен вид, облик, маниери, реакции, мимика, жестове, интонация, тембър, височина, начин и скорост на говорене; индивидуален аромат, дъх; изразност на очите и много други важни индивидуални устойчиви и моментни (преходни) характеристики, даващи колосална информация за същността на човека, който стои насреща и които могат да бъдат уловени чрез сетивата, чрез обща култура и научни познания на наблюдателя. Всичко това е постижимо по пълноценен начин в общуване на живо и далеч по-редуцирано и възпрепятствано в онлайн общуването. От психологията се знае, че събеседникът получава около 70% от отправената информация по невербален начин и само около 30% по вербален. За качествено и задълбочено опознаване на един човек е необходимо цялостно впечатление и наблюдение на живо, при което това какво именно се казва е една малка част от комплексната информация, която може да се извлече, защото много съществен детайл е как се изрича даденият вербален текст, каква е заобикалящата среда и каква е цялостаната картина. Като добавим и възможностите за фотошоп, манипулирани или фалшиви снимки, материали и самоличности, то стигаме до извода, че виртуалното общуване крие рискове, а също така, то не може да замени общуването на живо. Колкото и да е многофункционално, удобно и популярно, виртуалното общуване остава един сурогат, заместител на реалното общуване с подражателен характер, имитация на оригинала (изначалният вид на комуникация).

 image

Ползите и предимствата на онлайн общуването са безспорни и всепризнати, а широката употреба и внедряване в живота на хората на тези технологични възможности е отличителна черта на съвременната епоха до толкова, че развитието на виртуалните общности е предпоставка за създаването на реални събития. Живеем в динамично време, а интензивният социално-политически и културен живот определя голяма ангажираност на хората към процесите и явленията, случващи се край тях и по света. Тази тенденция неизбежно определя нов, по-динамичен, високоскоростен и мултифункционален начин за осведомяване и участие в обществения живот. Ето защо дигитализацията на социалното се превръща в решаващ фактор за постигането на тези цели.

 

Така например, социалните мрежи, блогове, форуми и други интернет платформи предлагат групи от различен тип (тайни, затворени, публични) за привличането и концентрирането на хора ( в случая – интернет потребители) с общи интереси, които да си взаимодействат плодотворно, като зад всичко това стоят конкретни цели и задачи за реализиране в рамките на създадената група. Това обединение и концентриране на хора на базата на общи допирни точки между тях и продължително поддържане на създалите се взаимоотношения чрез определена активност на членовете – участници вътре в групата е предпоставка за изграждането на общност, която може да варира по размах и мащаб – от малки и компактни сдружения до многочислени и съответно по-разнородни по състав общности. Отличителни черти за виртуалните групи са:

- създаването на вътрешни правила от права, задължения и наказателни санкции (често под формата на отлъчване от групата, или казано на компютърен жаргон – „бан“);

- изграждането на йерархия от лица с повече власт и пълномощия от останалите: администратор, (помощник-)модератор и участници с пълни и/или ограничени права за изява;

- употребата на действителните лични имена, псевдоними (никнейм) или фалшиви имена, като масовата практика е този избор да бъде направен доброволно, по лично усмотрение на участника;

- липсата на представа кой стои зад даденото име или псевдоним в дадена нет-група се компенсира чрез използването на материали и похвати като публикуване на текстове, снимки, видео, мултимедия, а също чрез демонстрация на онлайн поведение, като всичко това се явява средство за самоизразяване и предоставяне на информация за собственото „аз“ пред останалите участници в този виртуален клуб от множество неиндентифицирани индивиди.

Друг похват е осъществяването на паралел между познанството на живо и припознаването на същия човек във виртуалното пространство, но и тук могат да изникнат изненади, тъй като има вероятност въпросният познат човек от действителния живот да покаже своя различна същност, т.е. друга своя суб-личност или своя маска, роля. При всички положения, употребените нагледни средства и материали служат за самоизразяване на личната индивидуалност със съответна оценка от страна на останалите участници;

-  инициативност и организация. Личната инициатива дава тласък и поддържа живота на групата. Без инициатива нещата ще бъдат в застой и дори в регрес. Онлайн активността и предприемчивостта имат връзка и с чувството на удовлетворение от лично свършена работа и постигнати резултати.

 

Съществена характеристика за онлайн общностите е спецификата и качеството на информация, която членовете обменят помежду си. Тази информация е тематична и по същество касае актуални въпроси в зависимист от прокламираните общи интереси на създадената виртуална група/общност/колектив. Така възникват и функционират онлайн сдружения с тясна (профилна) или по-широка тематична насоченост. Условно можем да ги систематизираме като:

 

а). групи с професионално-кариерен, занаятчийски профил; групи с научно-изследователска цел. Примери:

- ефективно работеща виртуална общност може да произведе нови интелектуални продукти, разработки, открития;

- възможност за търгуване, даряване, подаряване и бартер на стоки; предлагане на услуги;

- възможност за дистанционно обучение, образование и повишаване на компетентността;

- възможност за усъвършенстване и подпомагане на образователно-учебния процес;

б). групи с просветителска цел. Примери:

- възникването на независими, алтернативни онлайн медии, целящи да компенсират недостатъците и пропуските на стандартните източници за осведомяване на населението;

