Изпълнено е с Великденско настроение тези дни! И все пак парадоксът си остава парадокс! Как така християнската църква не можа да постигне консенсус поне по въпроса за датата на Възкресение Христово като подвижен годишен празник? Не е ли това абсурдът на абсурдите - различни клони на църквата: протестанти, католици, православни да налагат различни интерпретации за датата на честване на най-великата мистерия, най-великото събитие от началото на новото летоброене (слизането на Христос на Земята)? Няма да коментирам дали това разделение, този разкол е създаден умишлено и кой от трите основни клона на тази институция предлага вярната дата по този въпрос, защото тези подразделения сякаш се редуват по между си в представянето на едно отдалечено, дистанцирано и изкривено тълкуване на нещата относно различните въпроси на Христологията. Ясно е, че щом има разкол и различни версии - значи те са се отдалечили от Божественото Учение. Иска ми се нещо друго да питам - защо ние човеците поддържаме чрез лично съучастие този разкол, тези грешно въведени дати, понятия, тълкувания, традиции, грешни практики?

Лично аз избирам пътя на информирания и осъзнат избор, така я разбирам свободата на духа и отговорността, която нося като човек. Избирам да се освободя от оковите и решавам да търся истината по свой, индивидуален начин. Ако ми се даде да получа знание по даден въпрос - ще се постарая да приложа това познание и ще търся вътрешни сили за да направя това. За щастие, от няколко години зная КОГА* действително се чества Великден, а това първо ме освобождава от наложените манипулации отвън, второ - активизира ме към правилни действия и трето - нося отговорност за знанията, които имам и следователно отговарям за тяхното прилагане или неприлагане.

Нямат значение националната принадлежност, род и обкръжение за определянето на фундаментални въпроси, свързани с християнството. Ако католикът оспорва датата за Великден само защото е католик, а "право славещият" - своята дата, само защото е от друг клон на църковната институция - то това си е чиста форма на егоизъм - така всеки ще си дърпа собствената черга, бранейки "своето" и отблъсквайки "чуждото". Ето защо за мен не важат тези различни версии - важи само непоклатимата Божествена Истина, към която се стремя. И надявам се, че някога тези подразделения с различни интерпретации ще отпаднат и тогава ще бъдем обединени и няма да ни разделят подобни "спорни" въпроси и съображения кой кога празнува Великден. Още повече, че този най-светъл празник би следвало да внася хармония и единство сред християнската общност.

Другото съществено нещо е как преживяваме, осмисляме и тъчем в живота си този велик импулс!

Пътят на християнина е пътят на Христос.
Искам и да отбележа, че наскоро прочетох мисъл, която приех - на Великден да се хапва лимец като символ на Възкресението - да, чудесна идея!

И тъй като поздравът Христос Воскресе е валиден за всеки ден от живота ни, можем смело така да се поздравим днес, както и през останалите календарни дни от годината.

* "Кога е Великден?

Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести?

Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?

Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква – началото на пролетта се пада на 21 март – настъпването на пълнолунието.

След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава

първата неделя ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние.

В този случай Пасха е възможно най-ранната.

Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни – пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.

Господа, защо празникът Пасха се установява в съответствие със ставащото на небето? Това е свързано с нещо, за което вече съм ви говорил, с това, което е било известно по-рано. Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на Земята."

Рудолф Щайнер, Великден като подвижен празник



Снимка: Камен Събев



Юлия Радойкова

Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано, от една страна, с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга – с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува. Христос Исус мина през смъртта. Той бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в
който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус. Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията. Само антропософският възглед
може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение, а антропософската смелост - да се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и да зазвучи като мощен камбанен звън в човешкото сърце. Само когато антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Самата тя трябва да се превърне в един вътрешен празник на Възкресението за човешката душа . Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великден. И тя ще го направи, особено след като хората разберат как древната идея на мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека във физическия, душевния и Духовен свят.

Рудолф Щайнер, „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството”
http://aobg/files/newspaper/bg/av50

Нека последваме Земята в нейния годишен ход. Нека да я последваме до времето, в което се намираме именно сега. Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март. Тогава ние трябва да представим нещата по следния начин. Земята издишва; душевните сили са отчасти вътре в нея, обаче тя започва да ги издишва; душевните сили на Земята се разливат навън в Космоса. И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили. Срещу това, което се разлива в духовното космическо пространство като християнизирана Земна душевност, срещу него сега се насочва силата на самата Слънчева светлина.

И възниква представата: Сега Христос, който през Декември душевно беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от космическите влияния, сега, с планетарното издишване на Земята, той ú предоставя своите собствени сили, за да приеме в себе си Слънчевата мощ. И ние ще дадем правилен завършек, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила: Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден. Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята. Обаче това, което става, не бива да се свързва с прииждащата Лунна светлина, а със Слънцето.