- предоставяне на различна (автономна) гледна точка и тълкуване на обществено значими събития и явления; поиск на свобода в мислите, чувствата, волята; разчупване на наложените шаблони;

в). групи с развлекателно-увеселителна цел; хоби и запознанства; Примери:

- създаване на нови социални контакти чрез интернет;

г). групи с политическо-социален характер; Примери:

- възможност за пропаганда, агитация, набиране на популярност;

- възможност за публично повдигане и разяснение на текущи въпроси;

д). групи с религиозно-духовна насоченост;

- тези общности също се развиват и модернизират; по аналог на другите видове групи, те също има своята онлайн изява, взаимодействие и осъществяване на обратна връзка (диалог) в крак с времето, т.е. чрез езика на дигиталното общуване;

е). групи на обществено ангажирани, активни, инициативни граждани; Примери:

- онлайн протестни мрежи;

- организиране на мероприятия в локален, национален и дори общопланетарен характер като: акции, протести, манифестации, маршове, флаш-моб, (онлайн) петиции, (онлайн) подписки, информационни кампании, (видео) конференции, семинари, публични диспути и прочее с цел изразяване на гражданска позиция, защитаване на потъпкани права, отстояване на ценности, информиране на обществото, поддържане на социална будност и мобилизираност, упражняване на конституционното право за лично дейно участие при вземането на политически решения на базата на провъзгласеният демократичен принцип на обществено устройство на даден народ;

- киберпространството позволява привличането на неограничено голям брой хора към даден казус, като определящ фактор за това е отправеното послание да бъде актуално и значимо за широките маси.

Създаваните събития във фейсбук са често срещана практика и действащ модел за провеждането на мероприятия в реалната действителност с насрочени дата, час и място за среща и с покана до нет-потребителите на приятелски и/или случаен принцип.

 

Процесът на глобално дигитализиране на социалното и осъществяването на пълноценна онлайн връзка обуславя писането на нова история на човечеството поради големият спектър на дейност, широкомащабност и неограничено поле за изява. Съвременните хора са преки свидетели на създаването и провежаднето на събития, които променят облика на света и които са реализирани благодарение на възможностите, които онлайн ресурсите предлагат.

 

Една онлайн група има грандиозен потенциал за развиване на успешна дейност. Възможността за неограничено (достъпно) и високоскоростно споделяне на информация, обмен и общуване е мощен инструмент в ръцете на нет-потребителите. Следователно, ефективността на работа в онлайн екип засиси от творчеството, мотивираният личен принос за общото, степента на взаимно координиране и разпределение на отговорности, степента на съзидателност. Наличието на тези характеристики вещае постигането на добри резултати в конкретната онлайн група.

 

 

Необходимо е да се има в предвид, че както реалното общуване и взаимодействие крият своите рискове, така и виртуалният аналог включва в себе си свои механизми за измама. Освен хипотетичната вероятност за наличието на външен враг, потапянето в киберпространството може да създаде и вътрешен такъв – самият човек да си вреди, ако не намира сили в себе си да ползва разумно това технологично благо.  Всеизвестен факт е, че виртуалното изкушение, пристрастяването към дигиталните технологии и към виртуалното общуване, както и липсата на поставяне на граници между двете реалности – виртуална и действителна са опасни процеси за човека. Тези рискове обаче не са причина за паника, а по-скоро подбуда за съзнателно, критично и отговорно отношение както към своите лични действия, така и към освобождаваната в киберпространството информация; подбуда за лична бдителност и подбор на източниците за осведомяване и на виртуално-реалния кръг от контакти. 

 

Грандиозните възможности, предоставяни чрез съвременните информационни технологии могат да бъдат употребени както за голямо добро, така и за голямо зло. От хората се иска морал и култура, които да определят употребата на тези ресурси за всеобщо добро.

 

Автор: Юлия Радойкова

 


 




Гласувай:
1



1. radoykova - Жълтите сайтове или новите емоционални вампири
06.03.2018 05:59
"Но сайтовете не са просто лоши сайтове, зад тях стои нечистота и лъжа, така съчетани, че да направят емоционален капан, в който човек лесно да падне. А падането обикновено става с ниски чувства – на яд, на гняв, на безсилие, на изобличение, на злорадство и агресия. Такива са чувствата и емоциите, към които се прицелват тези сайтове. Жълти ги наричаме, но реално са черни. Гръмките скандални заглавия се обръщат към страховете в човек, към тъмната страна, с нея работят тези емоционални вампири. Те търсят нея, за да я извикат в човек. И като успеят – те вече са си свършили работата – примаменият читател вече е заразен и вероятно ще предаде заразата на поне още няколко души (дори и на свои приятели).

Тези сайтове се хранят със зараза. Или по-точно не сайтовете, защото зад тях стоят хора, а зад тези хора стоят други сили, които се хранят с пръсканата зараза. Това са отрицателни сили, които имат за цел да ограбват човешкото. Те успяват! Тези демонични сили успяват да увлекат голям брой хора – необразовани в различаването. Капанът е коварен и така близко – на едно скролване разстояние или на един клик."

Цялата статия тук:
zdravjivot/28823/новите-емоционални-вампири/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 267933
Постинги: 177
Коментари: 323
Гласове: 380