От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие. И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.

Обаче с това е свързано и нещо друго. Когато през онези времена, когато най-важните събития на Земята – както и празниците бяха свързани с Лунната светлина, тогава всички те бяха определяни в зависимост от това, което хората наблюдаваха в пространството: Какво беше разположението на Луната спрямо звездите. За да утвърдят празниците, хората разгадаваха смисъла, който Логосът беше вложил в пространствения свят.

Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие! – До този момент всичко се определя според пространството. Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние! Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н. Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.

И ето какво още усещаха хората в древните Мистерии: Древното определяне на празниците беше свързано с космическото пространство, но след Мистерията на Голгота те трябва да излязат от космическото пространство и да се ориентират според времето, което не бива да бъде повече отнасяно към космическото пространство. Очертава се това, което бива откъснато от чисто пространствените величини и то представлява един могъщ тласък на човечеството в посока към Духа.

И така, ние се убеждаваме: През Коледните дни и нощи Земята е поела своите душевни сили навътре в себе си, Земята е поела своята душа. И Христовия Импулс ще се роди вътре в приютената Земна душа. После, с планетарното издишване на Земята и с приближаването на пролетта, той ще се разлее навън в Космоса. Да, с приближаването на пролетта Христовият Импулс поема към Космоса. Той се приближава до това, което е от звездно естество и влиза във взаимодействие с него, обаче по такъв начин, че вече влиза не в пространствени, а във времеви отношения; това, което е присъщо на времето се отделя от това, което е присъщо на пространството.

Нека да продължим. Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние. Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена. И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.

Душевните сили на Земята, следвайки нейното могъщо планетарно вдишване, все повече и повече се приближават обратно към Земята, докато настъпят Коледните дни и нощи, и днес правилно празнува Коледа само този, който си казва: Михаил пречисти Земята, за да стане възможно истинското раждане на Христовия Импулс в тази част от годината, която днес наричаме Коледа. А после всичко отново се отправя навън към Космоса. Тогава Христос взема със себе си и Михаил, защото само така, черпейки от Космоса, Михаил ще може да възстанови онези сили, които той употребил в битката си със земно-ариманическото.

С настъпването на Великдена също и Михаил отново навлиза в Космоса и бива протъкан от космическите сили най-вече по времето на Еньовден. И ако човек има верен поглед върху смисъла на нашата съвременна епоха и правилно разбира какво точно го свързва със Земята, той си казва: Да, сега за нас започва онази епоха, през която ние ще виждаме Христовия Импулс в неговата истинска светлина, и заедно с Михаиловата сила, ще го съпровождаме в годишния кръговрат, епохата, през която ние, бих казал, ще виждаме как Христос снове между Земята и Небето, истински съпровождан от воюващия на Земята Михаил, от онзи Михаил, който извлича своите борбени сили от мировите простори.

Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос. Съумеем ли през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден. Надеждата, че Михаиловата сила идва в служба на Христовата сила окриля онези, които искат да разберат как действува Христовият Импулс в нашата епоха.

Задължението да се проникнем с Христовия Импулс именно в смисъла на Михаил, това задължение нараства у нас особено в днешни дни. И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие.
СС 223 „Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници“, Рудолф Щайнер

На разпети петък, разсъждавах за страданията Христови. Моето определение за най-тежко страдание е осъзнаването на факта, че допуснатите действия пряко погубват душата, потъпкват духа, това е най-страшното нещо. И смисълът да се тълкуват, анализират и разбират съвременните изпитания, удари и нанасяне на вреди (под формата на обществено-политически събития) е именно в крайната необходимост да се предпазим от гибелните процеси за душата!

Но ще дойде Възкресението, а с него и възможността за всички нас да укрепваме, издигаме, просветляваме душата си, облагородявайки астралното си тяло и развивайки правилно висшия си член - Аза. Колко се радват тогава напредналите духовни същества, сред които най-близо до човека са йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, когато човек избира да постъпва добре, колко се радва тогава и самият Христос, когато вижда, че достойни человеци до Него се доближават, Него прославят в живота и делата си!

В тези размирни времена, залогът е душата,
страданието е осмислянето на факта за нанесени поражения в тази област, а радостта е обратното - осмисляне на факта, че допуснатите действия разгръщат великият потенциал на човешката душа, в нейното най-светло и могъщо проявление, а това се случва единствено посредством живот в Бога и за Бога!

Христос Воскресе!

след като се проследят реалните събития през 33 година, Великден се случва в Пасхалната неделя след Първото Пролетно Пълнолуние.